Хиляди бяха съмнително изключени от помощи за отопление

Около 325 000 души ще получат помощ за отопление за настоящия зимен сезон. Това е увеличение спрямо миналата година с над 25 000 души.

При обявяването на кампанията за кандидатстване, Министерството на труда и социалната политика обеща по-лесен достъп за по-голяма част от нуждаещите се, което трябваше да промени допуснатите през предходните години грешки и несправедливости. Въпреки тези намерения, през този отоплителен сезон десетки хиляди ще останат без помощ в размер на 546,95 лв., тъй като са попаднали в държава, в която законовите недъзи могат да те оставят дори без топлина… И то законно.

Помните ли боновите книжки и светлите обещания за участие в капитала на дружествата-работодатели?

По-възрастните у нас може да разказват дълго за обещанията, които са получили при преобразуването и приватизацията на предприятията, в които са работили. Хилядите неизпълнени обещания за светло бъдеще и лесни пари след закупуването на дял или акции, освен че се оказаха лъжа, към днешна дата са и непреодолима пречка за получаване на държавна помощ за отопление, тъй като кандидатстващите не могат да бъдат участници в капитала на търговско дружество. Така ако някой е имал неблагоразумието да стане акционер или съдружник в началото на 90-те, след като е гледал холивудския „Уолстрийт“, подписвайки документи и чакайки покапването на пари, то днес не само няма да получи и стотинка дивидент от вложението си, а ще изгуби и възможността си да получи помощ за отопление.

В допълнение, стотици дружества, които формално продължават да са част от търговския живот в страната, фактически са без органи, които да изявяват воля от името на дружеството. Именно в такива мъртви дружества са заключени хиляди дружествени дялове, с които съдружниците не могат да се разпоредят. Причина за това е, че редица законови изменения и практика на съдилищата не позволяват волята на съдружниците да доведе до отказ от права.

Да смениш изискванията непосредствено преди кандидатстването

За хилядите нищо неподозиращи „спящи“ притежатели на дялове и акции, възможността да вземат помощ за отопление е била напълно реална до 1 юни. Още повече, че реално кандидатстващите не го правят за първи път. След този ден обаче влизат в сила нови изисквания към кандидатите за помощи, тъй като по-рано Министерският съвет със свое постановление е изменил Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗОП). Измененията са направени като част от цялостна социална реформа обявена от правителството, която цели значително повишаване на разходите за социални помощи и услуги. Въпреки това, в настоящия случай, измененият чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗОП драстично свива кръга от лица, които могат да получат месечна помощ за отопление. Старата редакция на посочената разпоредба е забранявала отпускането на помощи на лица регистрирани като еднолични търговци, както и собственици на капитала на търговско дружество.

Калоян Георгиев

В сегашния си вид правилото стеснява значително възможността за достъп до тази социална помощ. Причина за това е, че към настоящия момент забраната се отнася освен до осъществяващите дейност като еднолични търговци, така и за лица, които участват в капитала на търговски дружества. Интересно е и защо такива сериозни изменения влизат в сила само месец преди началния срок за подаване на заявления за помощи за отопление, лишавайки напълно кандидатите от възможност да реагират.

Надежда тук всякаква оставете

За патовата ситуация, в която попадат хиляди неподозиращи съдружници и акционери юридически изходи почти няма. И ако акционерите могат да прехвърлят свободно притежаваните от тях акции на трети лица (в по-голямата част от случаите), то не такова е положението на съдружниците в ООД-та и ЕООД-та.

За съдружниците желаещите да получат социалната помощ за отопление съществува възможност да се отърват от дружествения си дял като го прехвърлят на трето лице. За това обаче се изисква решение на общото събрание на дружеството, а такова често не може да бъде проведено, тъй като дружеството реално не извършва дейност или е в производство по ликвидация, няма и органи, които да изявяват неговата воля. За съдружникът има и друга възможност да прекрати участието като отправи 3-месечно предизвестие до дружеството за това (чл. 125, ал. 2 ТЗ). След изтичането му е наложително да бъде извършено вписване в Търговския регистър, тъй като макар и изпълнил предизвестието си, формално съдружникът все още ще бъде вписан като такъв. И тук на помощ (не) идва Върховният касационен съд. Със свое Тълкувателно решение №1 от 31.05.2023 г., което има задължителна сила за всички съдилища и институции, ВКС парира всички възможности на желаещите доброволно да напуснат едно дялово дружество, тъй като забрани на напускащия съдружник сам да заяви вписване в Търговския регистър на прекратяването на участието си в дружеството след изтичане на срока на предизвестието. И ако досега наистина съществуваше противоречива практика по този въпрос, която все пак в преимуществените случаи даваше самостоятелно право на съдружника да иска вписване на заличаването си, то сега ВКС разруши тази възможност, без да даде алтернативи в мотивите на решението си.

Действа ли Министерският съвет като Робин Худ или просто не познава достатъчно добре правото у нас?

На пръв поглед изглежда справедливо решението притежаващите дружествени дялове и акции да не получават помощи. Може би, слагайки качулката на Робин Худ, Министерският съвет е взел крайното решение да лиши всички, участващи в капитала на дружествата у нас, от възможност да получат социална помощ, тъй като се предполага, че участието в търговско дружество носи дивидент. Тази презумпция обаче в никакъв случай не е правилна, защото участието в капитала на търговско дружество невинаги те прави богат.

Вноската в едно ООД е с минимален праг от 2 лева. Ако участието на съдружника е в такъв размер и дружеството няма друго имущество, както и вземания, то реалната стойност на дела в капитала на дружеството е в размер на 2 лева. Това съображение може би не е било обмислено в пълна степен при промяната на правилата за получаване на помощи, но може и да е целенасочено орязване на достъпа до тази социална помощ.

Няма място за спор относно това, че социалните помощи не трябва да се раздават на калпак и без имуществени критерии. Тази наложилата се тенденция у нас лишава десетки хиляди годишно от достъп до по-големи помощи, тъй като тя се раздава без да се прави икономическа преценка за доходите на хората. По същия начин, лишаването на десетки хиляди от достъп до помощи поради завишени и необосновани критерии не способства за по-добрата социална политика в държавата. Поради тази причина, следва да се създадат допустими и предвидими правила, имуществени прагове и други, като с преминаването им автоматично лицето да не бъде допуснато до дадена социална привилегия. За тази цел е нужно да има както политическа воля, така и работещи свързано институции, които да обменят информация на мига. За такива институции обаче се говори от времената на боновите книжки.

Б. ред. -  Калоян Георгиев е юрист, магистър по право в СУ „Св. Климент Охридски“, автор на множество статии свързани със защитата на дружествените права и въпроси свързани с търговското право.