Новият служебен премиер може да бъде... Димитър Главчев

С връщането на неизпълнения трети проучвателен мандат за съставяне на редовно правителство от страна на "Има такъв народ" приключва т. нар. парламентарна рулетка.  Президентът Румен Радев ще трябва да насрочи седми парламентарни избори за последните три години. Преди това той следва да проведе консултации с представители на парламентарните формации във връзка с назначаването на служебно правителство. Въпросът е кога ще се случи това и за кога ще бъдат насрочени изборите.

Как се стигна дотук?

След последните избори за Народно събрание, които се проведоха с вота за Европейския парламент на 9 юни, първата политическа сила ГЕРБ-СДС получи първия проучвателен мандат, който обаче не събра неоходимата подкрепа. Гласуването на проектокабинета "Желязков"  разцепи втората по големина парламентарна група - ДПС. Така тя стана четвъртата политическа сила, а "Продължаваме промяната-Демократична България" заеха мястото ѝ. 

Те получиха втория мандат за съставяне на правителство и поискаха отсрочка от три месеца, за да потърсят политическа подкрепа за антикорупционни закони. Предложената декларация изискваше подкрепа за седем основни закона и решения - Закона за съдебната власт, избор на Антикорупционна комисия, Закона за подаване на сигнали, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за личния фалит и за избора нов омбудсман, както и начало на реформа в службите чрез въвеждане на тестове за интегритет. Коалицията проведе разговори с ГЕРБ-СДС, "Възраждане", ИТН и БСП, но не получи подкрепа и върна празна папка на държавния глава.

Връчването на третия проучвателен мандат се забави, но той се озова в ръцете на ИТН, които мигновено започнаха срещи с парламентарно представените партии за съставяне на експертен кабинет. Разговорите се проведоха в рамките на седмица, като почти всички парламентарни групи откриха сходства с управленската програма на ИТН, но партията на Слави Трифонов не събра необходимата подкрепа за реализиране на третия мандат.

Той обвини за провала на мандата ПП-ДБ и ГЕРБ. "ПП-ДБ се скриха зад ръководните си органи и отказаха да дадат ясен отговор, а Бойко Борисов изпълни желанието на Делян Пеевски и изпрати страната на поредните предсрочни избори." 

"Всички видяхте какво се случи през последната седмица. Случи се буквално пред очите ви. Президентът връчи третия проучвателен мандат на ИТН и ние напълно открито и отговорно се постарахме да го изпълним. Пред вас се срещнахме с всички политически партии и независими депутати в 50-ото Народно Събрание. От проведените разговори стана ясно, че между нас и пет политически субекта – независимите депутати около Николай Марков, независимите депутати от ДПС около Джевдет Чакъров, БСП, ПП-ДБ и ГЕРБ има пълно съвпадение на приоритетите, задачите, целите и начините на тяхното изпълнение (б.а. срещнаха се и с Красимира Катинчарова сама от подкрепящите Ивелин Михайлов независими депутати, както и с "Възраждане").

Въпреки това, въпреки липсата на разминавания, въпреки постоянното говорене на всички тях за отговорност, държавност и осъзнаване на простичкия факт, че е по-добре да има редовен кабинет, а не страната да отиде на поредните предсрочни избори, въпреки това - две от тези политически структури отказаха да ни подкрепят. При положение, че нямаме различия, тази постъпка изглежда напълно глупаво и безотговорно", написа Трифонов във Фейсбук.

Днес партията му ще върне празна папка на президента в 12 ч. на "Дондуков" 2. След това Румен Радев ще проведе задължителните консултации с парламентарните групи и ще посочи служебен министър-председател, който следва да предложи и служебно правителство. 

Кой може да бъде служебен премиер?

След произнасянето на Конституционния съд остана ограниченият кръг от хора, измежду които президентът може да избира служебен премиер. Това са председателят на Народното събрание - Рая Назарян от ГЕРБ; управителят или подуправител на Българската народна банка - Димитър Радев (ГЕРБ) и Петър Чобанов (ДПС). Другият подуправител - Андрей Гюров (ПП-ДБ), е в неплатен отпуск и води дело за отстраняването си от поста; председателят или зам.-председателят на Сметната палата - настоящият служебен премиер Димитър Главчев (ГЕРБ), Горица Грънчарова-Кожарева (ДПС) или Тошко Тодоров (ГЕРБ), омбудсманът или негов заместник. 

Димитър Радев, Петър Чобанов, Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров вече отказаха на президента по време на консултациите през март за съставяне на сегашния служебен кабинет. Не се очаква да са променили позицията си.

Председателят на парламента Рая Назарян вече заяви, че не иска да заеме поста служебен министър-председател. В кулоарите на парламента Делян Пеевски каза, че  президентът, почетният председател на ДПС Ахмед Доган и лидерът на "Да, България" в оставка Христо Иванов се срещнали в Росенец и разговаряли как да направят "преврат" и да сменят Рая Назарян с друг председател, "удобен" за държавния глава. 

В началото на месеца Христо Иванов заяви, че трябва да се даде опция на Румен Радев да посочи за премиер човек, който не е обвързан с Пеевски.

В момента няма избран омбудсман, а доскорошният заместник на Диана Ковачева - Елена Чернева-Маркова, подаде оставка през март преди формирането на служебния кабинет. Засега не се очертава депутатите да изберат нов омбудсман в следващите седмици. Те излизат във ваканция от 17 август. 

От живо включване във Фейсбук страницата на Министерски съвет, по време на което Главчев отговаряше на въпроси на граждани и журналисти, той бе категоричен, че ако остане служебен премиер, ще продължи да полага усилия страната да влезе в сухопътен Шенген и еврозоната. Изглежда, че министър-председателят е готов да остане на поста и да се погрижи за подготовката на предстоящите избори.

Преди издаването на указа на държавния глава, служебният премиер обявява състава на кабинета си. Ако Главчев запази поста си, едва ли ще има смяна на министри, тъй като публично не е имал критики към нито един от тях. По време на живото включване във Фейсбук страницата на Министерски съвет, в кръга на шегата, той заяви, че би сменил външния министър ( в момента самият Главчев заема поста- б.р).

След това Румен Радев е длъжен да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори в двумесечен срок.

Ако процедурите с консултациите и избора на кабинет приключат до 13 август, то седмите предсрочни парламентарни избори биха били на 13 октомври. Ако има забавяне, следващата възможна дата ще е 20 октомври.