Ципрас - прероденият предател Ефиалт от Трахина

Историята познава малко предателства, по-известни, по-жестоки и по-срамни от това на гръка Ефиалт от Трахина.

Два дни 300 спартанци и още около 5000 гръцки воини защитават Термопилите от безчетната армия на Ксеркс, който само през първите 48 часа хвърля срещу тях над 50 000 войници, включително 10 000 „безсмъртни“ – най-елитния персийски корпус. Гърците удържат, а моралът на персите се срива и Ксеркс дори започва да обмисля да прекрати кампанията. Вечерта, обаче, в персийския лагер пристига Ефиалт от Трахина, който разкрива на персийските генерали тайната планинска пътека Анопея. Тя пресича скалните откоси на едноименно възвишение Анопея от планината Калидром и минава покрай планинския поток Асоп през планината, водейки в гръб на защитниците на прохода. Трагичният край на историята за цар Леонид, 300-те останали да бранят Термполите спартанци и предателят Ефиалт е известен.

Разказвам ви това, защото гръцкият премиер Ципрас вчера вечерта подписа подобно предателство към собствения си народ. Лидерът на Сириза дойде на власт с обещания да спре да плаща огромния гръцки дълг, да увеличи държавните разходи, да раздаде като истински месия безплатен ток, вода и храна и т.н. Разбира се, без да обясни откъде ще дойдат парите.

Повече от половин година, Ципрас и финансовият му министър Варуфакис разиграваха не само цяла Европа, но и собствения си народ. Попаднали между чука на лъжливите предизборни обещания и наковалнята на суровата реалност, двамата се опитаха да изнудят правителствата от Еврозоната и представителите на МВФ. Гамбитът им не се получи, разтегленият във времето фарс тества реакцията на финансовите пазари към хипотетично излизане на Гърция от Еврозоната, както и раздразни значително европейските гласоподаватели, които все повече се втвърдиха срещу гръцките искания за още сиртаки на чужд гръб. В крайна сметка лидерите на Еврозоната удържаха фронта. Въпреки че американската демократическа партия прати две от икономическите си остриетата (нобелистите Кругман и Стиглиц) да омайват Европа колко е хубаво да налива още пари в гръцкия продънен казан, доста европейски политици успяха да обяснят ясно на народите си, че гръцкият дълг е голям, но след европейската подкрепа е на преференциални условия и не е невъзможен за изплащане (днес разходите на Гърция за лихви са точно толкова, колкото на Великобритания и само с половин процент от БВП по-високи от тези на Франция и Германия).

Докато Ципрас и Варуфакис надлъгваха собствения си народ и Европа, правейки безсмислен референдум и провеждайки активни мероприятия на заседанията в Брюксел (като тайно записване на разговорите), положението в Гърция стана драматично. Въпреки че гласуваха за фантасмагориите на Сириза, гърците решиха за по-сигурно да си изтеглят парите от банките и банковата им система се срина. Икономиката, която тъкмо спря шест-годишното си свиване и щеше да отбележи крехък растеж през 2015, също пропадна – голяма част от инвестициите изчезнаха, значима част от туристите се изтеглиха, търговията изпадна в хаос. Днес, прогнозите са за 3-4% спад на БВП през 2015 в най-оптимистичния сценарий.

Тоест, само за 2015, пропуснатите ползи и загубите, които гръцката икономика ще претърпи от безотговорния хазарт на Ципрас, ще се равняват на 12 000 000 000 долара.
Също като предателя Ефиалт от Трахина, Ципрас предаде избирателите си. Аз, лично, не смятам, че гърците гласуваха рационално и осъзнаваха какво ще им се случи, ако продължат да вярват на глупостите на Сириза. Но пък гласуваха демократично, както на изборите, така и на референдума. Реално, те гласуваха за излизане от Еврозоната, макар и повечето от тях да не са го разбрали.

Вечерта на 9-ти юли, два часа преди изтичане на крайния срок, Ципрас входира предложения за реформи в гръцката икономика с цел оставане в Еврозоната. Тези реформи са точната противоположност на предизборните му обещания и резултата от проведения референдум. По същество, предложенията на Ципрас са много близки именно до предложението на кредиторите, което собственият му народ отхвърли на референдум, организиран от самия него. Атина се съгласява на повишаването на ДДС, увеличаване на възрастта за пенсиониране, премахване на някои пенсионни облаги, увеличаване на корпоративния данък, премахване на доста видове субсидии и провеждане на мащабна приватизационна програма (с уточнение, че не всички от тези мерки са еднозначно позитивни за икономиката).

В крайна сметка, какво постигна Ципрас? Излъга избирателите си, унищожи перспективите за икономически растеж през тази (а вероятно и следващата) година, нанесе директни икономически загуби и пропуснати ползи за над 12 милиарда долара през 2015, настрои огромно мнозинство от европейските политици и народи не само срещу себе си, но и срещу гръцкия народ като цяло, организира безсмислен референдум, като след това предаде народа си, правейки точно обратното на каквото бе решено на този референдум.

Европа и МВФ вероятно ще приеме предложените от Атина реформи и ще позволи оставане в Еврозоната, ако те се спазват. Но предателството на Ципрас ще бъде посрещнато на нож в собствената му партия и от собствения му народ, когато дойде време тези мерки да се гласуват. Вместо да обясни защо повечето от тях са жизненоважни, макар и болезнени в краткосрочен план, той лъга гърците в продължение на почти година, че те са вредни. И те му повярваха.

В Гърция днес имаме един народ, който не иска да бъде спасен, но не иска и сам да се спасява, воден от човек, влязъл в обувките на легендарния предател Ефиалт, който се интересува само от това да спаси себе си. Така че, дори и реформите да бъдат приети от Европа, трагедията изобщо не е свършила. Тя тепърва започва.