Отмъщението на команчите

- Извинете, какво е това, дето го продавате?

- Това ли? Месо от соя.

- Как така? Хем месо, хем от соя!

- Ами така! Измислили са го братушките от Америка. Там не лапат мухи, а постоянно се грижат за хората. Постоянно усъвършенстват вътрешното и външното им благополучие и телесните им показатели. Наместо да плюскаш свински пръжоли и да вдигаш кръвното, елегантно и културно хапваш една соева пръжолка. Режеш с ножчето и хоп с виличката в устата. Вкусът е същият, а вреда – никаква. Кръвното ти като на войник, погледът ти бистър като на йога, а стомахът ти бачка като сейко.

- Брей, фък! А това, в ей тия бутилчици какво е, извинявайте?

- Бира. Безалкохолна.

- Как така безалкохолна? Че тя бирата, много се извинявам, ама ако не те зашемети едно хубаво, каква бира е!

- Такава. Шифиорска. И цяла каса да изпиеш, нищо ти няма. Пиеш, сядаш в колата, караш и си свиркаш. Ни жената може да ти каже копче, ни КАТ!

- А това....ммм, с една дума, какво е това, прощавайте?

- Това ли? Ами... това е надуваема кукла. Абе – наместо жена. Същата работа върши, само дето не ти дудне под юргана. Пълна акустична и полова хигиена. Не иска да я водиш на кафе, не иска да й купуваш дрешки. Американска работа. Първо качество. От специалните пратки за силите за бързо реагиране. Върви в комплект с две перуки – черна и руса.

- Айде, то се е видяло. Давай от всичко. Нали ще може да ти платя в долари? Че нещо ни бавят заплатите.

- Може, мой човек, защо да не може. Ето ти месцето, ето ти биричките, ето ти и кукличката. Мерси и благодаря много. Ей, ама я чакай! Кви са тия бледи долари! Ча-кай! Чакай-й-й-й!