Седем държави в НАТО не могат да охраняват небето си сами
Охраната на въздушното пространство и съхраняване на националния суверенитет станаха особено актуална тема след оставката на командира на Военновъздушните сили (ВВС) ген.-майор Румен Радев. Като мотиви в рапорта си до министъра на отбраната освен достигане на пенсионна възраст той посочва и несъгласието си с това друга държава да охранява въздушното ни пространство.
Въпреки че отрече да има подготвена концепция за охрана със сили на Полша, военният министър Николай Ненчев припомни, че в НАТО се насърчава моделът за съвместна охрана.
Какво представлява Air Policing?
Това е мирновременната операция на НАТО по опазване на въздушното пространство, която цели защита на суверенитета на държавите членки и допринася за колективната отбрана на Алианса. Тя включва бърза реакция с изтребители прехващачи в отговор на нарушаване на въздушното пространство или при необичайно или опасно поведение на чужди въздухоплавателни средства.
Мисията се изпълнява от два операционни центъра, разположени в Торехон, Испания и Удем, Германия и се контролира от щаба на обединеното командване в германската база Рамщайн.
Операцията е основана на водещия принцип за общи задължения и взаимно сътрудничество между държавите членки. На практика всички членове на Алианса трябва да допринасят за изпълнението на операцията с наличните сили - чрез използване на националните системи за въздушно наблюдение, управление на въздушното движение, изтребители или други мерки за противовъздушна отбрана.
Air Policing се осъществява в условията на интегрираната противоракетна система на НАТО.
В НАТО има работещ механизъм за сключване на споразумения за охрана с държави, които не поддържат "пълен набор" от сили за бърза реакция. Общо седем държави членки на НАТО не могат сами да охраняват въздушното си пространство, като за това са поискали помощ от партньорски държави. Това са Албания, Естония, Исландия, Латвия, Литва, Люксембург и Словения.
Често за пример за "съвместна охрана" на въздушното пространство в рамките на т.нар. Air Policing се дава т.нар. "балтийски модел". Трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония нямат собствена бойна авиация (Латвия например има само четири руски хеликоптера Ми-17) и от март 2004 година охраната на въздушното им пространство се подсигурява на тримесечен ротационен принцип от различни държави. За 2011 година трите държави са платили общо 2.2 млн. евро разходи по мисията, а за 2015 г. разходите им са нараснали до 3.5 млн. евро.
От края на август охраната ще бъде поета от военновъздушните сили на Франция и Германия с 4 изтребители Mirage 2000-5, базирани в Литва и 4 германски Eurofighter Typhoon в Естония. Към момента охраната се осъществява от бойната авиация на Великобритания и Португалия.
От началото на годината в българското законодателство позволява осъществяване на съвместна охрана на въздушното пространство. За съвместна охрана на българското въздушно пространство пръв заговори министърът на отбраната. Малко след това от ГЕРБ побързаха да обяснят, че промяната в закона за отбраната е "опция за всеки случай".
В началото на седмицата Николай Ненчев обясни, че страната ни може сама да изпълнява дежурства по Air Policing. До края на годината трябва да бъдат доставени отремонтираните в Полша двигатели за изтребителите МиГ-29 и се очаква доставката на нови до 10 двигателя за до 30 млн. лв. Това ще гарантира пет изтребителя да бъдат в изправност за срок около пет години. В същото време правителството даде зелена светлина за купуването на нов изтребител, но все още не е ясно на какъв етап са разговорите и дали до края на годината ще има сключен договор за доставка.