Нали ви казах за водните режими?

Пролетта на 2016 г. Приключват гърмежите на топлопроводите на Топлофикация София. Цели квартали са без парно, а дълговете на дружеството са вече над половин милиард. Тъй като от години съм предупреждавал, че това ще се случи, пиша и статията „Нали ви казах за Топлофикация София?“

Днес е зимата на 2019 г. Три области с около 350 000 души са на официален режим на водата. Още поне три са с неофициален. Загубите на водата в тези региони са над 60%, на места - около 90%. И тъй като още през 2013 г. имам статия в OFFNews, където предупреждавам, че ще се случи именно това, ако ВиК дружествата не се концесионират, време е днес да сложа и заглавието „Нали ви казах за водните режими?“

И понеже лесно можете да прочетете какво съм написал още в 2013 г., няма какво да разтягам локуми днес, описвайки същите проблеми – просто ги умножете по две през последните 6 години.

Но си струва да опишем какво щеше да се случи, ако през 2013 г. ВиК Перник беше концесионирано:

1. Днес в Перник щеше да има вода. Защото никакви схеми за пренасочване на водата към съседни заводи или села нямаше да минат. Концесионерът знае, че при всяко такова нарушение просто държавата ще прехвърли цялата вина на него и ще му вземе бизнеса. На държавния чиновник му е все тая – в най-лошия случай ще го уволнят и ще го преместят на друго място (даже току-виж в друго ВиК, както се видя миналата година).

2. Трима министри нямаше да се чудят какво става, защото през годините са подписвали безкритично измамни доклади и документи. Както многократно съм посочвал – единственото по-лошо нещо от частния монопол е държавният монопол. Защото държавата контролира частния монопол, но няма как да контролира държавния. Как министър да контролира държавен чиновник – нали са или приятели, или баджанаци, той го е назначил?

3. При проблем гражданите на Перник щяха да знаят къде да протестират и съответно проблемът им да се реши по един или друг начин под страх от разваляне на концесията. Сега може да си протестират колкото искат пред местното ВиК дружество, но шефът там вече е уволнен (и вероятно щастливо преместен, или ще бъде преместен на друга държавна служба), а поне три министерства си прехвърлят отговорността за управлението, контрола и инвестициите. За гарнитура и областната управа май имала нещо общо... Ако имаше концесия, перничани просто отиват пред офиса на частния оператор, „наритват му канчето“ и проблемът се решава – отговорността е ясна.

4. Нямаше тепърва да бликне мръсната вода покрай държавните инвестиции в мрежата и язовирите в Перник... която тепърва ще изтече. Готов съм да се обзаложа на „черно Джони“, че ако (и дано) започне щателната проверка на ВиК-то, ще се окаже, че нито заложените по инвестиционния проект тръби съответстват на тръбите под земята, нито заложените по инвестиционния проект станции и съоръжения съответстват на станциите и съоръженията в сградите, и т.н. Ще „бликне“ една мръсотия с надписвани поръчки и фактури, с получавани по-евтини модели и варианти, и т.н. – мила родна картинка. А причината е проста и вече я описах – един чиновник няма как да контролира друг чиновник и вторият чиновник го знае, а на нито един от двамата не им дреме какво мисли собственикът (т.е. всички ние), нито пък собственикът може да ги контролира или накаже.

5. И да, цената на водата в Перник вероятно щеше да е с 5-6% по-висока. Защото един концесионер би очаквал възвращаемост на инвестицията от порядъка на 5-6%. Но съм сигурен, че при добро управление и реален контрол, дори и сегашната цена спокойно би покрила един разумен и ефективен инвестиционен план. Но срещу тези 5% възвращаемост днес щеше да има вода, услугата щеше да е добра и всеки недоволен щеше да знае пред кого да протестира и проблемът му да се реши.

А на всички хора, които сега ще ми опънат локума, че водата е право и никой не би трябвало да печели от нея – ами идете го кажете в Перник. Където нито има вода, нито скоро ще има. И където едни хора на държавна служба от много години са печелили много над 5% от водата и са ги скатали вече по разни сметки.

И завършвам със заключението си, писано още през 2013 година:

„Изборът между реалните алтернативи и въображаемата невъзможна перфектна алтернатива често се експлоатира от популистично настроени политици, чийто коронен номер е да представят една утопична постановка, в която никой не плаща (или плаща незнаничимо ниска цена), но всички имат. За съжаление, историята е показала многократно, че невъзможната перфектна алтернатива неслучайно е невъзможна и колкото и пъти да я избираме, тя винаги се изражда в нещо по-лошо.“

Тоест, ако не концесионираме сега и просто излеем едни допълнителни 100 милиона лева (в нарушение на европейските правила за държавна помощ, между другото), роднините на същите чиновници, прахосали/откраднали значима част от предходните 100 милиона, ще прахосат/откраднат тези и след 6 години пак няма да има вода.

И аз пак ще пиша „А казах ли ви преди 6 и преди 12 години?“