Законодателство по пийпълметъра

Добре известен факт е, че повечето политици правят това, което ще ги задържи на власт. Тоест, това, което е популярно, пък дори и да е глупаво или вредно. През последните години имахме много примери за такива действия, които сме обсъждали надълго и широко, но преди пет дни в Народното Събрание се внесе поредния такъв шокиращо популистки закон. Толкова популистки, че да се чуди човек дали го е писало дете с близалка.

Преди пет дни, на 25.06 се внася Законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители. Ден по-късно, законопроектът вече е минал първо четене в Комисията по Бюджет и Финанси. Като оставим настрана няколко предложения в законопроекта, който допълнително гарантират, че небанково кредитиране без обезпечение и кредитна карта с лимит под 1000 лева няма да съществуват в България (вече уредено от т.н. закон за бързите кредити на Георги Кадиев), тоест бедните и младите ще могат да се финансират само от биячи, мутри и лихвари, нека погледнем член 6, ал. 3, който е просто „върхът на сладоледа“.

В него се урежда, че небанковите финансови институции могат да прехвърлят кредити само на друга лицензирана небанкова финансова институция или банка. В същото време, банките могат да си прехвърлят вземания на когото си поискат. Звучи ли ви логично? Със сигурност не и е ясно защо.

Вносителите явно са гледали по телевизията смущаващи репортажи от казуси, при които малки фирми за кредити със съмнителна репутация и етика прехвърлят лоши вземания на колекторски фирми с още по-съмнителна репутация и етика. И понеже българското МВР не е от най-ефективните в Европа (но затова пък е най-многобройното на глава от населението, като изключим Кипър, където си е де факто демилитаризирана зона), стига се понякога и до побоища, заплахи и тормоз. Без съмнение, секторът на събирането на вземания в България има нужда от „слагане в ред“. За предпочитание би било просто МВР и правораздавателните органи да си вършат работата добре, но може би един регистрационен режим на фирмите, които изкупуват вземания, няма да е чак толкова лоша идея (на по-късен етап може и да се премахне, когато няма нужда вече от него).

Единствената европейска държава, в която съществува такъв сбъркан закон, е Сърбия и той е в процес на отпадане, тъй като е постигнал точно обратния ефект (каква изненада). Оказало се, че небанковите финансови институции започват да изпитват трудности да се освобождават по нормален начин от лошите си кредити, съответно те започнали да предлагат кредити с по-висока цена и това ощетило потребителя. Сръбските депутати се усетили що за бъркотия са направили и в момента го отменят.

Българските им колеги, обаче, не си правят труда да се учат от чужди грешки, да не говорим пък да обмислят ефектите на действията и законите си. Видяли по вечерните новини, че някакви фирми прехвърлят на други фирми лоши кредити и нещата отиват към бой в някои случаи пред лентяйстващото МВР. И действат първосигнално – да забраним да се прехвърлят тези лоши кредити.

Мислене на нивото на средностатистически петокласник, който също гледа новинарската емисия. За анализ на последствията върху сектора и потребителя родният законотворец нехае. За някакъв реален опит да се направи реформа в МВР и тази институция да започне да си върши работата – също никой не мисли. За някакъв по-задълбочен преглед на проблема и някаква ефективна регулация на проблемния сектор на събиране на вземания, също не може дори да става на въпрос. Всичко това изисква прекалено много мислене, докато законотворчеството по пийпълметъра до телевизора е далеч по-лесно.