Нова Република пита: Младежите от Дипломатическия клуб ли приватизираха и Музея на виното?

Нова Република поиска обяснение от служебния министър на икономиката Теодор Седларски за начина, по който е приватизиран Музея на виното в София, обвързвайки го със случая "Дипломатически клуб Бояна", закупен за милиони от младежи. 

Трайчо Трайков, Радан Кънев, Мартин Димитров, Методи Андреев и Петър Славов внесоха  питане по Закона за достъп до обществена информация до служебния министър на икономиката. Причина е информацията, че Музеят на виното е бил приватизиран по схемата "Дипломатически клуб Бояна" в последните дни на кабинета „Борисов 2", обясняват от дясното формирование. 

Политиците  настояват за информация от министър Седларски за това правена ли е сделка с активите на Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки и в частност с Музея на виното, който се намира на софийския булевард Цар Борис III. Ако информацията се потвърждава, Нова Република иска да знае на първо място на какво основание и с чие одобрение е извършена сделката при положение, че дружеството е в забранителния списък за приватизация, но и на каква цена и какви имоти точно са продадени.

Десните искат още служебния министър да сезира прокуратурата за проверка за евентуално извършено длъжностно престъпление.

Според информация, разпространена в редица медии, сделката е била направена в последните 2 дни от мандата на Божидар Лукарски като министър на икономиката, а методите силно напомнят за казуса с Дипломатическия клуб „Бояна".

Кънев и компания правят паралел между случая и приватизацията на Дипломатическия клуб, който през 2016 г. бе продаден за 8,5 млн. лева на трима младежи, чиято фирма беше с капитал 3 лева. Това се случи въпреки факта, че покупката бе част от държавното дружество АДИС, което е забранителния списък за приватизация,

Ето и въпросите, които Нова Република отправя:

1. Налице ли е през цитирания период разпоредителна сделка /сделки/ с активи на "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" – ЕООД и на какво правно основание е извършена тя, след като дружеството е в „забранителния списък“ на закона и съгл. чл. 3, ал. 3, т.1 за разпореждане се изисква разрешение на Народното събрание /каквото липсва/?

2. При наличие на разпоредителна сделка, какви активи на дружеството по т.1 са разпоредени /земи, сгради, площ/, на каква цена, при какви условия?

3. Кой е одобрил /в лично качество и като представител на кой орган/ и кой е сключил сделка с активите по т.2 и на какво правно основание?

4. При установяване на разпоредителни сделки в нарушение на ЗПСПК, ще сезирате ли Прокуратурата за проверка за евентуално извършено длъжностно престъпление?