Невероятната история на сестрите Мочеану

От стр. 1

Семейството е на практика патриархална монархия – всяко решение е негово и дори най-малкото отклонение от изопачените му догми е жестоко наказвано. Под диктатурата на Димитру детството на малката Доминик е на практика продадено в гимнастическо робство. Усетил вродения талант на дъщеря си, румънецът се свързва с школата на легендарните Бела и Марта Кароли и те се заемат с подготовката ù.

Тренировъчната база на световноизвестните специалисти се оказва нещо като овехтял затвор в тексаските прерии, в който невръстни гимнастички са систематично подлагани на емоционален и физически тормоз и постоянен глад. Отгоре на всичко Доминик живее в непрекъснат страх в дома си, където барутният характер на баща ù е създал атмосфера на нечовешко напрежение.

Дори след златото в Атланта Димитру нe намери една добра дума за дъщеря си, тъй като според неговите стандарти тя се била провалила поради падането си на прескок.

След олимпиадата Доминик печели над 1 милион долара от реклами и турнета, но парите минават директно през пръстите на вманиачения баща. Тиранията му става все по-непоносима. На няколко пъти Димитру не се поколебава дори да вдигне ръка нa дребничката си дъщеря. Нещата достигат точката на кипене и само две години след историческото състезание момичето избягва от дома си и подкрепяно от новата си треньорка Луминита Мишченко, завежда рядко срещано юридическо дело за отказ от родителите си. Едва седемнайсетгодишна, Доминик се отрича от собствените си майка и баща! Тъжният съдебен цирк бе широко отразен от медиите тук и камерите не спираха да се взират нахално в обляното от сълзи лице на гимнастичката и в мрачните очи на родителите ù. Момичето спечели делото, но бе съсипано психически.

Естествено, лудият ù баща не я остави на мира дори и след съда. На няколко пъти се опитва да нахълта в апартамента й, заплашва я, звъни ù стотици пъти на седмица по телефона. Един ден с момичето се свързва агент на ФБР, за да я информира, че се готви акция за арестуване на баща ù. Оказва се, че Димитру е направил първите стъпки по наемането на убиец, който да ликвидира треньорката на Доминик Луминита. Според вманиачения баща именно тя е провокирала “развода” с дъщеря му. Междувременно серия от контузии слага край на кариерата на Доминик непосредствено преди олимпиадата в Сидни.

Дженифър Брикър, нейната най-голяма поклонница, следи тъжната сага на идола си отдалече и е съкрушена от безсилието си да ù помогне с нещо в този толкова тежък момент.

Години по-късно Мочеану сякаш най-после бе намерила пътя си. Гимнастиката и безумието на баща ù бяха завинаги зад гърба ù. Живееше в прекрасен дом в Кливланд. Бе щастливо омъжена за човека, когото винаги е обичала, и само две седмици я деляха от раждането на първото ù дете. И в този момент Доминик получи препоръчано писмо. Писмо от Дженифър Брикър. От най-големия ù фен. Доминик отвори плика в колата си, паркирана пред пощата. Прочете изтръпнала писмото... и после пак... и пак. Колата не помръдна дълго, дълго време…

“Винаги съм те боготворяла – пишеше Дженифър, – точно теб, не някоя друга гимнастичка. Гледах те по телевизията. Следях премеждията ти. Ти бе моят идол. Заради теб започнах да тренирам гимнастика. Чак бях заразила и родителите си, така че и те гледаха състезанията ти. Веднъж, след едно твое златно изпълнение на земя, телевизионната камера открила в публиката лицата на родителите ти и майка ми Шерън замръзнала на мястото си – в долния край на екрана пишело: „Камелия и Димитру Мочеану – родители на Доминик“.

Имената звучали много познато. Виж, Доминик, работата е там, че когато съм била осиновена, в сиропиталището е била допусната канцеларска грешка и имената на биологичните ми родители не са били изтрити от документите, както го изисква законът. Майка ми извадила разтреперана рожденото свидетелство: Камелия и Димитру Мочеану. Тя е знаела през всичките тези години, но ми каза едва когато станах на 16. Не за друго, а защото просто не я бях питала за биологичните си родители дотогава. Знам, че сигурно е трудно да повярваш, но е истина. Аз самата все още се питам: как е възможно да се случи такова нещо?

Как е възможно моят идол да се окаже и моя сестра? Предполагам, че някои неща просто не могат да бъдат разбрани, но това, което знам със сигурност, е, че искам повече от всичко да се запозная със сестрата, която съдбата ми бе отнела през всичките тези години. Прилагам копия от документи и доказателства и телефонния си номер. Надявам се да се обадиш...”

Да, така е: Камелия Мочеану е дала живот на малко, крехко бебе, родено без крака, в малка болница в град Облонг, щата Илинойс. Съпругът ù Димитру видял сакатото дете и взел моментално, жестоко и категорично решение, без дори да разреши на майката да подържи за миг момичето в ръцете си. Двамата си тръгнали от болницата, без да погледнат назад и без дори да ù дадат име. Три месеца по-късно в сиропиталището влязла забележителна жена на име Шерън, която вече имала трима синове.

И въпреки че семейството се издържало с една скромна работническа заплата, като видяла чаровното бебе, заявила, че със или без крака, това прелестно дете ще бъде нейно завинаги. И ето че сега, двайсет години по-късно, само дни преди самата тя да се сдобие с бебе, Доминик Мочеану държи в ръката си треперещ лист хартия и дълбоко в себе си знае, че всяка дума в него е истина и че то е написано от непознато момиче, което по някакво безумно стечение на обстоятелствата е нейна сестра. Чакаше я най-важното телефонно обаждане в живота ù.

Когато Доминик набра за пръв път номера на сестра си, тя не знаеше какво да очаква и какво точно да каже, но още на секундата бе обезoръжена от чара и ентусиазма на Дженифър. “Бяхме като омагьосани. Имахме толкова общо помежду си. Разговорът ни неусетно продължи с часове – твърди Доминик. – В един момент се обърнах и осъзнах, че мъжът ми се е прокраднал и записва разговора с камерата си. Тогава се стъписах, но днес съм толкова благодарна, че имам цялото това първо обаждане на видео. По средата на разговора Дженифър вметна съвсем небрежно:

“Xей, между другото, не знам дали спомeнaх, но аз нямам крака”. Моля?! Какво?! Та нали току-що ми каза, че си шампионка по детска гимнастика, че си играла волейбол, софтбол, баскетбол?! И сега ми казваш, че нямаш крака?! Кое, за бога, е това момиче? Кое наистина е това изумително момиче, което имам честта да наричам своя сестра?

Малко по-късно Дженифър най-после се среща за пръв път с Доминик и с другата си сестра – Кристина. Оттогава трите са неразделни. “Животът ми завинаги ще се дели на две части – казва Доминик, – преди да се срещна с Дженифър и след това!”

Самото момиче никога не е съдило хората, оставили я в болницата преди толкова години. “Те са имали своите причини за решението си – казва Дженифър, – аз съм благословена, че са го взели. Едва ли бих могла да имам по-щастливо детство и по-прекрасно семейство от това, което ме осинови. По някакъв странен начин точно аз, сестрата, родена без крака и родители, е тази, която извади най-голям късмет.

Сигурно сте чували за прочутото изследване на професор Бучард, свързано с близнаците Джим Луис и Джим Спрингър. Братята били разделени още при раждането си и се срещнали за пръв път на 39-годишна възраст. И двамата били осиновени и израснали в две малки градчета в щата Охайо.

Следва на стр. 3