Образователният министър: Извинявайте. По-безопасно е да говорим с клишета

Министърът на образованието проф. Тодор Танев се извини за изказването си, че "Фредерик Жолио-Кюри е пълна нула като учен", както и за думите си по адрес на други известни личности от историята.

Публикуваме думите му без редакторска намеса:

Скъпи приятели,

На 8 декември посетих във Враца едно от най-добрите училища в страната. Говорих с учениците и опитах да им покажа, че има различни критерии за оценка на постиженията на учените, включително социалния контекст, в който са живели. Фокусът на изказването ми беше, че Мария Складовска-Кюри е по-значим учен от останалите по две причини - първо, защото е получила две Нобелови награди в две различни сфери на науката, и второ, защото ги е получила по време, когато жените са присъствали много по-малко в научния и обществения живот, отколкото днес. Фредерик Жолио-Кюри наистина е променил фамилното си име, което не само през 20 в., но и сега е рядкост. Разбира се, че почитам постижението на всеки учен и мислител, който е дал своя принос за развитието на цивилизацията. И да, Мария Кюри възприемам като уникален пример за учен, защото е постигнала в един мъжки по онова време свят повече от мъжете.

Днес, две седмици по-късно, по този повод се надигна вълна от коментари и интерпретации в медиите и в социалните мрежи. Бих искал да уточня няколко неща.

Най-много ме заболя от намеците, че съм проявил неуважение към децата, които ми представиха постиженията си. Напротив – слушах ги много внимателно и съм възхитен от интереса им към науката.

Абсолютно нелепи са внушенията, че съм проявил антисемитизъм, споменавайки маджари, арменци и евреи. Всъщност, като създател на Центъра за еврейски изследвания към Софийския университет, съм сред хората, които от години академично изследват и популяризират историята и отношенията между евреите и българите. Този център, който учредих през 1998 година, имаше за своя цел да спомага за преодоляването на уродливите тенденции за ксенофобски, антисемитски и дискриминационни прояви в нашето общество. /Тогава не вярвах, че почти седемнайсет години по-късно нуждата от подобни институти ще е по-голяма от всякога./

След тези уточнения, поднасям искрените си извинения на всеки, който се е почувствал засегнат от тази ситуация и от тенденциозната интерпретация на думите ми в един неформален разговор с ученици и учители. Уви, понякога неформалната реч крие рискове. Със сигурност е далеч по-безопасно да говорим с клишета, а също и да не се опитваме да отправяме предизвикателства към наследените догми.

И още нещо, като четвърт унгарец познавам от личната семейна хроника спомена за достойния начин, по който са вдигнали глава унгарците през 1956 година. Да, възхищавам се на историческото наследство, учещо ни да бъдем твърди и заедно срещу посегателствата върху принципите на правовото свободно и демократично общество, което гарантира правата и достойнството на всеки човек.