OffNews.bg

Правителството опитва да въведе ред в досиетата на прехода

Правителството прие промени в правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). С тях се цели да се избегне възможността за безсрочна защита на информацията.

В поредица от свои материали OFFNews разкри, че службите масово не спазват закона и съхраняват документи, които са с отдавна изтекъл гриф на секретност. Емблематичен в това отношение е случаят със смъртта на Ахмед Емин, който беше открит мъртъв в Боянските сараи на 17 октомври 2008 година. 

По искане на OFFNews от ДАНС разсекретиха документи по случая, които обаче би трябвало да са публични отдавна. Става въпрос за пет писма, засекретени съответно с гриф "Поверително" и "Служебна тайна". Това означава, че срокът им на защита е съответно 5 години и 6 месеца. Това означава, че срокове са изтекли още през 2009 и 2013 г., но родното ФРБ не ги е разсекретило по реда на ЗЗКИ и да ги унищожи или предаде в държавния архив. От ДАНС направиха това с няколко години закъснение. 

С промените в правилника, които правителството прие в сряда, се прави опит да бъде избегнато именно това. Сега се изисква за всеки документ, който е с изтекъл гриф, да бъдат извършени поредица от действия, с които да бъде формализирано неговото разсекретяване. Очаква се тази практика да отпадне, като се приема, че с изтичане на срока на секретност този документ вече не е таен. Вносителите на текстовете от ДКСИ и ДАНС се мотивират, че сега на практика се случва точно обратното:

На практика се получава точно това — неизпълнението на задължението за заличаване на грифа за сигурност на основание изтекъл срок на защита, непредприемане на законови действия за удължаване на срока за защита (в случай на необходимост) и неуведомяване на адресатите за предприети съответни действия води до незаконосъобразно удължаване на срок на защита и то неопределено дълго във времето.

Въпросът е свързан и с удължаването на срока на защита, което може да бъде правено еднократно и за срок не по-голям от първоначалния. В мотивите към промените се отчита, че има нормативен вакуум в това отношение и като изрично се посочва кой, при какви условия и в какви срокове може да отправи до Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) мотивирано искане за удължаване на срока. Заедно с това се определят и срокове за произнасяне на ДКСИ и за уведомяване на съответните получатели на класифицирана информация за промяната в сроковете на защита на информацията.

С промените в правилника се създава ред, спазването на който ще гарантира недопускане на прилагане на различни мерки за защита спрямо документи, за които се налага удължаване на сроковете за защита. От друга страна, ще се избегне възможността за безсрочна защита на информация, се казва в съобщение от правителствената пресслужба.

Въпреки положените усилия на правителството все пак въпросът с осветляването на т.нар. "досиета от прехода" остава не докрай решен. Така например тайна ще остане какви точно документи са подали службите за разсекретяване, тъй като в съответния регистър те се завеждат под номер - т. нар. сигнатура. Липсва анотация за съдържанието им и така на практика изследователи и журналисти, които биха имали интерес към документите, няма да са наясно със съдържанието им, освен ако не решат да четат всички един по един. 

Реакцията на властта идва и в отговор на Харта 2013 - документ, създаден по време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Една от темите в документа беше именно контролът по съхраняването на класифицирана информация и нейното разсекретяване, както и проучването за надеждност на лицата. По последния въпрос беше внесена и т.нар. поправка "Шивиков", според която не може да се отнема допускът до класифицирана информация на лице, срещу което има образувано досъдебно производство. Това стана, след като Конституционният съд обяви за противоконституционно основанието за отказ или отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация да бъде наличието на образувано досъдебно или съдебно производство.