Провокацията на Путин успя

В нощта на 10 септември Полша вдигна свои собствени и съюзнически сили за противовъздушна отбрана, свали няклко от дроновете, които „многократно“ са навлизали в нейното въздушно пространство по време на масивния удар на Руската федерация срещу Украйна. Варшава нарече това „акт на агресия“, свика извънредно заседание на правителството и координира действията си с генералния секретар на НАТО.

Това е първият път, когато член на Алианса обявява свалянето на руски безпилотни летателни апарати над своята територия поради нарушения на въздушното пространство. Според официални съобщения са участвали 19 безпилотни летателни апарата, някои от които са били неутрализирани, а издирването на отломките им продължава.

За щастие пострадали няма.

Фактът на навлизане в полското въздушно пространство и неутрализиране на руски безпилотни летателни апарати създава прецедент за използването на чл. 4 (спешни консултации) и чл. 5 (атака срещу един съюзник се счита за атака срещу всички). Стартирането на механизмите по чл. 4/5 не е официално обявено, но съюзниците вече са активирали съвместни средства за противовъздушна отбрана. Нарушаването на въздушното пространство не е „навигационна грешка“, а правно значимо нарушение на суверенитета не само на Полша, а и на НАТО като цяло, което изисква колективен отговор. Москва използва тези „инциденти“, за да тества готовността на Алианса - от възможностите на интегрираната противовъздушна отбрана до политическата решителност по отношение на чл. 5.

Явно след срещата си в Пекин със Си Дзинпин и Ким Чен Ун Путин се окуражи и реши да провери реакцията на САЩ и НАТО. Ще видим, как ще реагират съюзниците на Украйна.

Сигурен съм, че ще го преглътнат и ще дадат повод на Путин да се активизира по повод т.н. “Сувалкския коридор”, който от една страна съединява Беларус с Калининградска област и разделя Полша и Литва. За него ще говорим отделно, защото явно нещата ще се акативизират покрай този коридор, който е слабото място на НАТО и Русия ще опита да го превземе и да си осигури възможност да се доближи до Калининградска област.

Нарушения на въздушното пространство на Полша бяха регистрирани над поне три воеводства - Подляско, Мазовецко и Люблинско. Оперативното командване във Варшава потвърди използването на оръжия и търсенето на местата на катастрофи. Поради операцията по противовъздушна отбрана четири летища бяха временно затворени – Варшава (летище “Шопен”), както и Модлин, Люблин и Жешов (основният център на военно-хуманитарна логистика за Украйна).

Явно руснаците целили точно това, за да разрушат логистика на НАТО за Украйна. Това показва, че рискът от безпилотните летателни апарати засяга не само фронта, но и критичната инфраструктура на тиловите държави от ЕС/НАТО.

Въпреки бързата мобилизация на полските и съюзническите сили, ключовата цел - предотвратяване на навлизането или свалянето на всички безпилотни летателни апарати - не беше постигната, което демонстрира, че възможностите на противовъздушната отбрана бяха преодолени до такава степен, че последствията настъпиха на територията на Полша. Тази атака не е изолирана. И преди Полша беше регистрирала падане на дронове близо до границата, което показва тенденция, а не „случайна навигационна грешка“. Взети заедно, това потвърждава: настоящата конфигурация на противовъздушната отбрана е ефективна при прехващане на някои цели, но недостатъчна, за да гарантира неприкосновеността на въздушното пространство и да предотврати материални щети и прекъсвания в работата на критичната инфраструктура.

Въпреки че Пекин официално избягва директни изявления в подкрепа на руските атаки срещу НАТО, политиката му на „партньорство без граници“ и мащабните доставки на технологии, всъщност създават усещане за разрешение на Кремъл за тези действия. Задкулисно Китай демонстрира готовността си да продължи да снабдява Москва с критични микрочипове и компоненти за военно-промишления комплекс, както и като посредничи за прехвърляне на вината върху „агресивното НАТО“, създава среда за Руската федерация, в която рисковите стъпки, включително провокациите в полското въздушно пространство, изглеждат допустими. Нещо повече, Пекин най-вероятно би могъл директно да „санкционира“ атаката на руски безпилотни летателни апарати срещу Полша, за да оцени стратегията за тестване на готовността на Алианса за реални действия по член 5 и като цяло да „проучи“ готовността на НАТО за война.

Атаката на безпилотни летателни апарати срещу Полша е не само военен инцидент, но и политически сигнал. Кремъл се опитва изкуствено да повиши залозите в бъдещи дискусии за „мирни преговори“. Логиката е проста - да се създаде атмосфера на постоянна заплаха, в която Западът ще започне да разглежда отстъпките като „по-малко зло“, за да избегне въвличането на НАТО в директен конфликт. Москва отлично разбира, че всеки „полет“ на безпилотен летателен апарат към Полша или Румъния увеличава риска от колективен отговор и същевременно използва тези инциденти като аргумент. Казват ни, че без „споразумение“ войната неизбежно ще се прехвърли в Европа. Подобни тактики на изнудване се вписват в сценария на Кремъл: да демонстрира готовност за ескалация, за да поиска по време на потенциални преговори облекчаване на санкциите и запазване на окупираните територии под свой контрол. Това е доказана стратегия за натиск, при която военният риск се превръща в инструмент за пазарлъци.

Американските и европейските политици интерпретират нощните нарушения на полското небе от руски безпилотни летателни апарати като „акт на агресия“/„акт на война“, който изисква не символични изявления, а решения: да се увеличи натискът от санкциите върху руския военно-промишлен комплекс и неговите външни доставчици (микроелектроника, машини, навигационни модули), както и да се ускори трансферът на системи за противовъздушна/ракетна отбрана, боеприпаси и C-UAS/SHORAD към Украйна, защото свалените „Шахиди“ над Лвовска област са минус риск за полското небе. Варшава официално нарече инцидента „безпрецедентен акт на агресия“ и свика извънредно заседание. На фона на събитията американски сенатори публично предупредиха, че Путин „изпитва решимостта на НАТО да защитава Полша и Балтийските страни“, така че отговорът между САЩ, ЕС и НАТО трябва да бъде синхронизиран и решителен.

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Автор на OFFNews. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.

Следете новините ни в GoogleNews