"Конфликтът в Гърмен е етнически, но корените му са в бедността"

Напрежението, което избухна в края на миналия месец в благоевградското село Гърмен, е на етническа основа, но корените му са в бедността, смята вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин.

"Конфликтът в Гърмен е етнически, но корените му са в бедността – и на роми, и на протестиращи. Бедността в България. Затова и решенията не следва да бъдат етнически. Нито пък легалистки. Само по себе си спазването на закона от всички няма да намали бедността и да мотивира безработните от махалата", коментира той в социалната мрежа Facebook.

Вицепремиерът изрази мнението си, че става дума за "хора, които са притиснати до стената и оставени без изход".

"Те няма да се вслушат колко важно е децата им да се изучат и да се запишат в Бюрото по труда. Те трябва да се нахранят днес. Няма да чуят и иначе уместните призиви да не раждат деца, ако не могат да им осигурят нормални условия", смята Калфин.

Той изрази мнението си, че желанието на гражданите да бъдат съборени незаконните къщи няма да постигнат желаното, защото "ще напълнят гората над Гърмен с отритнати, преследвани и гладни бездомници, които заради своето физическо оцеляване, ще бъдат заплаха на всички жители от общината".

Вицепремиерът е на мнение, че събарянето на къщи няма да има дори възпитателен ефект, защото "тези, на които някои искат да дадат урок, въобще не гледат телевизия и не четат медии".

Калфин проблемът може да бъде решен, ако държавата и обществото се събудят и да започнат" обща, тежка и безкомпромисна битка с бедността".

"Бедността засяга не само безработните, но и работещите. Не само ромите, но и всички етнически групи. Бедността може да се пребори не само от правителството, а от цялото общество и съвсем не с помощи, а с намаляване на неравенствата и ускоряване на икономиката", смята той.

Социалният министър смята още, че маргинализацията става основно и трайно състояние на обществото. Той добавя, че у всеки има чувство за несправедливост -  че заслужава нещо много по-добро, че не заема правилното си място в обществото

"Зная, че тезата ми няма да се хареса на много. Само че либералният възглед да се даде на всеки възможност да учи и да се самоусъвършенства очевидно не работи. Както няма да проработят и наказанията. Както не работят и отнемането на детските добавки и т.н. Да логично е – всички живеем в едно общество и всички трябва да спазваме еднакви правила. Само че в обществото има толкова маргинализирани хора, че до тях тези иначе разумни думи просто не достигат. Както има и много други, които се борят с живота, които отглеждат децата си и които не смеят да си изгубят работата, въпреки че тя не им носи удовлетворение и достатъчни доходи", пише Калфин.

Той признава, че чувството за несправедливост у българите се свързва не само с ромите, които не спазват правила, но и с показния лукс на съмнителни бизнесмени и политици. "Народът се изнервя от несправедливости и неравенства, но налита на тези, които са му по-лесни – на по-слабите. Засега", пише вицепремиерът.

Калфин казва още, че като вицепремиер и социален министър прави всичко възможно да се увеличават минималните доходи и безработните да си намират работа, но това не стигало. Той добавя, че очаква негативни коментари след написаното, защото "много ще питат защо не „поправям” нещата, като съм министър". В отговор на това министърът казва, че "бедността е обществен проблем и не се решава със социални помощи".

"Трябват справедливи данъци, работеща икономика, ефикасна администрация. Всичко това трябва да си го поиска и да го отстои обществото. На избори и между избори. Трябва да разберем, че държавата не е враг, когото трябва да ругаем и да лъжем, а наш инструмент", смята Калфин.

Вицепремиерът представя каква точно е ситуацията ромската махала на Гърмен:

"Гетото в Гърмен се намира на адрес кв.”Кремиковци”, ул.”Извън регулацията”. Номера, разбира се, няма. В квартала според кметицата живеят 769 души. От тях около 140 получават помощи за бедни. През 2014 месечни помощи за деца са получавали 173 души. От началото на 2015 има 93 нови молби. 45 майки са получили през 2014 еднократна помощ за раждане, а за тази година досега са 14. Децата, които посещават училище са 146. Социалните служби са поставили под особено наблюдение 14 деца заради липса на адекватна грижа. От тях пет са изведени от семействата – 4 настанени в институция и едно – в приемно семейство. Тези без адресна регистрация не могат да получават социални помощи. През лятото жителите на квартала се изхранват с бране на билки и гъби. Тази картинка едва ли е по-различна от много ромски, а и не само ромски махали".

Според Калфин обществото ни трябва да разбере навреме, че проблемите, които създава бедността не са само на бедните "иначе всички ще се заселим на ул.”Извън регулацията”.