По-важните промени в Конституцията

След проведения наскоро референдум в полезрението на българското общество отново попадна българската Конституция. Представители на различни политически сили започнаха да излагат в публичното пространство предложения за промени в нея, които засягат вида на избирателната система и броя на народните представители. За съжаление обаче, отново се подминават проблемите от принципен характер в основния закон на страната, като за сметка на това се коментират второстепенни по значимост разпоредби, засягащи технологията за упражняването на властта, а не основите за формиране на нейното съдържание. Завръщането в публичния дебат на темата за промени в обществения договор е добър повод да се припомнят отколешни критики към някои от разпоредбите му, както и предложения за тяхното усъвършенстване. Те биха създали по-добри предпоставки за осъществяване на така нужните реформи за подобряване живота на гражданите.

След четвъртвековно функциониране и няколко половинчати корекции на приетата в началото на българския преход към демокрация, правова държава и пазарно стопанство Конституция, е нужен цялостен преглед на нейното съдържание. Той следва да започне с адекватното определяне на някои от основните права и задължения на българските граждани. Така например в сега действащата Конституция е въведено мнимото „право” за „безплатно” здравеопазване и образование. Това е фактическа неистина, която и до днес блокира възможността за същностна реформа на тези основни социални сфери. Нещо повече, въпросните норми от Конституцията на Република България (чл. 47, ал. 2; чл. 52, ал. 1 и чл. 53, ал. 3) правят невъзможно изобщо реформирането на публичната сфера по посока на повишаване на качеството и ефективността на предлаганите от нея услуги. Затова и отпадането на лъжливите, нелепи и обидни за осигуряващите ги на практика „права” е първостепенна потребност пред българското общество. Вместо тях в основния закон на страната следва да бъдат прокламирани действителните цели пред българското здравеопазване и образование, а и на социалната сфера като цяло: предоставяне на достъпни и качествени услуги. С вписването в Конституцията на правата за достъпно и качествено здравеопазване и образование ще се направи важна крачка към определянето на споделената обща цел, която да преследват българските граждани в бъдеще – „добрият живот”.

С оглед поставянето на държавността у нас на здрави ценностни основи неминуемо следва да се отмени един особено вреден текст в Конституцията на Р България – член 120, ал. 2, който ерозира основите на правовата държава. Става дума за разпоредбата, която допуска гражданите и юридическите лица да не могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, ако въпросните актове са „изрично посочени със закон”. Този текст отваря вратичка за произволни и безконтролни юридически актове от страна на администрацията.

Безспорна е необходимостта от отпадане на архаичната и тромава институция Велико народно събрание (чл. 157-163), съществуването на която прави почти невъзможно своевременното коригиране на основния закон на страната.

Наложително е преосмисляне в основния закон на държавата на съществуващия баланс между основните институции, които имат непосредствени управленски правомощия: правителството и президентската институция. Понастоящем е налице неправомерно натоварване на президента с функции, с които по правило би трябвало да разполага само изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, тъй като този орган е отговорен пред народното представителство, за разлика от държавния глава. От тази гледна точка е нужна промяна в Конституцията в раздела за правомощията на Президента на Републиката по посока на тяхното стесняване до представителни функции. Ако се приеме, че президентските функции следва да са само представителни, то трябва да се промени и начинът за избиране на държавния глава – вместо пряко от гражданите, това да става от Народното събрание. От преосмисляне се нуждае и институтът на вицепрезидента, най-вече дали изобщо е необходима такава длъжност в системата на държавното управление (чл. 92, ал. 2).

Не подлежи на съмнение нуждата от промяна на разпоредбата в основния закон за задължителното обучение на българските граждани до 16 години (чл. 53, ал. 2), тъй като въвеждането на „образователна възраст” е нелепо. Очевидно в Конституцията следва да се посочи определена образователна степен, придобиването на която следва да е задължително за гражданите на републиката.

Заслужава да се помисли сериозно още веднъж и върху вече обсъждани сред различни обществени среди, но ненамерили засега задоволително решение, проблеми, заложени в основния закон на страната: мястото на прокуратурата и следствието в структурата на основните власти – в съдебната или изпълнителната (чл. 128); възможността на гражданите пряко да сезират Конституционния съд (чл. 150, ал. 1); съществуването на служебно правителство, назначавано от президента (чл. 99, ал. 5) и пр.

Казаното дотук говори, че е достигната критичната маса от нужни промени в Конституцията на Република България, за да се осигурят благоприятни условия за продължаване на така необходимите социални реформи у нас. Оттук става наложително следващите национални избори да бъдат за последно Велико народно събрание, което да направи основен ремонт на настоящата Конституция или да приеме изцяло нова. Следващата крачка е да се проведе референдум, на който гражданите да изразят отношението си към заложените в този документ принципи, за да се ангажират по този начин с тяхното спазване.