Турското робство вече не е владичество, а само съжителство

Не може да се каже, че в България е имало османско робство или османско владичество. Поне не според проекта за нова програма по история за VI клас, публикуван в петък от Министерството на образованието и науката и коментиран днес на пресконференция в МОН.

В проекта не се говори за робство или владичество, а за "съжителство между традициите на християни и мюсюлмани", "взаимни влияния между културите на християнството и исляма" и "османската власт".

Този период от историята ни е в четвъртата, последна тема по история в проекта за VI клас, която е озаглавена "Османската империя и българите ( ХV-ХVІІ в.)". В нея се включват подтемите "Държавност", "Общество и всекидневен живот", "Култура и културно наследство" и "Религия".

Едно-единствено изречение загатва, че въпросното съжителство не е било съвсем доброволно. То гласи, че темата "представя съпротивителните действия на българите срещу османската власт".

Програмата започва с въведение в европейското средновековие. Втората тема е "Раждането на Средновековна Европа (V – ХІ в.). България до началото на XI век", а третата - "Средновековният свят (ХІІ - ХV в.). (Българската държава (ХІІ - ХІV в.)".

На журналистически въпрос на пресконференцията в МОН защо програмата е разписана по толкова предпазлив начин Евгения Костадинова, директор на дирекция "Образователни програми и образователна интеграция" в МОН, отговори, че "не е работа на министерството да коментира научната достоверност на дадено събитие". Това дали България е била под робство или владичество било работа единствено на учените.

Програмата е нормативен документ и не въвежда определения, каза експертът по история Радостина Николова. Тя допълни, че в програмата пише "съжителство", защото в периода XV - XVII век "те (бел. ред. българи и турци) са живели заедно".

Проектът:

Сега действащата програма:

Според новите учебни програми по история в V клас ще се учи Античност, в VI - Средновековие (V-XV/XVII век), в VII - България в контекста на световната история (XVIII-XXI век). През първата година от първия гимназиален етап според новата образователна структура - VIII клас - ще се учи световна история (XVI-XIX век). Преподаването й ще продължи и в IX клас, когато ще се учат XX век XXI. В последната година от първия гимназиален етап според новата образователна структура - X клас - ще се учи история на България. След X клас, както и след VII, ще има национално външно оценяване. Във втория гимназиален етап - XI и XII клас - няма да се учи история от всички ученици. История ще учат само учениците, за които предметът е профилиращ.

На въпрос кои събития от XXI век обхваща програмата експертът Радостина Николова отговори, че със сигурност едно от тях ще е приемането на България в ЕС.