Лишените от ценност

Подобно на мнозина мои съграждани с интерес посрещнах решението на Конституционния съд, с което този високо отговорен държавен орган отменя редица приети от 49-то Народно събрание промени в основния закон на нашата република. Не съм юрист и не съм в състояние да оценя аргументите на неговите членове относно несъобразеността на почти всички поправки с принципите на Конституцията ни, отнасящи се до устройството и функционирането на съдебната власт или до конституирането и правомощията на служебните правителства. С голямо огорчение научих, че е отхвърлена и новата редакция на чл. 23 от Конституцията, в която науката, образованието и културата се обявяват за „национални ценности”.

Нямам информация какви са аргументите на конституционните съдии, но не мога да си представя от какъв вид могат да бъдат те. Не виждам на какви основания може да се оспори ролята на тези ключови за човешкото развитие средства. Още повече, че в преамбюла на Конституцията ни е записано как нейните създатели, следвайки „волята на българския народ” обявяват „верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост”. Кои други форми на човешкия дух могат по-добре да послужат за утвърждаването на посочените ценности? Нима техният общочовешки характер ги прави негодни да бъдат и водещи за българската нация? Защо държавата следва да „създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата” и „да ги подпомага”, а също и да „се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство” – каквато е първоначалната и отново важаща конституционна разпоредба – ако не изхожда от тяхната висша ценност?

Често в публичното пространство се говори за наличието на различни по вид кризи в нашата страна: политическа, икономическа, социална и пр. Понякога дори отделни коментатори стигат до по-дълбоките им основания, а именно кризата на базовите ценности, върху които стъпва цивилизацията, към която се блазним от мисълта, че принадлежим: истина, добро, красота, свобода, справедливост. И предлагат въпросните ценности да бъдат защитавани и утвърждавани. Очевидни са способите за тази належаща дейност – именно образованието, културата и науката. Техните усилия обаче няма да получат подкрепа чрез обявяването на въпросните най-хуманни „инструменти” за очовечаване на хората за „ценности” в нашата конституция. Явно оглупяването (идиотизацията), опростачването и варваризирането на сънародниците им е каузата на нашите конституционни съдии. Корифеите на правото забравят, че преди всичко са човеци, за които моралните, познавателните и естетическите ценности се явяват фундамент на собственото им битие. Жалко, че вместо да са поемат ролята на нравствени и интелектуални водачи на нацията, на будители на сънародниците си и те са тръгнали по пътя на оскотяването и озверяването, наблюдавано сред все повече от тях!