Тъща. Разказ на Петър Дойнов

 - Ха, това не е ли Стоянчо, бре? Онзи там, дето е с някаква наточена лелка, попита Джими.

 - А да, той си е, отговорих му аз.

 - Ама как така, не се ли крият поне? Какво ще каже жена му? Ей срама нямат тези хора, не е истина, дето се  вика, възмути се Джими.

 - А що да се крие, бе, това е тъща му, казах му аз.

 - Ама как тъщата? Че тази е чудесна и никак не бих й простил, пък жена му, с извинение, ама е леко закръгленичка и за нищо не става.

-  Да, ама ти явно не знаеш историята за Стоянчо.. как се ожени...

-  Явно не знам, щом те питам, бре, галфон с галфон! Да ми я разкажеш веднагически.

- Добре бе, щом се налага, ама иди вземи сега по бира, че така на сухо гърло никак не върви, пък и едни картофки никак няма да ми дойдат зле.

А ето и каква е историята. Наш Стоянчо беше много придирчив, подбираше жените и все им намираше разни кусури – на тази косата й била къдрава, на онази - права, трета - не знам си какво, ама накрая уж се хареса с Ана и се позадържаха. А тя си му беше хвърлила око, че той хем е готин, образован, добричък, а и пари изкарваше, да не е без хич. И му правеше намеци да се женят.

Но един ден на Стоян му писнало и й казал – виж сега, Анче, аз те харесвам, но практиката показва, че жените заприличват на майките си, пък твоята е една дебела, запусната и не се виждам с такава жена след няколко години. Съжалявам обаче това е положението.

Е, като си спомня: Анка - рев сополи, и тича при майка си да се жалва. Маме, Стоянчо е мъжът на живота ми, искам само него и т.н. И майка й се обажда на Стоян и му казва „Разбрах какво е станало и какво си казал на моето Анче, но ти предлагам да се видим след два месеца, да си поговорим, пък тогава ще решиш за вашето бъдеще с дъщеря ми. И Стоян се навил - както ми каза – бате, за два месеца к'во ще стане – нищо, ама нейсе, нали съм мека Мария, пък и така няма да имам проблеми да я зарежа после.

- И к'во, попита Джими, след два месеца на сухо решил, че по-добре с Ана, отколкото сам?

- А нищо подобно, казах му, едно, че не е бил на сухо, както се изразяваш, пък и причината да се ожени за нея е малко по-различна.

Та минали въпросните два месеца и Стоян си уговорил среща с майката на Ана. И отива нашето момче, сяда на масата в едно заведение и чака да мине тази среща, та да се усети свободен човек и готов за нови завоевания. Чака той и дреме, но след малко идва една жена и сяда при него. Някъде 40-годишна, ама както той ми каза – страшна и ако не чакал на Ана майка й, просто я хващал и я отнасял. Та тъкмо мислел как учтиво да я отпрати, но си спомнил, че я познава от някъде. И решил да си замълчи - да види как ще се развият нещата, защото се оказало, че въпросната лачена лелка е неговата бъдеща тъща. Тя, като една истински загрижена майка, взела присърце проблема на дъщеря си и два месеца SPA, фитнес, масажи, процедури, чудесии – нещо като умален вид на Пълна промяна – и резултатът бил поразителен.

Стоянчо бил поразен и решил, че и Ана би могла така да изглежда след време. И отпаднали възраженията му, и се оженил. Но теорията, че жените заприличват на майките си явно била до голяма степен основателна. Ана родила и грижите за външния вид спрели. Имала си дете и нищо друго не я интересувало.

- Добре де, попита Джими, Ана сега изглежда ужасно, пък нашият си го знаем какъв е капризен. Та защо не се е развел?

- Е, за какво да се развежда, отговорих му аз, в крайна сметка всеки получи каквото е искал: Ана си има дете и съпруг, с който да се хвали пред приятелките си, пък Стоян – секси тъща.

Петър Дойнов