Офроудъри удариха по ерозията в парк „Централен Балкан”

Доброволци от офроуд клуб „Ленд Ровър ентусиастс” работиха в събота в Националния парк „Централен Балкан”, където се води невидима и тиха, но ожесточена война с ерозията.

Причина № 1 за рушенето, загрозяването и замърсяването на високите части на планината в наши дни е нещото, което би могло да се нарече „див офроуд” – безразборно навлизане на високопроходими машини, карани от хора без грижа и мисъл за целостта и чистотата на българската природа. Понякога такива автомобилисти нагазват и в резервати, в местности, забранени дори за пешеходци.

Въпреки надзора и административните мерки проблемът става все по-тежък, признават от управата на големия национален парк. За тях всяка осезаема помощ е добре дошла.

А сега особено се радваха, че с джиповете са пристигнали и добри електроженисти.

„Работа съм ви измислил. Обръщаме внимание главно на препятствия против незаконно минаване на МПС" - казва в събота сутринта Николай Стайков, шеф на Парков участък Калофер.

„Жалко, че времето ще е отвратително” – добавя той, имайки предвид гъстата мъгла, затиснала планината.

В своя офис в информационния център в града Стайков подписва разрешително № 338 от 17 октомври. То е за председателя на клуба Злати Златев, отговорен за внушителната колона от 30 джипа.

Без такова листче към най-високия връх в Балкана не би трябвало да поеме дори един мотоциклет.

Единственият позволен по принцип достъп с МПС до връх Ботев (2376 м надморска височина) е от югоизток, откъм местността Паниците край Калофер. Но за всяко минаване по този път е нужно писмено разрешение, след предварителна заявка. Издават го по своя преценка служители на парка.

(Съвсем свободно е минаването с кола или мотор само до хижа „Тъжа”, която е североизточно от първенеца на Стара планина, на 3-4 часа пеш от него.)

Режим на достъп

Ако пишем разрешение за каране до самия връх, мислим и за сигурността, поясни пред OFFNews служител на националния парк. „Пътят е поддържан, но доста опасен като цяло. И малко невнимание може да доведе до сериозно търкаляне - Затова аз препоръчвам организирано каране, с предварителна заявка и с ясен водач, когато всичко е по-безопасно и за хората...”

„Своеволни преминавания, особено нощно време или през зимата, носят голям риск”, подчерта служителят.

От Паниците колоната потегля по 32-километровия път около 10.30 ч. Всички – до една - машини в нея са от различни модели „Ленд Ровър”, неслучайно организатор е клубът с името на британската марка. Същевременно почти всички са снабдени с популярната емблема OFFRoad-Bulgaria.com.

Прогнозата „отвратително” на Стайков за щастие се оказва неточна. Мъгла лази предимно в по-ниското, в гънките между есенно пъстреещи хълмове. А погледната от връх Ботев същата мъгла изглежда като като онази облачна пелена, която човек обикновено вижда от самолет.

При по-добрата видимост става и по-ясно какъв е смисълът на акцията. Тя е насочена против безразборното сноване на пишман офроудъри, съсипващи природата.

„Ето вижте! – подскача на седалката си Николай Стайков, който пътува заедно с репортера на OFFNews в джипа на участник в акцията. - От едно малко преминаване – виж каква пустиня става!”

„Българинът е малко непослушен и прави нови трасета” – казва той.

Действително, тук и там по склоновете оголени камъни очертават ленти одрана плът в ниската и засъхнала тревна покривка. Човек си дава сметка, че присъщите на офроуда агресивни гуми, често буксуване, занасяне напред-назад, насам-натам, и други подобни движения са само стартов сигнал за същинската ерозия. После се набъркват „дреболии”, за които малцина знаят.

Малки причини

„Тука ерозията не е природна, тя е от нерегламентирано движение - казва Николай Стайков. - То води първо до утъпкване на тревния слой, после се образуват коловози, тези коловози събират водата, стават като поточета...”

Почвата в Калоферския балкан, не е като чернозема в Добруджа. Тя е сравнително рохкава и е в тънък пласт, и не е необходим библейски порой, за да я измие и отнесе без следа.

„Ето вижте! – сочи отново Стайков, който отговаря за около 8500 хектара от националния парк „Централен Балкан”, и е мъж енергичен и някак нетърпелив. - Това е само едно нерегламентирано трасе, - но после направо реки тръгват по него!”

Екосистемата тук е много крехка. Казват, някои от тревичките и от едно настъпване умират.
Има и още.

„Тука, особено над 2000 метра, лятото е два месеца, тревата може да расте два месеца – продължава Николай. - Другото време - или сняг, или дъждове, и ниски температури, което не е подходящо за бързото възстановяване на веднъж разрушеното.”

„Гнилостните процеси са бавни, значи образуването на почва е много бавно. Отмиването на този плодороден слой отгоре оголва терена до скала. И възстановяването може да отнеме 20, 30, 50 години.”

„Така че трябва да я пазим тая природа, доколкото я имаме, и да не правим от Балкана каменна пустиня”, добавя шефът на Калоферския дял от националния парк.

Част от раните в планината издайнически сочат към най-редовните нарушители – някои хора, работещи в метеостанцията или в други служби на върха. Може би просто ги мързи да следват серпантината на пътя, може би по свои частни причини икономисват държавно гориво.

Мерки и действия

Ако ви съставят акт за нерегламентирано движение в парк „Централен Балкан”, се пригответе да извадите от 50 до сто лева. За второ нарушение, колкото и невинно да ви изглежда то, глобата достига до 500 лева. Започва и видеонаблюдение на застрашените територии.

Къде е проблемът ли? Както много други проблеми и той наднича от аритметиката.
Не са достатъчни парковите охранители, които обхождат и контролират участък Калофер. Падат им се по около 2000 хектара на човек, 20 000 декара, казано по нашему. Това е непосилно много.

„Разполагаме само с два служебни автомобила – допълва аритметиката Николай Стайков. - Месечният ни лимит за гориво е малък - можем да изминем не повече от 400-450 км на кола. А едно отиване и връщане от Калофер до върха е 90 километра, значи смятайте за какво става въпрос.”

Над 900 000 лева са средствата, отпуснати по европейски програми за борба с ерозията в националния парк през 2013 – 2014 г., от тях поне една трета са за участък Калофер.
Не по-малко от половината съоръжения, подготвени и поставени с тези пари, са предназначени да пресекат незаконните нови трасета.

Добрата новина е, че съоръженията вършат работа. По-ранен европроект е реализиран през 2003-2004 г. и личи, че навсякъде където физически е пресечено минаването на МПС, високопланинската трева си е отвювала част от отнетата земя. Където я оставят на мира, планината сама си лекува раните, макар и много бавно.

Симпатични малки плетчета пък са средство против естествената ерозия. Те са инструмент за снегозадържане и забраняват на ветровете да отнасят тънкия почвен слой. Наглед като играчки, те също вършат работа. 19 000 метра от тях с много труд са забити в земята на няколко обекта.

Освен всичко друго плетчетата ограничават и качваните в подножието на връх Ботев хиляди домашни животни, в които управата на „Централен Балкан” също вижда набъбващ проблем.

Без подаръци

„Ама ние не искаме подаръци” – подвиква бойко момиченце, докато мъкне ръбат прашен камък.

То участва в една от групите, които струпват каменни прегради – най-лесния начин да се обезвредят вече очертани незаконни трасета. Малко преди това баща му – весел и изпотен от работа – е рекъл „Ей, какви сте работливи деца! За вас довечера ще направим някакви подаръци”.

Шегата си е шега, но родителите в групата са постоянно нащрек – да не би малките да се борят с прекалено тежки камъни.

Момиченцето е гордо – то не е дошло там, за да получи нещо. И е смях и веселба, но тази преграда „на майтап” ще спаси някой друг декар планина.

Професионално издигнатата защита изглежда по-авторитетно. Има например редици тръби, вдълбани около 40 см надолу в бетонова основа, има и интересни „пакети” камъни, стегнати в метална мрежа.

Но за тревата няма значение кой е оставил на мира нейното привично място, тя малко по малко започва да се връща.Организирани в екипи, с по 4-5 джипа, доброволците правят и други прегради. Зад тях остава и почистен от „новодошли” отпадъци район около връх Ботев.

Циментирани, укрепени и възстановени са табели, от които ясно личи къде движението на МПС е забранено.Основната заслуга е на двамата майстори-електроженисти, което възстановяват на мястото й бариерата, разрушена от недобросъвестни „офроудъри”.

Генератор за електрожените е осигурен от управата на участък Калофер, бензин за генератора - от офроудърите. Циментът също е от тях. А децата им вече знаят, че за този труд не се полагат подаръци.

Не за първи път

Проблемът за административните и морални правила на каране в националните паркове отдавна вълнува офроуд общността. Има оживени дискусии – дори и сблъсъци на непримирими мнения.

Има и реални практически действия.

През 2008 г. в дискусия се роди идеята на „Ленд Ровър ентусиастс” и масовия форум OFFRoad-Bulgaria.com за среща с ръководството на Национален парк „Централен Балкан”.
Тя се осъществи със семинара на хижа „Тъжа” и особено с масовото почистване на връх Ботев три седмици по-късно. Близо 4 тона отпадъци отстраниха тогава няколко десетки доброволци.

Как мина акцията тази събота? Злати Златев каза, че е много доволен и че досега не е била отхвърляна толкова работа за толкова кратко време.

Но там горе продължава тихата война, за която малцина се сещат.

***

Спри за малко, каза Николай Стайков на Младен от Разград, който ни караше към връх Ботев в своя „Ленд Ровър”. После слезе, взе изхвърленото край каменистия път шише от 1,5 л минерална вода, каза, че трябва да намерим и чувал за такива боклуци - и продължихме.

Той после нищо не добави. За него всичкото това е всекидневие.