Българската гора - визия за развитие и френският опит

„Българите сте много богати. Горите, които имате, трябва да се опазват и една от причините е възможността те да бъдат ползвани от туристи”, каза Стефан Робер, френски съветник към министерството на земеделието и храните на България.

Той откри Форум Гори: Гражданска визия за бъдещето на българските гори, който се проведе на 18-и април във Френския институт в София. Господин Робер направи сравнение между горските площи във Франция и тези в България, като по неговите думи те са съпоставими по размер – около 4,2 млн. хектара.

Във Франция обаче едва 10% от горите са публична собственост, докато в нашата страна публичните гори са 85% от общата площ. Освен Националната служба по горите (ONF), във Франция действа и Национален център за горската собственост, който предоставя информация и обучение на собствениците. Горските площи над 25 хектара пък се контролират от специален план за управление на горите, който се съставя за двадесет годишен период и урежда както дейностите по дърводобив и по възстановяване на горите, така и въпросите за туристическите посещения и био разнообразието.

Друг инструмент, който Франция прилага е Горската харта – публичен договор между обществото и управлението на общинско ниво или на ниво природен парк, който ангажира всички ползватели на горите – предприятия, туристически организации, ловци и граждани. Стефан Робер подчерта и съществуването на различни стратегии и програми за устойчиво развитие на горите и такива, касаещи добива, преработката и износа на дървен материал.

За разлика от Франция, в България Законът за горите, приет през 2011 г. и нанесените промени в него до този момент са почти единствените инструменти, прилагани в тази сфера. На форума беше дискутирана належащата необходимост от спазване на този закон, който иначе си остава само с пожелателен характер. В дискусията, в която се включиха и лесовъди, законът беше окачествен като „абсолютно поръчков” и беше изведена нуждата от неговата оценка след пет години в сила.

Любомир Попйорданов от Българска Асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) заяви, че Агенцията по горите би трябвало да бъде изнесена като независим от министерството на земеделието и храните огран. Той, заедно с Александър Дунчев от WWF и Патрик Смитьойс – холандецът, нашумял у нас с изграждането на IT училище в Самоков и с поредицата защитени каузи и документални филми, направени от него в България – дискутираха гражданската визия за опазване на българските гори в рамките на няколко часа. Самата визия е решена в седем основни точки, касаещи мерките, които ще бъдат представени пред НС и министър-председателя и които трябва да прераснат в конкретни действия.

Според визията всички горскостопански дейности в публичните гори – от разсадниковото производство, залесяванията, поддръжката на горските пътища до дърводобива, трябва да се извършват приоритетно от държавните и общински горски стопанства. Трябва да се ограничи износът на необработена дървесина от публичните гори и да се стимулира развитието на местната дървопреработвателна промишленост с акцент възможно най-много добавена стойност. В момента фирмите не инвестират в модерно оборудване, без предварителни запази от суровина за дълъг период от време. Стопанисването на публичните гори трябва да се извършва от квалифицирани горски специалисти, без да се допуска политическа намеса в работата им, а не както сега - горските дейности се извършват от техници, назначенията са без конкурс. Директна отговорност за допуснатите нарушения в горите трябва да носят както преките нарушители (секачи, шофьори и др.), така и от лицата и фирмите, на които са разрешени стопанските дейности.

Лесовъдският и дърводобивният интерес трябва да бъдат разделени. Визията предвижда и някои изменения в контрола в горите освен споменатите – глобите за нарушите да се повишат и да се въведе наказанието обществено-полезен труд.

Управлението и контролът в горите да бъдат дело на независим международен одит, предвижда се създаването на Европейска горска инспекция, която да извършва проверки на ротационен принцип. И накрая – предоставяне на гаранция за дървообработващата индустрия, че ще може да разполага с достатъчно качествен материал.

На този етап визията ще бъде на разположение на гражданите и заинтересованите страни, желаещи да се включат в обсъждането в следващите две седмици. Визията е налична на сайта на инициативата „Прозрачни планини”, организатор на форума.

Жюстин Томс настоя за значително по-драстични мерки – мораториум върху износа на необработена дървесина. Тома Белев от Асоциацията на парковете в България пък каза, че трябва да се забрани използването на дървесина за получаване на електричество. Към връщане на стария модел, при който държавата извършва всички горски дейности, прикани Патрик Смитъойс, което не остана без възражения. Той нарече шестте горски предприятия „смазваща ламя”.

„Ние всички имаме връзка с гората. И трябва да покажем, че бъдещето на горите не е извън възможностите ни”, коментира водещата на форума.