Светлият образ на атентатора Октай

Паническата реакция на държавния елит след покушението срещу Ахмед Доган ни казва някои много важни неща, които трябва да знаем, за да оценим, в каква държава живеем.

Първото важно нещо е, че държавниците лъжат, преди дори да мислят – просто ей-така, защото е по-лесно. Пример е шефът на НСО, чиято служба така драматично се издъни с охраната на форума на ДПС. Според въпросния пишман-генерал, неговите хора били реагирали адекватно – именно те се хвърлили върху атентатора Октай. Което, разбира се, не е верно. Делегати от ДПС, начело с Карадайъ, свалиха Октай на земята. И това се вижда от всички кадри на събитието. Колко трябва да си безпомощен – или нагъл – за да излъжеш за нещо, което всички могат да видят, че не е така?

Щом правят това в този абсолютно очевиден за всички случай, за какво ли ни лъжат всеки ден, час и минута, когато не можем толкова лесно да проверим истината?

Второто важно нещо е свързано с идиотската теза, развивана от всякакви държавни експерти, начело с Цветанов, че халостни патрони, изстреляни в човешко слепоочие, не убиват.

Тези хора очевидно или са скатали военната служба, или са я прекарали по щабове. За разлика от тях аз съм карал служба от 27 месеца, от които 21 бях помощник-взводен и после – взводен командир. Изстрелял съм десетки хиляди заряда от всичко, освен от танково или артилерийско оръдие; и до днес съм бая глух с лявото ухо. Платил съм цената, за да знам следното: всяка цев убива – независимо, с какво е заредена – ако ти е опряна в слепоочието в момента на изстрел.

Аз знам, но никой от елита – вкл. министъра на вътрешните работи – не знае. Дори след като Сашо Диков ги направи за смях, като демонстрира пробивната сила на халосния патрон върху пилешки бут – пак отричат. Пелтечат нещо за 75-килограмови прасета и овце...

За мен е очевидно следното. Още от казармата всички сегашни държавници са били скатавки. Имитирали са дейност, вместо да я вършат – от самото начало на съзнателния си живот. След като скатаваш в продължение на 20-30 години, ти просто не знаеш, как се върши каквото и да е. Нямаш навика, нито – съответните умения.

И днес, управлявайки държавата, пак имитират, вместо да действат. Оттук извира цялата им смехотворна некомпетентност, всичките им калинки с фалшиви дипломи, епопеите покрай крадливи съдии, шмекеруващи прокурори и алчни Бойкови приятели – монополисти.

Третото важно нещо е производно от първите две: лъжат + имитират дейност = вместо факти ни пробутват идеологически схеми.

Тук визирам най-вече милиционерските активисти от Института по психология на МВР, които заливаха медиите със своите дълбокомъдрия в продължение на едно денонощие. Забележете: вместо следствени органи да ни информират за хода на разследването, появиха се пишман-психолози (не са истински, защото и те са от скатавките), които ни описаха светлия образ на атентатора Октай. Бил високоинтелигентен, патриотично настроен, възмутен от поведението на Ахмед Доган и ДПС. Опитвайки се на два пъти да застреля човешко същество, просто бил изразявал активна гражданска позиция.

И в квартирата му били намерили българското (т.е. не турското) знаме и знамето на ЕС. Всеки момент очаквам да намерят и препис на „История славянобългарска”, за да му дадат медал...

Някъде дълбоко скрита в тази каша остана елементарният следствен факт, че пред прокуратурата – не пред психолог или адвокат – въпросният патриот е казал: „Исках да убия Ахмед Доган”...

Представете си последствията от този цирк. Хващат утре някакъв с пищов да обира банка, а той: „Просто изразявах гражданското си възмущение от банкерите”. Или: тръгвате на протест и милицията ви преджобва за огнестрелно оръжие – защото вече е установено, че гражданските активисти са поклонници на пистолетите...

Всичко е схема и шменти-капели, както казва премиерът. Ако у нас имаше поне спомен от държава и закони, шефът на НСО трябваше отдавна да е уволнен, Цветанов – подал оставка, а „психолозите” от МВР – следствени по досъдебно производство. Нищо подобно не се случва. Защо?

Качете се към началото на текста, прочетете го отново и ще разберете – защо...