Много символика, много нещо, батенце...

Ние, по-възрастните жители на София, често си определяме срещи на места, които не съществуват.

Не знам дали на вас ви се е случвало, но аз съм пълен с истории, в които човек, по-млад от мен с 20 години, мига на парцали, когато кажа, че съм имал среща в "градинката зад мавзолея" или пък когато река, че съм минал по "Жданов".

Не знам как, не знам защо, но някои неща си отиват по-бързо от съзнанието ни.

А други се загнездват там и си остават за цял живот.

Днес не мога да си представя да нарека дори симпатизант на БСП с обръщението "другарю", въпреки че другаросвах всички до 18-тата си година (тогава това обръщение бе официално изметено от езика ни и бе заменено с "господине").

За сметка на това тоя мавзолей така се е забил в съзнанието ми, че дори празната градинка при БНБ и Народния театър все още битува като "мавзолея" и всички опити да изтрия това от главата си срещат някакъв странен отпор.

Странно нещо са травмите, които ни остави социализмът.

Имам приятели, които до ден днешен твърдят, че при Тодор Живков се живеело стократно по-добре и всеки мой опит да им говоря за свобода на словото, за свобода на вероизповеданията, политическите убеждения и правото да пътуваш свободно по целия свят само с една малка пластмасова лична карта в джоба си срещат аргументи, с които ми е трудно да се боря:

- каква свобода на словото бе, и сега ако напишеш някои неща, могат да те смачкат;

- каква свобода на политическите убеждения бе, Пешо как го уволниха, щото симпатизираше и помагаше на кампанията на конкуренцията на властта;

- каква свобода да пътуваш свободно бе, нали се пътува с пари, ела да видиш колко пари вземам и то от дъжд на вятър.

Мисля си за всички тия неща, докато пресичам градинката при мавзолея, който отдавна не съществува.
България е странна страна.

Тук, на една и съща улица се намират моргата и родилният дом.

И ако в това не можете да откриете символика, бих продължил, че улицата, на която в столицата се появяваш на бял свят, а после си тръгваш от същия този свят, се нарича "Здраве".

Да, на улица "Здраве" проплакват бебета. А години по-късно проплакват близките на починалия.

Тук ние се раждаме и умираме, на една и съща улица, а държавното устройство, в което живеем, се дели не на "тоталитаризъм" и "демокрация", а на гледни точки относно това какво точно е демокрацията и какво - тоталитарната държава.

Мисля си това, докато се возя в метрото и разлиствам вестник.

Във вестника виждам, че някакъв много демократичен млад политик заявява, че може да не е много куул участието на неговата формация във властта, но пък, видите ли, било единственият шанс неговата партия да се коалира с другата, щото ако не бил той, идвал друг, по - лош.

И после виждам най-страшното - "всеки, който е против нас, е непременно с ония, лошите".

Викам си - с тия аргументи съм свикнал.

От времето, когато имаше мавзолей, тия аргументи все ми ги набиват в главата.

Който не е с нас, е против нас.

Стой зло, че без тебе по-зло.

Така ни обясняваха социализма като преход към истинския комунизъм.

А днес така ни обясняват всяка простотия, която се случва в управлението на страната, в която вече няма мавзолеи.

И ние, улисани в това да извървим безпрепятствено пътят от едната сграда на улица "Здраве" до другата сграда на същата улица, се съгласяваме с неохота и подминаваме мястото, където беше бившият мавзолей, хвърляйки един недоволен поглед на бившия партиен дом, понастоящем сграда на парламента и на БНБ, която и преди си беше БНБ.

А, колко интересно.

Както забелязвате, националната ни банка си е на едно и също място и е едно от местата, които не са се променяли нито при социализма, нито сега.

Парите са си пари.

Нищо, че строят се смени, а в рамките на сегашния строй няколко пъти бяхме на ръба на фалита.

Тая история започна да става брадата.

Мавзолеят отдавна го няма.

Но не си отиде без бой. Един министър, който се беше заел с взривяването му, се поизпоти, докато успее да се пребори с тази по социалистически монолитна конструкция.

Ето така сме и ние.

Живеем с единия крак в миналото и с другия - в неясното бъдеще.

Заченати сме на улица "Здраве", после бяхме взривени от промените.

И накрая, по живо, по здраво ще си отидем.

Както се казва - "Здраве" да е...

PS 1: Пиша този текст, защото днес, 25 години по-късно отново спорим за социалистическите паметници, отново говорим за лустрация и ченгета от ДС, отново съществува номенклатура и отново сме в позицията отпреди мавзолея да се превърне в градинка

PS 2: Преди няколко дни, минавайки по "Черковна" (бившата "Паун Грозданов"), видях, че един култов ресторант на име "Олимп" днес е сменил името си на "Rich House".

С тези два послеписа мисля да ви оставям на мира, че много символика, много нещо, батенце...