Неуважаеми г-н президент, как смеете да мълчите за бежанците в Белене?
Случаят с енорийския свещеник от Белене Паоло Кортези, който напусна България след скандала с прокуденото от града сирийско семейство, продължава да има широк обществен отзвук.
Свещеникът си замина, след като общински съветник от Белене и група националисти скочиха срещу настаняването на семейството бежанци в града, а впоследствие отец Кортези получи и заплахи за живота си.
Семейството бежанци е законно пребиваващо в страната. Заради лошото отношение и заплахите реши да напусне града, да не дава изявления пред медиите и да не съобщава местонахождението си.
В знак на протест отецът обяви гладна стачка, а Католическата църква спря помощите, които традиционно отпуска за хората в Белене. В подкрепа на отец Паоло Кортези беше организирана и подписка. Позицията му обаче не намери подкрепа в нито едно лице от властта.
Публикуваме мнението на нашата читателка Татяна Кристи по темата.
Неуважаеми г-н президент,
Позорното ви мълчание по повод нарушението на законите на Република България, както и на международните конвенции за правата на бежанците в Белене, показва, че Вие като държавен глава не представлявате целокупно нацията ни като част от ЕС и демократичната международна общност. С мълчанието си Вие избрахте да представлявате най-ретроградната и лумпенизирана част на българското общество – което не признава закони, което е лишено от хуманизъм, което признава единствено законите на насилието, шантажа и ксебонфобията, усърдно подкрепяни и стимулирани от местната и централна власт.
Конституцията на РБ казва, че Вие трябва да сте обединител на нацията. Вашата институция също предполага да сте независим политически и морален коректив както на трите власти, така и на гражданското общество. Думата „коректив” предполага да се намесвате там, където съвестта ви и политическите ви правомощия позволяват, за да доближите България още повече към цивилизования свят, и категорично да се намесвате там, където тази ориентация е компрометирана.
С позорното си мълчание Вие подкрепихте злото. Защото мълчанието също е и изразяване на политическа позиция - обикновено ретроградна! Незаклеймяването на злото е съюзяване с него. Съветвам ви отново да прочетете Конституцията на РБ и да се запознаете с правомощията си, които, за съжаление, не виждам да използвате по предназначение! Случайно ако сте забравили, ще ви припомня, че Вие НЕ принадлежите към нито една партия или към която и да е от трите власти! Вие имате една особено важна функция – да упражнявате ОБЕКТИВНОСТ(!).
Също така имате и едно много силно правомощие: да адресирате както Народното събрание, така и нацията. Тези адреси, ако са направени от почтен и истински демократ, биха били от огромна полза за обществото. Къдае са ви тези адреси в случая, г-н президент? Толкова хора питаха защо мълчите. А аз питам: КАК СМЕЕТЕ ДА МЪЛЧИТЕ?!
С мълчанието си Вие плюете на всички международни спогодби, които е ратифицирала РБ по отношение на бежанците – от Женевската конвенция на ООН от 1951 г. и Нюйоркския протокол от 1967 г. до Европейската конвенция за правата на човека.
Последната конвенция (ако случайно съветниците Ви не са Ви уведомили за съдържанието й) ЗАДЪЛЖАВА подписалите я държави да гарантират правото на живот, свобода и защита от нечовешко и унизително отношение спрямо ВСИЧКИ хора, намиращи се на тяхната територия! Страните, ратифицирали тези конвенции поемат задължението да предоставят убежище и закрила на хора, нуждаещи се от нея! Това е задължителното условие за принадлежност към прогресивната международна общност на развитите демокрации.
Жалко, че един католически свещеник свърши Вашата работа, работа на българските институции и работа на Българската православна църква! И за това беше позорно изгонен и Вие не обелихте нито дума! Жалко, че международните медии писаха за Белене, а Вие продължавахте да мълчите. Жалко, че станахме за смях пред международните правозащитни организации, а вие продължавахте да мълчите! QUO VADIS, г-н президент, към светлината или към мрака? Срам ме е от Вас! Вие не сте моят президент!