Влаковете на БДЖ се движат със скоростта на колело

Разстоянието от София до Бургас, което е 389 км., се взима от влаковете на БДЖ за приблизително 7 часа, като е напълно възможно пътуването да продължи и повече. Това означава, че композицията се движи с приблизителна скорост от 55 километра в час.

За сравнение в първите дни на олимпиадата в Лондон колоездачът Александър Винокуров спечели титлата на шосе с време 5,46 ч. Разстоянието беше 249,5 км., а това прави средна скорост от 45,7 километра в час. И какво излиза в крайна сметка от тези прости изчисления? Че родното БДЖ се движи със скоростта на колело. И това става в епохата на влаковете стрели, които развиват скорост от над 300 километра в час. Трудно е да си представим кога ще ги стигнем.

Скоростта на българската железница обаче далеч не е единственият сериозен проблем за престрашилите се да пътуват с влак до морето. Така например БДЖ все още няма система за разпределение на местата във влаковете и билети се продават, докато има желаещи. Това е добре за приходите на железницата, само дето в един момент се оказва, че хората трябва да пътуват седнали на земята в продължение на седем часа. Просто продавачката на билети няма как да знае колко билети са продадени от другите каси по многобройните гари по пътя за морето.

Като цяло, през първите 6 месеца на тази година БДЖ е успяло да генерира с 20 млн. лева по-ниски приходи от предвидените в бизнес-плана за 2012 г. Близо 15 млн. от тях не са достигнати, защото железницата е превозила 1 млн. тона товари по-малко от планираните. Останалите 5 млн. лв. се губят от факта, че железницата е превозила с 1,5 млн. пътника по-малко от очакваните. Така излиза, че БДЖ губи хем от товарните превози, хем от пътническите.

На фона на тези цифри излиза един твърде съществен въпрос - защо ръководството на железницата не изпълнява ремонтните си договори, за които непрекъснато говори. Има сключени договори за поправка на старите вагони, които пътниците не без основание наричат "конски". Някъде по веригата тези ремонтни дейности обаче се губят.

И за капак на всичко се оказа, че ще плащаме с 10% по-скъпи билети от началото на следващата година. Условията стават все по-мизерни, но за сметка на това цените скачат ли скачат. Затова едва ли е далеч времето, когато и малкото пътуващи с БДЖ ще се откажат от услугите на родната ни железница.

Автор: Николай Георгиев