Либерализъм ли?

Убеждават ни, че либералните ценности са в упадък заради миграционната криза. Нарастването на влиянието на крайнодесни и националпопулистки формации било доказателство за поражението на либералните принципи на Европа. Но пропускат нещо много важно – онова, което най-често бива определяно като либерализъм днес, всъщност е твърде тежко повлияно от леви, социалистически и социалдемократически идеи. Онова, което се намира в криза днес, е социал-либерализма, доколкото това съчетание изобщо е възможно.

Крайнодесните и националпопулистки движения и партии в Западна Европа започнаха да увеличават влиянието си пред лицето на един нов имигрантски профил. Докато в бившите европейски империи идваха само хора от бившите им колонии, проблемите на социалната интеграция нямаха определящо значение за публичния дебат. Всички разчитаха на това, че имигрантите са хора, формирани в културата на предишната империя, които са възприели в достатъчна степен съществуващите правила. Тази нагласа доминираше в страните от Западна Европа в периода на бърз икономически растеж и увеличаващи се искания за нови и нови социални програми. Крахът на социалната държава промени всичко това.

От една страна, стана ясно че т.нар. „държава на благоденствието” е успяла да създаде трето поколение хора, които никога не са полагали труд, а в същото време да демотивира онези, които създават национално богатство заради високи данъци, предназначени за обслужването на тежките и бездънни социални програми. В началото на 90-те години към този проблем се добави и имиграцията от страни, които не са били колонии на европейските империи – основно от зоната на някогашния съветски лагер, наричани за благозвучие Централна и Източна Европа. Именно срещу тези добре подготвени, мотивирани да работят и да постигат резултати мигранти, се надигна първата вълна на националпопулизъм. Мигрантите от нашите страни бяха и продължават да бъдат по-конкурентноспособни от съществени групи от местното население.

Тази вълна от съпротива все още не е отминала, след като Великобритания постигна съгласието на останалите страни членки да ограничи достъпа на европейски граждани, идващи от други страни, до собствените си социални фондове. Но по-важното е, че много преди да е отминала първата вълна на съпротива срещу свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз нашите страни се изправиха пред много по-тежкото предизвикателство на външен миграционен натиск, който все по-малко изглежда като временно явление.

Докато мигрантите от Африка търсеха спасение на остров Лампедуза, преодолявайки Средиземно море, повечето европейски страни смятаха, че става дума за криза, за временно явление, което ще отшуми, независимо от драматичните си мащаби и последици. Днес почти никой не си спомня нито призивите на Италия за подкрепа, нито аргументите на нашата страна за това, че този миграционен поток ще продължи и най-вероятно ще се ориентира към нашите граници. Европейските политици не дефинираха правилно проблема, не оцениха съпътстващите го рискове и не поеха отговорността да управляват разрастващия се конфликт. Днес, на фона на случващото се на гръцко-македонската граница, проблемът неотложно трябва да бъде предифиниран, за да бъде решаван, с общи усилия, през следващите години.

Не става дума за „бежанска криза”. Това не е криза, а процес на дълбока и мащабна трансформация. Състоянието на проблема е такова, че са необходими мерки за управление на нарастващ риск от хуманитарна криза с непредвидими последствия. Всички въпроси на социалната интеграция и свободното движение на хора следват от промяната в начина, по който се определя предизвикателството пред европейските държави и тяхната способност за постигане на съгласие.

Коя е либералната позиция, която се намира в криза? Призивите за общо отваряне на границите нямат нищо общо с духа и ценностите на либерализма. Границата е гаранция за защита на правата на човека – както на гражданите на държавите, така и на бежанците или мигрантите, които се стремят към тях. Безпомощността да бъдат защитавани държавните граници не може да се определя като „либерален подход” към проблема с мигрантите.

Консерватизмът, както и либерализмът, винаги са определяли върховенството на правото като гаранция за развитието на съвременната държава. Либералните решения винаги са насочени към разширяването на възможностите на хората да правят избор и да носят отговорност за неговите последствия. Няма нищо либерално в това мигрантите да бъдат третирани групово, като маса от хора, чийто житейски избор не е зависел от самите тях.

Няма и не би трябвало да има съществена промяна в международните стандарти за определяне на статута на бежанците. Но всички разбират, че проблемите, пред които сме изправени, далеч надхвърлят обхвата на вълните от бежанци. Икономическата миграция във все по-голяма степен задълбочава проблемите пред защитата на правата на бежанците. Незаконното преминаване на границата на която и да било държава не може да бъде неглижирано без това да повлече след себе си събития от типа на тези, на които сме свидетели.

Либералното разбиране за необходимостта от разширяване на полето на личен избор, на възможностите за опити и избори, за сметка на строгата рамка на консервативните норми, няма нищо общо с левичарското говорене срещу „крайната десница”, която отказвала правото на солидарност с мигрантите. Няма отчетлива социалистическа или социалдемократическа позиция по този проблем. Всички разбират добре, че отказът или неспособността за активно управление на тези процеси поставят на изпитание самите принципи на европейската интеграция.

Общите приказки, маскирани като либерални идеи, всъщност са насочени срещу изграждането на съгласие в рамките на Европейския съюз. Всъщност нито една европейска страна не желае безконтролно нахлуване на нейна територия. Това е основа за постигане на съгласие относно това как да бъде организиран и управляван този процес. Вместо това псевдо-либералстващи левичари ни убеждават, че Европа се разпада и Европейският съюз няма да преодолее мигрантския проблем. И един от най-ярките примери за подобна стратегия е онова, което прави Гърция, изнудвайки останалите страни и отказвайки демонстративно да спазва каквито и да било правила.

Нарастващият миграционен поток към Европа не е непреодолим проблем. Европейският съюз би бил в опасност, ако диалогът между страните членки бъде преустановен за сметка на панически индивидуални решения. Европа успя да съхрани мира и да изгради своите институции чрез диалог и постигане на съгласие. Докато Европейският съюз остане отворен проект, политически дизайн, основан на непрекъснато усилие за постигане на съгласие, дори и проблеми с мащаба на миграционния натиск не биха могли да застрашат неговото съществуване.

Нито решенията в полза на свободата, на която държи либерализмът, нито онези, които са в полза на сигурността, в съответствие с консервативната традиция, не могат да доведат до прекратяване и изчерпване на европейския диалог. Политическите рискове в тази ситуация са в подмяната на необходимите управленски решения с корпоративни и геополитически сценарии за обща дестабилизация.

Мигрантският поток трябва да бъде организиран и управляван активно, без това да е за сметка на занижаването на контрола по границите или подмяната на правилата за индивидуална регистрация. Търсенето на някакви общи, колективни решения за всички мигранти и бежанци, противоречи на смисъла и духа на либерализма. Всеки човек е носител на права и всеки, който се нуждае от помощ или закрила, трябва да може да я получи в рамките на закона. Извън него няма нито право, нито свобода, нито сигурност, а още по-малко – солидарност.