Злите и страхливите

Има едни примитивни хора, в тъмните пещери на чиито мозъци мъждука една основна идея: убедеността, че и останалите са като тях. Това са хора зли и завистливи, подли и страхливи, алчни и отмъстителни.

Такива хора ни управляват напоследък и си мислят, че всички са като тях. И че, следователно, на всеки може да му бъде намерена цаката (да бъде, според тяхната лексика, „опраскан”) с инструменти, с които те самите уреждат отношенията помежду си: със заплаха, принуда, изнудване и подкуп.

Всичко това виждаме, като в капка вода, в трескавата активност на прокуратурата в последните две седмици. Ясно е за какво иде реч и е очевидно, какво ще следва.

Не иде реч, разбира се, за право или за закон. Прокуратурата отдавна има поведението на сомалийски пирати – напада за плячка. Иде реч за изтреблението на общността, породила Да, България. Как се случва това? Според примитивното мислене на авторите на схемата, разбира се.

Още при повдигането на обвинението срещу Трайчо Трайков стана ясно, че не той е основната мишена. Защото той, като министър, не е продал остатъчния дял от въпросното ЕРП. Продадено е на борсата, а сделката е оформена от надлежно регистрирана фирма – част от група компании на Иво Прокопиев. Мишената, беше ясно още на Васильовден, е – Иво Прокопиев. И на 20-ата годишнина от 10 януари той надлежно си получи обвинението.

Защо Прокопиев? Защото насреща си имаме примитиви, които мислят, че всички са като тях. Че щом те не могат без свой олигарх – значи никой друг не може без олигарх. Че щом те нямат съмишленици и затова пълнят залите с хора, докарани с автобуси и кебапчета – то всички правят така. Щом те са в политиката, за да откраднат нещо (да „усвояват”) – значи всички са в политиката заради келепира.

Щом те са подвластни на страха – значи всички са подвластни на страха.

И в техните сумрачни пещери, които имат вместо мозъци, светва лампичка: да им отстреляме олигарха – и край на „умните и красивите”. Ще останат без пари. Няма да ни мътят водата. И ще продължим да усвояваме властта. Междувременно, ще пострахуваме тоя-оня от тях, да наведат главици.

Основното в тази конструкция е страхът. Имам една лоша новина обаче за „Тримата шишковци” (Цацаров-Пеевски-Борисов): не е възможно да се управлява само чрез страх. Пробвано е в историята. Не става. И работата не е само в предупреждението на Макс Вебер, че ако властта не е привиждана като легитимна (т.е. като имаща правото да управлява) – никакъв страх не помага. Работата е най-вече в това, че ако пуснеш страха да обикаля из територията, той рано или късно се стоварва и върху теб. Ти самият започваш буквално да миришеш на страх.

А замиришеш ли на страх – върху теб се стоварва и отплатата. Защото страхът ще е преминал в теб и ще е освободил останалите от себе си.

Властта на ГЕРБ мирише на страх още от момента, в който Христо Иванов напусна правителството, а Радан Кънев обяви своята опозиционност. Около ГЕРБ се разнесе възкиселата миризма на страх, въпреки че на пръв поглед нямаше причина. Голяма работа, напуснал един министър и половин дузина депутати...

Страхът наистина бе отвъд всякакво сравнение със своите основания, но – размириса се. ГЕРБ загуби президентските избори, защото хората започнаха да си връщат на „машината” на Цветанов заради тормоза. И ГЕРБ от страх премина към паника. А тези хора си представят излизането от режима на паника само по един начин: да „опраскат” някого, за да изглеждат отново силни.

Десет дни преди първия тур на президентските избори самият Борисов посочи кого ще опраска системата. Цитирам: "Кръгът "Капитал" е имал общо с управлението. Те са ми предложили 5-6 министри".

Кръгът "Капитал", в главите на злите и страхливите, е Трайчо Трайков (опраскан), Симеон Дянков (опраскан), Иво Прокопиев (опраскан), Христо Иванов (предстои); на евентуално опраскване (ако се вгледаме в списъка, обявен от Борисов на 24 октомври 2016-а) подлежат още Нона Караджова и Росен Плевнелиев.

Поразителна е наивността, с която самият Борисов влиза в схемата с опраскването чрез Цацаров. Прословутият му политически инстинкт очевидно е заспал зимен сън, защото за всеки, който следи нещата, е очевидно: Цацаров не обслужва ГЕРБ, а себе си. Както всеки път, когато започне политическа бъркотия, главният прокурор се намесва, за да прибере големи парчета политическа власт – да бъде признат за голям играч на политическата сцена. Покрай „февруарските протести” от 2013-а и последвалата какофония покрай КТБ, главатарите на властта припознаха Цацаров като голям политически играч. Днес обаче Цацаров иска повече: да стане Главният играч. Да се преобрази в някакъв Ердоган, опраскващ хиляди и десетки хиляди с един замах.

И Борисов ще бъде опраскан – в момента, в който Цацаров прецени, че ще може да стори това без последствия за себе си. Елементарно е. Става дума, все пак, за елементарни същества.

Какво обаче се случва на Цацаро-Пеевски-Борисово-подобните тогава, когато внезапно се натъкнат на хора, които не са като тях? Които не са зли и завистливи, подли и страхливи, алчни и отмъстителни? Случва им се онова, което се случва на всеки страхливец, който се натъква на отпор: губят. Защото страхът се настанява само и единствено в самите тях.

Никой от прясно „опрасканите” не се е уплашил. Напротив – „опрасканите” веднага и публично смъкват правосъдната маска, скриваща муцуната на мафията. Засега печелят те, защото страхът неминуемо ще отиде там, където му е мястото: при злите и страхливите.

Войната, за която предупреждаваше Христо Иванов при учредяването на Да, България – тази война започна. Отсега знаем кой ще я спечели: смелите. Злите и страхливите – те ще я загубят. Не днес или утре – но ще я загубят. Единственият начин да оцелеят е – да започнат да стрелят. Но те няма да сторят това. 

Защото, макар зли, са страхливи.