OffNews.bg

Родители, спрете да рушите авторитета на учителите!

С остра позиция по повод все по-честата намеса на родители и родителски организации в образованието у нас излезе синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа". Под заглавието "За авторитета на учителя и зависимостта от родителите" председателят му д-р Юлиян Петров зове разрушаването на авторитета на учителите да спре, като за целта властта се намеси и сложи точка.

Публикуваме позицията със съкращения.

Учителският авторитет е в основата на всички образователни системи по света. Именно признаването и уважението на учителския труд е гаранцията за високите нива на ученическите резултати във всички видове изпити и добра реализация в обществото и на пазара на труда, но най-вече е основа на високата гражданственост и държавност.

В България учителският авторитет има спешна нужда от реанимация. Поглеждайки с широко отворени очи днешната действителност в българското образование, ежедневно може да видим примери на грубо вмешателство от родители и родителски организации в училищните политики. Свидетели сме как държавни и общински институции не се намесват или са много плахи да застанат зад образователните институции и не спират да флиртуват с родителите, но с тези, които са най-агресивни и най-високо крещящи, тези с най-големите, необосновани и даже опасни претенции.

Днес учителят и директорът са оставени сами, особено тогава, когато имат най-голямата нужда от подкрепа и защита. Това са „скандалните ситуации“, когато някой родител, припознал себе си като авторитет или експерт, извършва действия, които брутално уронват авторитета на учителя, директора и образователната институция. Тези им действия уронват авторитета и на регионалните управления на образованието, и на Министерството на образованието, и на правителството на България, на цялото ни общество. Защото става дума за нашата устойчивост като народ, на възпитанието на подрастващите в гражданственост и дълг – въпрос на национална сигурност, тъй като се поставят на карта държавността и съществуващия ред.

Крайно назряло е времето да се попитаме честно и с цялата отговорност на граждани на Републиката каква искаме да бъде България утре, за да я сътворим днес...

Ако се противопоставяме и не приемаме държавния ред и законност, ако искаме в нашата държава правилата да са изключение, достойнството и добротата считаме за отживелица, а липсата на срам и бруталното нахалство е просперитет, то ние сме на прав път да превърнем народа в население, а държавата – в територия. Но ако искаме модерна, демократична и гражданска държава с правов ред и съхранени вековни духовни ценности, с почитане на родителския и институционален авторитет, доминация на честта над безчестието, трябва да признаем, че тази ценностна система, този морал през последните няколко века по целия свят, а и у нас, се формира в училище и от учителя и неговия авторитет.

Най-жалкото в шумните кампании е заклеймяването на учителя, който уж е приеман за икона на националното възпитание, а е завързан на позорния стълб за опозоряване и обругаване от „достойните и безгрешни” граждани. И така се ражда една нова възпитателна парадигма – всички са маскари, даже и тези, на които поверяваме децата си. Чрез насърчавания разпад на учителския авторитет категорично няма да гарантираме по-добра образователна система с резултати и реализации, очаквани от нас – родителите.

Всеки ден наблюдаваме лоши примери, които се дават на нашите ученици с активните, „компетентни” напътствия от родители за справяне с учителите, заливайки с жалби институции и медии, за да наложат свои решения, насочени срещу учителите на нашите деца. Още по-жалко е, че липсва дори и един пример за министерски служител, който да се изправи и твърдо да заяви: „Скъпи родители, спрете да се месите в работата на учителя и директора и училището. Вашата роля е да партнирате, да помагате в СПАЗВАНЕТО на училищните правила. Който не ги спазва, с цялата обективност и строгост на закона и училищния правилник, ще понесе своята отговорност!“

Такъв кураж е проявил и е сторил в не толкова далечното ни минало министър-председателят Стефан Стамболов през 1891 г., който чрез Закон за народното просвещение отнема правото на родители и училищни настоятелства да назначават и уволняват учители и да се месят в работата на учителя: "... За да се положи основата за нравственото възпитание на българските граждани, да ги развие физически и да им даде необходимите за живота познания". И това с ясното съзнание за силата на авторитета на учителя...

Днес резонно се питаме дали министърът на образованието, премиерът или президентът на България ще дръзнат да озаптят и наложат мярка за онези родители, взели се за ментори, съдници и даващи възмездие или ще оставят образователната система в родителско робство...това само бъдещето може да покаже.