Лиа – младата художничка, която избра Лондон и обеща да се върне
Продължава от стр. 1
Преди това обаче ще попадне на г-жа Таня Ненова – учителката по български език и литература от гимназията, която не всички деца харесват, защото е строга. Но за Лиа тя е човекът, който й налага голямо уважение и любов към културата и изкуството. „Доста ме е подкрепяла и доста ме е критикувала, честно казано. Имаше високи стандарти, за което съм й благодарна.“
Гимназията е и период, в който тя се увлича от различни сфери и теми: учи в НЧ „Славянска беседa”, посещава курс по актьорско майсторство, иска да се занимава с режисура, след това с фотография, минава през идеята все пак и за архитектурата и куп други неща. Накрая – което няма е краят, както ще видим – избира да следва История на изкуството, защото то е много близо до изкуството и рисуването в частност, но все пак не е точно като да рисуваш.
През 2016 г. е приета в Университета на Есекс (University of Essex), който се намира в Колчестър, Англия. По това време се запознава с две знакови за света на живописта имена, които скоро се превръщат в нейни учители – Николай Димчевски – Ника и Росен Марковски. Пътуват заедно – по пътя срещат морета и изгреви, а Лиа в началото е срамежлива и за да рисува, се отделя настрани в някое ъгълче. Те рисуват, тя им помага и скришом също рисува и пише своите мемоари и стихове. „И после почнах малко по малко да се отварям и да рисувам. Сензитивността ми се върна. Всъщност в началото не се взимах изобщо на сериозно и Николай също не ме възприемаше сериозно… После обаче в Есекс разбрах, че това е моето призвание и че трябва да му се отдам изцяло.“
За тези два месеца, които прекарва в Колчестър, изучавайки История на изкуството и чужди езици, Лиа разбира, че университетът действително е много добър и среща качествени преподаватели. „Но аз вече знаех, че това не е нещо, което искам да уча, материята беше много суха… Без приятели, без близките си… Тогава живеех при родителите си, но бях свикнала да живея сама и определено ми беше трудно“, казва тя. Родителите й го приемат тежко – те се опасяват, че дъщеря им може да остане без образование.
„Чувствах се много зле, защото знаех, че съм направила някакъв избор, който идва от външния свят, не от вътрешния – не от това, което съм аз, което искам, а това, което хората искат и което очакват. В един момент си казах – няма значение какво искат и какво мислят хората, напускам този университет, ще кандидатствам Живопис – в Академията в София или в Лондон. Никъде другаде в Англия.“
Налага се обаче да събере средства, за да замине за Лондон и затова остава още половин година при родителите си, работейки в турски ресторант. И скоро след това мечтата е осъществена – Лиа следва в University of the Arts London.
В работите си младата художничка е повлияна също и от Трендафила Трендафилова, до която много се доближава стилово (childish style – бел. авт.) и която усеща близо на енергийно ниво. Сред любимите й художници е преди всичко Матис, но също и Егон Шиле, Пабло Пикасо и Ван Гог. Възхищава се и на скулптора Алберто Джиакомети, който с неговите произведения я дръзновява да прави опити и в скулптурата. „Аз не се интересувам само от изобразително изкуство и рисуване. Интересувам се и от пърформанса и танца; смятам, че ще разработя танца. Тези неща липсват в България. Артистите, които са ме вдъхновили, са Пина Бауш и Марина Абрамович“, споделя Лиа.
Всичко това, както и много други неща, тя има възможност да разработва и опитва в университета в Лондон, където ателиетата са просторни и светли, а колегите й са артисти от цял свят и на световно ниво. „Първоначално – когато избирах този университет, - проговори егото ми. Уау, тя учи в Лондон! – така си мислят хората. Но от практическа гледна точка, да погледнем какво се учи в Националната художествена академия в София. Уважавам професорите там, както и базисната материя, през която трябва да минеш, като анатомията на Бамес, например. Но там нямаш свобода. Или ако имаш, тя е свобода от нехайство“, коментира тези толкова наболели факти и процеси от българското художническо общество. Лиа смята, че може би не е толкова добра идея преподавателят по анатомия в НХА да бъде хирург, при все цялата му интелигентност и опит. И споделя, че образованието в Лондон не е фокусирано толкова много в това коя кост как се нарича. Освен това тя е потресена и от приема в Академията: хора, които слушат чалга и никога не са посещавали изложба, театър или кино, влизат с шестици там. „И мен това много ме отврати, казах си, че с тези хора не искам да се свързвам по никакъв начин, че няма да уча там. Може да звучи много снобско, но аз още в гимназията съм избягвала такива хора. Когато започнах училище в Лондон, видях как се работи. Имаш ателиета, в които лееш метал, имаш ателие за лазерно рязане… Просто имаш невероятен избор от възможности“, казва тя. И допълва: „Тук има свобода, която е чисто професионална, но са изключително отговорни към теб, към това ти да работиш, да се развиваш. И другото – усещам, че имам някаква мисия в Лондон, да извървя някакъв път, който да е в Лондон, и след това да се върна и да дам на България нещо.
Продължава на стр. 3