Божидар Димитров: Не разговаряйте с македонски „историчари”

В редакционната ни поща пристигна текст от директора на НИМ проф. Божидар Димитров, в който той отговаря на нападките от последните дни в македонската преса.

Публикуваме го в пълния му вариант:

НАУЧНИЦИТЕ НЕ РАЗГОВАРЯТ С ФАЛШИФИКАТОРИ

По повод две статии в скопския вестник „Дневник“

Македонските „историчари” нямало що да доказват на Божидар Димитров. Ами някой да е искал да разговаря с тях? Точно обратното - във възмутилата ги моя статия в български седмичник препоръчвам с македонски „историчари” да не се разговаря. Защото те не са „научници”. Те са фалшификатори на историята. Те не изследват и документи, въз основа на които историците по цял свят изграждат историята на миналите времена. Те изграждат „историята” по спуснатите им „опорни точки“, извлечени от коминтерновската идея за македонската нация. За това не са нужни документи. В Скопие се намират единствените „научни” институти в света, където историята се прави не въз основа на документи, а на изсмукани от пръстите несъществуващи „факти”.

Мога да дам пример от самата статия в „Дневник”. Някой си „историчар”, Веляновски, пише: „Да, Самуил написал на плоча, че е българин, но тогава, когато го е написал, такова определение нямало национално означение. Тогава го е направил, за да наследи пропадналото българско царство”.

Майко мила! Лъжата и фалшификацията до такава степен са завладели подсъзнанието на скопските мошеници, че те смятат очевидно, че всички хора са като тях, включително и цар Самуил. Той си бил истински македонец, но се обявил за българин, за да им вземе царството. И освен българите излъгал и византийците, и арабите, и арменците, и западноевропейците, а дори и сърбите. Всичките им хронисти го наричат българин, царството, което управлява, българско, а народа, който го населява, българи.

А по повода, заради който възникна скопското възмущение, скопските „научници” не казват нищо.

Те просто трябваше да отговорят на няколко дребни въпроса:

1. Имало ли е избивани хора в Македония през 1944-1945, само защото са българи? Колко са те? 20-30 000? Имало ли е хора, вкарвани в затвор и лагери без криминални или дори политически престъпления, а само защото са българи? Колко са? Сто хиляди, сто и петдесет хиляди? За да опресня паметта на скопските „научници”, ще ги попитам: Колко български интелектуалци от Велес са убити в една безлунна нощ край Велес? Колко войници и офицери от новата македонска армия са убити в Скопското кале през т. н. „Кървава коледа” (1944-1945 г.)? Деветстотин? Или повече? А в лагера „Голи оток”? А в лагера край „Св. Наум” на Охридското езеро? Колко са затворниците българи?

2. А на третото въпросче – геноцид ли е това или не. Както и насилственото „възраждане на македонската самоличност” на дотогавашното й българско население след 1944, та и до сега.

Онзи македонски „историчар”, който доказваше, че нищо от горенаписаното не е вярно, също ще получи награда. Това е положението – няма кланета във Велес и в Скопското кале, няма „Идризово”, няма „Голи оток” – има награда. Защото всичко това ще бъде голямо „научно” постижение.

Проф. Божидар Димитров – директор на НИМ