Парламентът прие на първо четене законопроектите на Цветанов за службите
Днес Народното събрание прие на първо четене пакетът от четири законопроекта за службите за сигурност, които бяха предложени от ГЕРБ, а техен основен вносител беше бившият вътрешен министър Цветан Цветанов.
Депутатите първо приеха законопроекта за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, който определя цялостната структура в сектора. Той беше приет с гласовете на 114 народни представители, 32 пък бяха против, а един се въздържа. Проектът беше подкрепен от ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ, БДЦ, АБВ и един независим депутат. Против бяха народните представители от БСП и Атака, като един от партията на Сидеров се въздържа при гласуването.
Голямо внимание в законопроекта се обръща на Съвета по сигурността към Министерски съвет, като се предлага ролята му да бъде засилена.
В него ще влизат премиерът като председател, министрите на отбраната, на вътрешните работи, на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, шефовете на ДАНС, на ДАР, на „Военна информация“, на НСО, секретарят на съвета по сигурността и двама представители на президента, изрично определени от него с указ.
По време на обсъждането на законопроекта в пленарна зала бяха изразени опасения, че той е пълен с неясноти и е твърде общ.
Следващият законопроект в пакета на Цветанов беше този за Държавна агенция "Разузнаване", който регламентира цялостната разузнавателна дейност в България с изключение на военното разузнаване. Той беше приет на първо четене със 112 гласа "за", 4 – "против" и 5 - "въздържал се". Според законопроекта държавна агенция "Разузнаване" ще бъде в системата на изпълнителната власт и ще бъде на пряко подчинение на премиера, а не както досега - на президента. Шефът на агенцията пък ще се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години.
И обсъждането на този законопроект не премина без дебати в пленарна зала. "Атака" и независимият депутат Велизар Енчев възразиха срещу това агенцията да има право да подслушва на територията на България, защото ще е третата с такива правомощия. Те и изразиха съмнения, че СРС-та ще се използват неправомерно.
Силни възражения имаше и срещу възможността обработването на лични данни да може да става без съгласието на физическото лице.
Освен това в законопроекта са предвижда да има инспектори, които да могат да използват физическа сила, както и помощни средства като електрошокови палки, белезници.
Депутатите гласуваха днес на първо четене и отделен закон за военното разузнаване, който също беше придружен от дълги дебати в пленарната зала, но в крайна сметка беше приет с 10 гласа "за" , 4 „против” и 5 "въздържал се".
Според записаното в законопроекта военното разузнаване ще обединява дейността на всички разузнавателни структури и формирования във въоръжените сили на България.
Законопроектът предвижда да "не се допуска предоставяне на информация за източниците, методите, средствата и способите за добиване на разузнавателните сведения и данни за списъчния състав на службата и за лица, които сътрудничат или са сътрудничили". Това означава, че архивът на службата, отнасящ се до връзките на чужди граждани с нея, няма да се предоставя на Комисията по досиетата.
Това бе и причината някои от депутатите на Реформаторския блок да не подкрепят законопроекта.
Дебати имаше и около темата за шефа на военното разузнаване. Назначаването на Йордан Бакалов за шеф на военното разузнаване пред приемането на закона за него предизвика най-много спорове по време на обсъжданията на закона.
Според приетия днес законопроект директорът на службата се назначава за срок от 5 години с президентски указ по предложение на правителството. Той може да бъде военен или цивилен, но не бива да членува в политическа партия.
В пленарна зала от БСП заявиха, че назначаването на Бакалов е провокация и го определиха като чисто политическо. Според него Бакалов не отговаря на три от изискванията, които предвижда закона за заемане на подобна длъжност.
В отговор Мартин Димитров от РБ определи Бакалов като "добър професионалист".
Самият Бакалов пък заяви в кулоарите на парламента, че ще предаде част от архивите на Комисията по досиетата в момента, в който получи заповед от министър Ненчев. Той обяви, че не го притеснява това, че го назначават „в навечерието на приемането на Закона за военното разузнаване“.
Последният гласуван днес законопроект- този за Националната служба за охрана (НСО)- пък предизвика раздор в управляващата коалиция. Той беше приет на първо четене със 106 гласа "за", 11 "против" и 30 "въздържал се". За него гласуваха ГЕРБ, ДПС, АБВ, БДЦ и един реформатор. Четирима от депутатите от Реформаторския блок гласуваха "против", двама се въздържаха, а един подкрепи закона. От групата на Патриотичния фронт трима гласуваха против закона, а 11 се въздържаха.
Това, което раздели депутатите, беше дали изобщо има необходимост от подобен закон и служба за охрана.