Класикът

Деян Енев От няколко години писателят Z. не можеше да напише един ред. От няколко години той имаше чувството, че живее в някакво нечетливо копие на собствения си живот. Къде остана диамантената острота на младите години? (Писателят Z. е на шейсет и две години, с оредяла коса, с къса бяла брада, с биволска тъга в очите, як, разведен, с две големи деца. Всички ние многократно сме го гледали по телевизията и сме чели безчислените му интервюта по вестниците.) Всяка вечер, след като любимата му телевизионна водеща му пожелаеше от екрана на телевизора лека нощ, той сядаше пред компютъра, изпушваше една кутия цигари, изпиваше две водни чаши джин и после си лягаше с дрехите и с горчив вкус в устата и заспиваше на светната лампа, за да се събуди на сутринта, изпълнен със самосъжаление и все със същия горчив вкус в устата. Една вечер по телефона му се обади критикът N., за да му каже, че е включен в юбилейното издание на БАН като един от петимата най-представителни автори на ХХ век. Писателят Z. се отряза до козирката, но и алкохолът не му помогна да се освободи от чувството за вина пред читателите. След полунощ той на свой ред се обади на N. „А кои са другите четирима? – попита.” N. също беше пиян. „Братле – заговори бавно N. в телефонната слушалка като участник в състезание за надяждане с варени яйца. – Какво значение има? На кой му пука? Ние сме гъза на географията.” Писателят Z. допи чашата си на екс и пусна телевизора, но любимата му телевизионна водеща си беше отишла. Той изключи телевизора и включи компютъра, за да провери електронната си поща. Имаше едно ново писмо. „Честито – пишеше в него. – Вие сте включен в юбилейното издание на „Енциклопедия Британика” като един от представителните европейски автори на ХХ век. Бихте ли ни изпратил актуална биографична справка?” Да, каза на глас писателят Z., ще ви изпратя. И започна да пише на компютъра: „Килиманджаро е покрита с вечен сняг планина, висока 19 710 фута и казват, че това е най-високата планина в Африка. Племето масаи нарича западния й връх Нгайе Нгаи – Дом на Бога. Почти до самия западен връх лежи изсъхнал и вкочанен труп на леопард. Никой не може да обясни какво е търсил леопардът на тази височина.”