Завръщане в Родината след 200 години с обувки на БНА - Харковският дневник на проф. Михаил Станчев (Част 3)

OFFNews започна да публикува "Харковският дневник" на известния историк професор Михаил Станчев, в който той разказва за собствените си преживявания през първите 10 дни на войната в Украйна.

Текстът се публикува за първи път.

Първата част на текста можете да видите ТУК - Как Русия дойде да ни освобождава - Харковският дневник на проф. Михаил Станчев (Част 1)

А това е втората част - Седем руснаци се предадоха на един украински войник - Харковският дневник на проф. Михаил Станчев (Част 2)

Днес ви предлагаме последната част от текста на известния историк.

2 март, ден седми

Вчера врагът продължи да обстрелва Харков до късно вечерта. Нов въздушен удар бе нанесен по танково училище. Около шест ракети попаднаха в кадетския корпус и военния склад. По предварителни данни е имало жертви.

През нощта на 2 март руските окупатори поразиха с шест ракети и казармата на Харковското пилотско училище, разположена на улица „Клочковска“ 228. Там се намира и университетският кампус. Хората, които се криели в билярдната зала в мазето, били погребани живи. През нощта на 2 март руски десант стигна до Харков. Нападателите атакуваха Военномедицинския център в Северния регион. Това е единствената военна болница в града, в която се лекуват участници във войната в Донбас. Последва бой. Все още не знам какво се случи. Имаше бой.

В жилищния комплекс „Хоризонт“ избухна бомба или ракета, а след експлозията се появи мощна огнена гъба. Казват, че това е от балистична ракета. Хора, които случайно са станали свидетели и са заснели нападението, публикуваха видеото в социалните мрежи. Картината бе ужасяваща. Фактът е регистриран и ще бъде предаден на Международния трибунал в Хага.

На сутринта руските войски отново подновиха обстрела на Харков. Ударите бяха по самия център - на улица „Мироносицка“. В резултат на това избухна пожар в сградите на регионалното управление на СБУ и на Националната полиция, както и в сградата на икономическия и социологическия факултет на Каразинския университет. Десет души бяха спасени изпод развалините. По предварителна информация четирима души са загинали, а девет са били ранени. Според кмета в Харков има 300 разрушени къщи, 112 души са ранени в региона, 21 са загинали, включително трима полицаи, а едно училище и една болница са повредени.

3 март, ден осми.

Противникът се опитва да продължи настъплението срещу Харков и Лозовая, важен железопътен и промишлен център, като се опитва да превземе Харков от запад, но търпи катастрофални загуби на техника и личен състав. В момента темпото на тази офанзива е много бавно, тъй като руските сили са „затънали“ в сухопътни операции и не могат да напредват поради ожесточената съпротива на украинските войски и местните сили за териториална отбрана.

Със задоволство научих от изявление на латвийските въоръжени сили, че латвийски компании са предали 90 безпилотни летателни апарата на украинските въоръжени сили. Също така стана известно, че България, Полша и Чешката република са били готови да предадат остарелите съветски самолети МиГ 29 на украинските въоръжени сили, но след това са отказали (очевидно под натиска на НАТО) да ни предоставят своите самолети. Те със сигурност нямаше да променят стратегическата ситуация, но щяха да окажат значителна помощ на украинските пилоти, които познават този тип самолети и знаят как да ги управляват. Но както гласи народната мъдрост: „Те мислят за това, но не говорят за него“. Ако тези правителства говореха по-малко и правеха повече, те щяха да са безценни.

Кметът на Харков Игор Терехов каза, че ситуацията в града е напрегната. Според него това се дължи на факта, че има постоянен обстрел. Обстрелват се мирни жители, обикновени спални квартали, инфраструктурни обекти. Днес депото ни в Салтово получи много жесток удар. Това е депото, където сега се намират трамваите и новите автобуси, които наскоро закупихме. За щастие няма човешки жертви. Врагът обстрелва и Индустриалните и Новобаварските райони. В жилищния район на Северна Салтовка обстрелът на многоетажни жилищни сгради доведе до разрушаване на сгради и съоръжения. По данни на градските власти са разрушени общо 40 жилищни сгради *.

Моят аспирант и много мои познати живееха в този огромен жилищен комплекс, който се намира непосредствено до околовръстното шосе, където руските войски стоят и водят огън по жилищните кварталии  на жителите на Харков, особено по улица „Наталия Ужвий“, която беше на първа линия на военните действия. Агресорите не могат да влязат в Харков, затова използват зенитни ракетни установки, тежка артилерия и авиация. 

През деня бяха извършени 7 бомбардировки, като авиобомби поразиха териториите на община Кулиничево (фабрика за хляб), район Чугуев, район Изюм, Белгород в посока Харков. Врагът се опита да удари критична инфраструктура, по-специално ТЕЦ-5, главната топлофикационна компания в Харков, и също така се опита да хвърли няколко диверсионни и разузнавателни групи, но те бяха победени, а някои се предадоха, заявявайки, че не искат да се бият срещу украинците.

На въпроса „Какво правите тук“, те отговаряха, че не са знаели къде отиват, сигурни били, че са на учение. Очевидно руските комисари са им подготвили тази легенда предварително, но всеки новобранец знае, че на учения се ходи не с бойни, а с халосни патрони. Харков засега се държи. Но това, което ме изненада, беше, че комуналните служби работеха в авариен режим и възстановиха почти всички щети, причинени от бомбардировките.

Вражески самолети удряха цивилни граждани в град Изюм в Харковска област. Бомби паднаха върху жилищен блок и частна къща. Известно е, че в частната къща са загинали шестима души. Сред тях имало две деца. Още вечерта руските окупатори нанесоха удари по църквата „Антоний“ и катедралата „Успение Богородично“ в Харков. По това време хора са се укривали в сградата на храма.

За щастие нямаше жертви. Повредени бяха иконите и други църковни принадлежности, прозорците - счупени. Катедралата „Свето Успение Богородично“ (принадлежаща на Украинската православна църква на Московската патриаршия), един от най-старите православни храмове в Харков, е основана в средата на XVII в. Сегашната сграда е построена през 1771–1777 г. Тя оцелява по времето на болшевиките и Втората световна война, когато всички сгради наоколо са били разрушени. Но катедралата оцеляла и при комунисти, и при нацисти.

Сега я бомбардираха руските войски. Какво да кажем за православния мир, за който московските пропагандисти толкова обичат да говорят?

Сградата на Харковския градски съвет, в която работех от 1991 до 1997 г. като заместник на градския съвет и началник на отдела за международни отношения, беше подложена на тежки бомбардировки. Самата постройка не бе пряко засегната (всички прозорци бяха счупени). За сметка на това близките офис и търговски сгради с древна архитектура на Бекетов бяха повредени.

4 март, ден девети

Почти през целия ден бяхме без електричество и интернет. Ужасно е да не можеш да се свържеш с никого (телефоните също не работят) и да не можеш да прочетеш какво се случва около нас. Българските медии се опитваха да се свържат с мен през деня и нощта, но нямаше връзка. Това бе единствената нощ на войната в Харков, която премина без предупреждения за въздушни удари, но руските войски продължаваха да атакуват мирния град. Според Генералния щаб на ВСУ окупаторите се опитваха да заобиколят Харков и да се придвижат в югозападна посока.

Обстрелът на районите Северна Салтовка, ХТЗ, Бавария и центъра продължи през цялата нощ. Бе унищожено подразделение на Националната гвардия. Изгоряха повече от 40 жилищни сгради и други съоръжения. Най-засегнатата област отново бе гъсто населената Северна Салтовка -  жилищен комплекс с над 200 000 жители.

Тъй като вкъщи нямаше какво да правя, нямаше светлина, не работеше телевизорът, компютърът, и хладилникът, реших да се "разходя"из квартала и да видя какво се случва наоколо. Погледнах отново апартамента на сина ми и след като се уверих, че там всичко е наред, отидох при съседите си, моите приятели, народния артист на Украйна и Република Северна Осетия Алания Чатур Бионгов, който има великолепен бас. Те също като нас решиха да останат в Харков и да изчакат този кошмар, макар че им казах, че тази случка няма да приключи скоро, докато тази „костенурка нинджа“ Путин не постигне целта си, няма да се успокои или те няма да го успокоят.

Не спирам да се изненадвам от позицията на страните от НАТО и САЩ, които сякаш обявиха всеобхватна помощ за Украйна, но не искаха да се замесват във война с Русия. Те увеличиха военната помощ, оборудването, малките оръжия, Stinger и Javelin. Икономическите санкции също започнаха да действат, въпреки че резултатите от тях ще се проявят много по-късно.

Президентът Зеленски неведнъж е отправял призиви към НАТО, САЩ и други държави да обявят Украйна за затворена територия или територия, забранена за полети, но нашите съюзници никога не са се осмелявали да го направят, оставяйки украинската армия сама да се бори с врага. А жителите на Харков, както и всички украинци, всеки ден доказваха на „великата руска армия“, че са готови да умрат за своята земя, за своя дом. В същото време руските войници показаха, че не са готови да умрат за параноичните идеи на своя фюрер. Много от тях оставиха оръжието и се предадоха на украинските войници. Например, цяла рота кадети от Серпуховското военно училище се предаде край Харков.

Тази нощ не се чуваше ревът на самолетите, но периодично се чуваха тежки експлозии от артилерийски оръдия и множество ракетни установки. „Градовете“ нанасха непрекъснати удари по Харков. Телевизионната кула бе ударена, но продължи да работи, въпреки че получи значителни щети. Всеки ден, от сутрин до вечер, предавах по различни български телевизионни канали и по националното радио за ситуацията в Харков и за това как обикновените хора оцеляват след постоянния обстрел.

Съседите ми, особено млади семейства с деца, се криеха през нощта в метро станцията, която е близо до къщата ни, и се прибираха по домовете си на сутринта. През нощта, когато имаше непрекъснати бомбардировки, там беше по-безопасно. Освен това доброволци и служители на градските социални служби и Червения кръст постоянно носеха вода и храна.

Тъй като в метрото имаше много деца, постоянно се организираха игри и се носеха играчки за тях, а учениците от консерваторията изнасяха музикални концерти. Всичко това, разбира се, беше организирано от градските и регионалните власти, които работеха в единство, забравяйки за политическите конфликти в миналото. Работниците от комуналните услуги работеха денонощно, за да осигурят на града топлина, светлина и газ, а благодарните жители не криеха емоциите си, когато благодарят на истински героичните момчета.

Въпреки обстрела медиците отиваха да помагат на ранените, а пожарникарите гасяха пожарите. Евакуационни влакове извозваха гражданите на Харков (20-22 хил. души на ден) до западните райони на страната (Тернопол, Лвов, Ивано-Франковск) и до Полша.

5 март, ден десети

На сутринта с жена ми решихме да напуснем Харков. Валеше сняг и имаше малка снежна буря. Можехме да вземем със себе си само най-необходимите неща. На първо място документите и парите, разбира се, тези, които имахме. Не можахме да изтеглим пари от банкомат, защото не работеха. Времето не беше добро, обличаме топли дрехи и зимни обувки. Намерих старите си военни обувки на Българската народна армия, които бях купил в София още през 1989 г. за 9 лева, докато бях на стаж в Софийския университет за докторската си дисертация. Отидохме пеша до жп гарата (за щастие не беше далеч, само на една спирка на метрото), тъй като общественият транспорт в града не работеше. Но когато излязохме на пътя, за всеки случай вдигнах ръка да спра някоя кола, за да ни закара до гарата. Изненадващо, доста бързо спря някаква кола и ние се качихме в нея. Оказа се, че това е човек от местното подразделение на териториалната отбрана. Той не взе пари от нас. Каза, че военните и доброволците помагат на харковчани да се придвижват безплатно с колите си из града. Този акт ни трогна.

На гарата имаше много хора, но не прекалено много, които стояха на опашка и чакаха да ги пуснат на перона. За разлика от първите дни, когато хората щурмуваха евакуационните влакове, ние успяхме да разберем спокойно кога и къде се движат влаковете, въпреки че предварителната информация беше публикувана на уебсайта на кмета или на регионалната администрация. Въпреки това служителите на гарата ни посъветваха да проверим информацията за разписанието на влаковете на информационното бюро на гарата.

Казаха ни, че влакът за Полтава стига само до гара "Огулци" в Харковска област, а след това трябва да се прекачим на друг крайградски влак до Полтава, но не е сигурно дали ще дойде или не. Помислихме и решихме да се приберем, защото перспективата да останем в Огулци цял ден (имаше само вечерен влак за Харков) не ни радваше. На връщане пак доброволци ни закараха до дома (заедно с друга група хора).

488-и Симферополски червенознамен мотострелкови полк, пристигнал на харковска земя от Крим, бе напълно унищожен същия ден край Харков. Завоевателите вече разбираха, че Харков не може да бъде превзет, и започнаха постепенно да го обсаждат, надявайки се да обкръжат града и да смажат жителите му.

По официална информация по време на руско-украинската война в Харковска област досега са загинали 188 души, от които 122 цивилни и пет деца. Ранените бяха 394 жертви, включително 290 обикновени граждани. При отбраната на Харков бяха убити 35 военнослужещи от ВСУ, 14 военнослужещи от Териториалната отбрана, 6 военнослужещи от Националната гвардия, 4 полицаи, 4 граничари, 1 офицер от СБУ и 2 военнослужещи от управление на военната охрана. През седмицата на войната край Харков бяха унищожени 500 вражески БМП.

Децата и приятелите ни постоянно ни призоваваха да напуснем града и да не се излагаме на излишен риск, но със съпругата ми не можехме да вземем окончателно решение. Къщата ни привличаше като магнит. А и възрастта ни не беше подходяща за подобно пътуване. Решихме, че ако настъпи критичен момент (а кога ли ще настъпи?), ще посетим нашите приятели студенти в Полтавска област, близо до Кременчуг.

Междувременно си оставахме вкъщи, слава Богу, интернетът работеше и дългоочакваната светлина светна. Съобщих на българските медии, че отново съм на "линия", и започнах да получавам многобройни покани за интервюта от различни телевизии.

6 март, ден единадесети

Както обикновено, като по будилник, се събудихме от сутрешната бомбардировка на града. Беше невъзможно да се определи къде точно са произведени изстрелите (от прозореца не се вижда всичко). Въпреки че много хора често ме питаха: „Какво виждаш през прозореца?"

Какво мога да видя?

Хората, които бяха останали по домовете си, се разхождаха (и дори тичаха) из двора по свои собствени дела. Аз също излизах всеки ден, за да си купя нещо за вкъщи, въпреки че, слава Богу, имаше достатъчно храна и не изпитвахме остър недостиг. Дори се опитах да видя през прозореца самолетите, които прелитаха над района ни. Не успях - или заради ниската облачност, или защото летяха на голяма височина, за да не бъдат свалени от нашите зенитни оръдия. А когато слязоха на ниско, нямах време да ги видя. Това е изключително опасно. В случай на експлозия, ударната вълна избива прозорците и ако човек е в обхвата ѝ, едва ли ще остане жив. Затова спрях с тези експерименти.

Сутринта на 6 март отново се опитахме да напуснем града и отидохме пеша до железопътната гара. Снегът продължаваше да вали, сякаш искаше да натрупа това, което бяхме загубили през предишната зима. Отново имахме късмет. Доброволци отново ни закараха до гарата с автомобила си. Вече знаехме, че влакът ни ще тръгне в 9,10 ч. за Огулци и оттам ще вземем влака за Полтава. Изненадващо нямаше тълпи като вчера и ние спокойно се качихме на влака, в който дори имаше места за сядане. Потеглихме за Полтава.

Влакът не се движеше бързо, спираше на всяка гара, дори на всяка междинна спирка. По време на пътуването ми се обадиха от бТВ и аз трябваше да направя репортаж направо във влака, което не беше много насърчително. Не злоупотребих с него и скоро докладът беше готов.

Спомних си, че Томас Андерс и Modern Talking щяха да имат концерт в Харков, който беше рекламиран навсякъде в града. Но, разбира се, концертът беше отложен по очевидни причини. Но интересното е, че в метрото в Харков, в което се криеха около 150 хил. жители от бомбардировките, градските власти периодично организираха малки концерти, за да разведрят живота на подземните жители. Харков живееше със свой собствен ритъм. Доброволци постоянно носеха храна и дори топли ястия, вода и лекарства. Медицинският персонал, работещ в метрото, оказваше медицинска помощ при необходимост. През деня хората се прибираха по домовете си, а през нощта, особено майките с деца, прекарваха нощта в подземията.

На 6 март Харков отново бе подложен на въздушен удар от страна на окупатора, при който бяха повредени телевизионната кула, клиниката на украинското вътрешно министерство, сградата на военната правоохранителна служба на ВСУ и близките двуетажни жилищни блокове, които скоро се запалиха. След поредната бомбардировка на Харков от „освободителната армия“ на международния престъпник Владимир Путин порази специално училище за слепи и слабовиждащи, където работи нашата приятелка Таня.

Децата останаха без ток и вода. Сега те се нуждаха от спешна евакуация. За щастие никой не загина. Доколкото ми е известно, децата бяха евакуирани успишно в западните райони на Украйна.

Украинските въоръжени сили в Харковска област свалиха 2 самолета на руските войски, въпреки че хеликоптерите им постоянно летят, бомбардират жилищни райони, има жертви и ранени. Чудовищното е, че окупаторите започнаха да минират района около Харков (мисля, че и в други региони на Украйна) с мини, които се поставят дистанционно с помощта на новата инженерна система за дистанционно миниране „Земеделие“. Честно казано, нямам представа какво е това и как работи, но наистина е ужасно. Представители на обществената организация „Асоциация на сапьорите на Украйна“ обясняват, че това са така наречените мини POM-3 „Медальон“, които са оборудвани със специален електронен блок, отговарящ за обработката на сигналите от сеизмичния сензор на целта и за управлението на бойната глава.

В района на Холодная гора, където живея, вече втори ден се бомбардираше военно поделение. Събудихме се точно когато над нас прелетя военен самолет, а след това се чуха експлозии. Бомбардирано бе и стрелбището на танковото училище, както и районът Журавльовка, където няма военни части. Бомбардирана бе и жилищната зона Жуковское, близо до авиационния институт "Н.Е. Жуковски". Както обикновено, бомбите удряха военно подразделение, но попадаха и в жилищни квартали. В същия район се намира и заводът „Комунар“, който също бе бомбардиран, както и Харковският авиационен завод (ХАЗ). Мисля, че този район ще бъде под прицел в близко бъдеще, тъй като там са съсредоточени важни промишлени съоръжения като споменатите заводи ("Комунар" и ХАЗ), както и "ФЕД" (Феликс Едмундович Дзержински), който произвеждаше известни съветски фотоапарати и завод "Хартрон", произвеждащ автоматически системи за управление на ракетно-космическа техника. Спомням си, когато работих в авиационния институт, при нас следваха студенти от специална група, която работеше в този завод. Тук се намираха и бившето гранично училище (сега училище за вътрешни войски) и авиационният институт – едно от водещите висши учебни заведения в СССР, където се обучаваха инженери, конструктори и технолози на авиационна техника и космически системи. Институтът, в който работих почти 20 години и в който учиха и израснаха децата ми.

Към обяд най-накрая пристигнахме в Полтава. Беше прекрасен, слънчев и дори топъл ден. Не можехме да повярваме, че сутринта заминахме от снежния и студен Харков, а тук грее слънце, а по площада пред гарата се движат коли и таксита. Евакуационните влакове от Харков и Донбас се насочват на запад през гара Полтава – към Лвов, Ивано-Франковск и направо към Полша. Влаковете са препълнени с хора, които бягат от бомбардировките. До 6 март над 600 000 души от града с население от милион и половина вече бяха евакуирани от Харков. Градът беше почти безлюден, колите по пътищата минаваха много рядко, а хора почти не се виждаха. Със съпругата ми обядвахме в кафенето до гарата и зачакахме влака "Полтава-Кременчуг", който потегли в 16:00 ч.

Вечерта, когато пристигнахме на гарата край Кременчуг, ни посрещнаха наши приятели – състуденти, които ни приеха в дома си за следващите два дни. На 7 и 8 март се срещнахме в селото, където беше тихо и спокойно. Събрахме се около празничната трапеза и не можехме да повярваме, че можем да седим спокойно, без да се страхуваме от настъпващата нощ, която за първи път от десет дни насам беше без сирените и ревът на множество ракетни установки, залповете на тежката артилерия и нарастващия рев на приближаващите се самолети.

След два дни взехме влака за Одеса, а на следващия ден пристигнахме в южна Палмира и веднага взехме автобуса Одеса-Варна, който ни докара в слънчева Варна на 11 март сутринта, където синът ни вече ни чакаше с колата и се чувствахме в пълна безопасност. Родната ми България, родината на моите предци, избягали под османско иго преди около 200 години в непознатите простори на Руската империя, след много години отново ме прие в топлата си прегръдка. Тук вече живеят моите деца и внуци, сред които се чувствахме щастливи, а спокойствието обземаше душите ни...

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Автор на OFFNews. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.