Кой се страхува от Харта 2013?

Последна промяна на 29 юни 2013 в 13:49 4660 21

Яница Радева на юнските протести срещу кабинета на Орешарски. Снимка: Мария Костадинова
Яница Радева на юнските протести срещу кабинета на Орешарски. Снимка: Мария Костадинова

Яница Радева

През изминалите дни се поставят всякакви въпроси, по-скоро разсейващи, отколкото концентриращи. Въпроси за личността на протестиращия, за собственото му битие, а не за индивидуалния му мотив да бъде на площада, за частната му обида, за човешкото му достойнство. Но ето, минаха много дни по улиците..., а вече и сутрешните кафета се пият с трибагреник обаче въпросите не престават да се обръщат наопаки. Въпроси, свързани също и с това кой е авторът на текста на Харта 2013 г., който беше разпространен вълнообразно из социалните мрежи, въпроси за това кои са личностите, подписали въпросния документ, а не въпроси какво казва този документ. И защо и как се е стигнало в една демократична държавата да бъдат написани черно на бяло тези неща.

След не повече от 48 часа, откак Харта 2013 беше публикувана в публичното пространство и 24 часа след изготвянето на сайта й, той беше хакнат. Затова е наложително да си зададем още един въпрос. Кой се страхува от Харта 2013?

На този въпрос може да се отговори лесно, ако направим нещо, което като че ли почти не беше сторено досега – да се говори за текста като текст. Да прочетем текста и онова, което той ни казва.

Преди кибератаката на сайта, за Харта 2013 г. започна да се говори през критиката. Критиката е хубаво нещо, особено за инициатива, която застава зад позицията нещата да се случват в общност, чрез диалога в тази общност. Това е намерението и на Харта 2013. Това се разчитам много ясно в текста. В диалог и чрез критичност да се противопоставя на състоянието на държавата ни. Инициативата заявява желание за дейност срещу отчуждението на управляващите от проблемите на избирателите, срещу държавата, която генерира престъпност, срещу корупцията и срещу несвободата на медиите, срещу източването и прането на пари, срещу уязвимата позиция на съда, срещу практиките на пасивност, когато трябва да се проявява отговорност.

А и самият текст на Хартата посочва ясно модела си на работа, отново чрез вслушване в полифонията от гласове – чрез „добре осъзнат активизъм”, който може „да бъде изненадващо ефективен по отношение на самодоволната, но трудноподвижна плутокрация“. Накратко, Харта 2013 е отворена към критика, защото това, което личи ясно от текста, нещата се случват, когато се говори за тях, критикува се и се излъчват мнения: Харта 2013 се основава на убеждението, че състоянието на държавата и обществото ни могат да бъдат променени с усилията на гражданите. (из сайта „За Хартата“)

Всъщност, артикулираните публично коментари мога да откроя в следните типове, основаващи се на:

- емоцията мнителност кой ли стои зад Хартата;

- емоцията колко са ми симпатични хората, първоначално подписали я;

- коментарите защо се споменават тези имена в текста и в този ред. Този последен тип артикулация тълкува Хартата според включването и изключването на имена.

Наистина името е важно заявяване на личността в обществото. С него се явяваме, чрез него сме, името е нашият индивидуален, субективен и често егоистичен свят. Важно е да бъде споменато още нещо за имената в Хартата. Защото Харта 2013 е субект. Субект, от който някой се страхува? Харта 2013 може да съществува единствено чрез нашия личен опит на същества, специалисти в своята сфера. Юристи, журналисти, писатели, дизайнери, художници, учители, лекари, часовникари, охранители, магазинери, IT специалисти, студенти, икономисти, ядрени физици, еколози, преводачи... Това са част от професиите на хората, подписали през изминалите денонощия Хартата. Техният брой след първите 24 часа беше над 4000 хиляди. Те са наистина „хиляда маса народ“. Те са хора, разчели Харта 2013 като единица, в която могат да участват чрез „осъзнат активизъм“. Харта 2013 е име. Името на съвкупното гражданско око. Лично за мен Харта 2013 е аналог на #ДАНСwithme след еуфорията, след като приберем плакатите както кликата на властта очаква да сторим. И както все ще се наложи да се случи, независимо колко дълго ще продължат протестните шествия. Затова онзи, който се страхува от Харта 2013, се страхува и от #ДАНСwithme. Затова и удобно протестиращите бяха наречени „средна класа”. За да имат осреднено поведение, да имат едно наум какво правят и мислят. Да си припомнят, понеже нали са образовани, че „преклонена главичка, остра сабя не сече”.

За радост сайтът на Хартата вече работи, но си мисля, че онзи жест, на хакването, автоманически постави с голяма острота въпроса: Кой се страхува от Харта 2013? Защото свалянето на сайта е не просто вандалска акция, това е промислен акт, насочен срещу критичността. Срещу желанието на Харта 2013 да следи за това политическо ново, което очакваме да дойде, да внимава да не бъде умъртвено в околоплодните води на катадневието. Това е и причината след кибератаката да се задейства и друг механизъм – на публичните „разкрития“, които обаче не отиват по-далеч от определението за клевета.

Тъй че прочете отново текста на сайта на Хартата и помислете още веднъж, кой се страхува от Харта 2013? Кой клевети? Кой се страхува от всички нас? Това много ясно ще ви се разкрие. В този смисъл, е актуална една народна мисъл: „Ти за лудото не питай, то само се обажда“. Същото важи и за гузното.

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

04.07 2013 в 23:53

Надявам се сред новите хора, които искаш, да не слагаш себе си. Прекалено невъзпитан си за моите разбирания. Виж, на Волен Сидеров може да харесаш. Той обича грубияните!

03.07 2013 в 17:43

Хартата в основата си се опитва да внуши на управляващите да чуят какво иска народа, но народът не иска тези управляващи да го чуят, а иска смяната им!

03.07 2013 в 07:09

То не е за страх, а за разумяване на замисъла и действията на подобни групи хора, защото все пак основното за което става дума, е за капитализма и демокрацията. Те, образно, са двата вълка на съвремието ни, които с пропагандните и специалните си централи, бомби, напалм и зелените гущери се нахвърлят срещу всяко "стадо", в т.ч. и срещу нашия български народ, в ролята му на овцата, която те трябва да "изядат". Те са го започнали от преди 24 години, когато цялата държавна пропагандна машина им го хвърли в "краката" и от тогава през всичките години до сега, с новата си "корпоративна" форма тази същата пропагандна машина, им го върти на "шиша" за да го давят и ръфат живото му месо, до като окончателно го "изядат". Носителят на "Оскар" Майкъл Мур го е показал нагледно, но нашите "хартаджии" и "писачи на писма" нямат необходимия и достатъчен "материал" под шапките си за да го разберат. С тази "харта" нашите "хартаджии" и "писачи на писма", с присъщата си глупост не разбират, че нарушават най-основния принцип на демокрацията, т.е. на идеята, която уж "геройски защитават" и под чието знаме се крият, принципът "един човек - един глас". Обикновените хора много добре знаят за какво става дума, за това "парашутът" им не се "разтваря", защото не си дават това единствено останало им от "демокрацията" право.

02.07 2013 в 01:50

ПРОДАЖНИЦИ !!! соросоиди !!!

30.06 2013 в 23:56

Мерси за пояснението. Ако е така, ОК. Само че подобно изразяване води до неразбиране у множеството четящи, а как тогава се очаква масово споделяне? Да попитат политиците как да се изразят. Иначе, подкрепям всичко друго в хартата.

30.06 2013 в 19:47

P.S.
http://bezlogo.com/2013/06/%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B4%D1 %83%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

30.06 2013 в 18:57

Явно Анонимните се страхуват, или пък олигархията ги е купила. На мен проблемът ми е, че се страхувам повече от Еми Барух, отколкото от Анонимните.

30.06 2013 в 15:28

Дайте ми пари и светът ще бъде мой !!! Кой е казал нещо подобно доста отдавна ?? Сорос ли Ленин ли не си спомням или Наполеон?

30.06 2013 в 13:01

Без да се промени финансовата система няма как да се промени политическата.
В основата на сегашните финансови взаимоотношения стои като крайъгълен камък лъжата, че лихвите са нужни. В крайна сметка тази лъжа произвежда задължително кражби, които възпроизвеждат олигархичните модели на обществото. В тоталитарните и в сегашните псевдодемократични общества използването на подобен финансов модел, както и да се прикрива с усложнена терминология, с каквито и да е мерки да се омекотява, като подпомагане на обеднелите слоеве от населението или повишаване на данъците при по-богатите, отново и отново обществените отношения загниват и следва крах и разпад. Стотици хиляди примери има в исторически план за това.
Какъвто и строй да се разглежда - робовладелски, феодален или както сегашния затънал в самодоволна плутокрация "олигархичен глобализъм", при прилагането на лихварския модел и съответното безконтролно трупане на пари, демокрацията се потиска или заобикаля и в крайна сметка се ликвидира.

30.06 2013 в 10:31

Black Wolf ако има платени драскачи в цялата история то това са тия къде са писали въпросната "харта" виж ги само кои са . Подлогите на сорос и драскачите на прокопиев.