Цветоотделка

Часове преди изборния ден, независимо от агресивните опити да бъде привлечено вниманието на избирателите, все още съществена част от тях не са решили дали изобщо да гласуват, а още по-малко – за кого. Партиите се опитаха да се разграничат максимално помежду си, но вместо ярки цветове, съвременният български ситопечат продължава да размазва линиите и да произвежда странни нюанси. Затова, с наближаването на изборния ден, все по-съществено значение ще има въпросът за съвместимостта между нюансите на политически цветове у нас. Въпросът вече не е „кой води?“, а кой с кого би могъл да управлява, според очакванията на българските граждани, готови да подкрепят съответните политически партии?

Резултатите от платформата „Време за избор“ (www.vremezaizbor.com) показват не само колко близо до мнението на избирателите стоят различните партии, но и какви са сходствата в предпочитанията на самите избиратели. Двадесетте твърдения, по които са изразили своето мнение участвалите досега повече от 8000 български избиратели, показват колко съществени са различията между онези, които са заявили своите предпочитания към една или друга политическа сила в предизборната кампания.

Твърденията, които не диференцират съществено мненията на попълнилите въпросника, всъщност очертават зони на относително съгласие. Преди всичко това е твърдението, че имигрантите трябва да се адаптират към ценностите и културата на България – привържениците на десетте политически формации, включени в това изследване са изцяло и по-скоро съгласни с това твърдение. Следващото твърдение, по което партийните предпочитания не се отразяват на подкрепата за предложеното твърдение е: „Борбата срещу корупцията не е възможна без сериозна реформа в съдебната власт“. Третото твърдение, което също толкова слабо диференцира предпочитанията на симпатизантите на различните политически партии е свързано с това, че младите семейства трябва да бъдат подпомагани, за да се увеличи раждаемостта. И в трите случая, единствено симпатизантите на ДОСТ изразяват известно колебание.

Въпросът за въвеждането на еврото като официална валута в България разграничава мненията на избирателите на Нова република, ГЕРБ, „Да, България“, Реформаторският блок-Глас народен и ДОСТ, спрямо онези които симпатизират на БСП, Воля и Обединените патриоти. По отношение на тази тема се очертават два относително големи блока по отношение на споделените от симпатизантите им разбирания за дневния ред на българското развитие след предсрочните избори на 26 март 2017 година.
Различията между симпатизантите на политическите партии започват да се проявяват по- отчетливо по теми, които се превърнаха във водещи за кампанията. Отговорите на твърдението, че политиката на доходи трябва да се определя само от реален икономически растеж разграничават мненията на симпатизантите на БСП, Воля, Обединените патриоти, ДПС, ДОСТ и АБВ-Д2. Подобно разграничение е налице и при отговорите на твърдението, че влиянието на монополите може да се ограничи само чрез свободна конкуренция – симпатизантите на БСП, АБВ-Д21, ДПС и Обединените патриоти, по-често са посочвали, че не приемат подобно разбиране. Симпатизантите на всички останали партии са на различно мнение.

Твърденията за данъците, разграничават съществено симпатизантите на политическите партии, участвали в изследването „Време за избор“. Най-често, симпатизантите на БСП и АБВ-Д21, Обединените патриоти и ДПС са посочвали, че трябва да се премахне плоския данък и да се въведе подоходно облагане. В същото време, в отговорите си на твърдението, че данъците трябва да се повишат, за да има ефективна социална политика, симпатизантите на БСП, АБВ-Д21 и Обединените патриоти са единствените, които подкрепят изцяло или отчасти подобно разбиране.

Избирателите на БСП, ДПС и Обединените патриоти отново са единни в подкрепата си за твърдението: „За да има повече работни места, предприятията трябва да станат държавни“. Сходни разбирания изразяват симпатизантите на тези парти, както и на Воля и АБВ-Д21 по отношение на твърдението, че чуждестранните концесии трябва да бъдат ограничени до минимум. Напълно несъгласни с твърдението, че държавната намеса в икономиката трябва да бъде максимално ограничена са отново потенциалните избиратели на БСП, Обединените патриоти, Воля и АБВ-Д21.

В „ядрото“ на тази зона на съгласие между симпатизантите на БСП, ДПС, Обединените патриоти и АБВ-Д21 се намира твърдението: „Развитието на отношенията с Русия има най-голямо значение за България“. Избирателите на всички останали политически партии са изразили пълно или частично несъгласие с това твърдение. В отношението си към членството на България в НАТО като гаранция за сигурността на страната, само симпатизантите на БСП и Обединените патриоти са изразили несъгласие.

От гледна точка на предпочитанията си, избирателите на БСП, ДПС и Обединените патриоти, както отчасти и на АБВ-Д21 и Воля, споделят сходни разбирания по много от поставените в изследването въпроси. Сред симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок-Глас народен, Нова република и „Да, България“, регистрираните сходства изглеждат по-слабо изразени. Симпатизантите на ДОСТ трудно се вписват, както в едната, така и в другата доминираща политическа перспектива. На фона на предпочитанията на симпатизантите и потенциалните си избиратели, предизборните послания на политическите партии придобиват други нюанси.

Публично рекламираните партийни цветове се размиват в представите на избирателите, готови да подкрепят една или друга партия. Много вероятно е избирателите на Обединените патриоти да се възмутят, ако разберат че споделят сходни представи с тези на ДПС. След драматичната раздяла вляво, избирателите на БСП и АБВ-Д21 продължават да имат твърде сходни разбирания по основни теми на публичния дебат. Независимо от анти-картелната си реторика, потенциалните избиратели на Воля също се доближават до разбиранията на БСП за необходимостта от завръщането на държавата в икономиката или ограничаването до минимум на чуждестранните концесии.

През „ситото“ на доминиращите сред избирателите им разбирания, партийните цветове на партиите и коалициите, които ще формират следващото Народно събрание, изглеждат не толкова контрастни или непримирими помежду си. Очертава се само едно съществено разграничение, което не следва основните партийни „етикети“.

Симпатизантите на БСП, ДПС, Обединените патриоти и АБВ-Д21, споделят общи разбирания, чиято основа е в очакването за възстановяване, поне отчасти, на онази представа за развитието на България, която за първи път от много години насам бе ясно заявена в хода на кампанията. Става въпрос за закъснялата носталгия към държавния социализъм, към „безплатното образование и здравеопазване“, към държавните работни места и „връщането на руските пазари“. Трудно е да се прецени доколко тя е доминирана от новата фаза в про-руската пропаганда у нас, но е сигурно, че независимо от партийните декларации, тя има своята социална основа.

Другата перспектива към развитието на България в Европейския съюз и НАТО, като модерна страна с икономика, основана на свободната конкуренция и социална политика, формирана на базата на реално икономическо развитие, се споделя от друга голяма група от избиратели, които изразяват предпочитанията си към ГЕРБ и Реформаторския блок-Глас народен или към Нова република и „Да, България“. Разделението между тях са по отношение на начините, по които би могло да бъде постигнато това развитие, а за неговата необходимост. Тези избиратели не поставят под съмнение нито евро-атлантическата интеграция на България, нито необходимостта от нейната либерална модернизация. За разлика от другата група, която като че ли отново се надява, че е възможно да се върне „доброто старо време“, когато и да е било то…

Партийните цветове ще се „смесят“ отново след изборите, когато ще трябва да бъде изградено ново управляващо мнозинство. При изграждането на управляващата коалиция контрастите ще бъдат смекчени до нюанси, а партийните послания ще останат на заден план. Но, устойчивостта на палитрата, която ще произведе „цветоотделката“ на изборите, ще зависи от това доколко коалиционните съюзи ще следват доминиращите предпочитания на избирателите, които са разбрали, че е дошло време за избор.