OffNews.bg

Киро Аспирина. Разказ на Петър Дойнов

Петър Дойнов

Седим си оня ден с Андро в „Зеленото“, кротко пием кафе и великомъдро обсъждаме наболели и не дотам житейски проблеми, когато покрай нас мина една огромна лимузина. Колата спря, шофьорът отвори вратата и от колата излезе - познайте кой - мой стар съученик. Киро.

Зяпах го дълго и продължително като изкопаемо - защото Кирчо никога не е давал жокери, че един ден ще забогатее. А и освен това момчето беше леко куку, пардон, ексцентричен (вече е богат, а те биват само ексцентрични). Та наш Киро имаше странна привързаност към аспирина - не можеше да видиш Киро без аспирин под ръка. Той го пиеше „две за здраве, три за щастие”. А в случай, че аспиринът му привършеше (до ситуация “Киро без аспирин” никога не се беше стигало май) нашето момче издирваше най-близката аптека и се запасяваше с десетина блистерчета. Ама да не си помислите, че става въпрос за онзи гъзарски американски аспирин в шишенцата по 100 хапчета? Не, Киро беше привърженик на лозунга „изберете българското!”, а и българският винаги е бил значително по-евтин.

Та дойде Киро, поздравихме се, но не пожела да остане при нас - явно Андро, с когото не се познаваха, му се стори подозрителен. Все пак се разбрах с него да се видим и да си поговорим за миналото време. Уговорихме се да се видим в „Планет“ в петък. За незапознатите - по това време „Планет“ беше така да се каже връо на сладоледа - много куул култово заведение, което успяваше да привлече каймака (или мазната пяна - въпрос на гледна точка) на обществото. С думи прости – онези, дето имаха излишни пари и искаха да ги харчат показно. Аз и не съм си помислял да отида там - едно парите, друго средата, но Киро каза, че там, щото не знам к'во си - имал си съображения един вид.

Та, значи дойде петък, навличам аз празничния костюм, който за съжаление беше виждал и по-добри дни, и се отправям за срещата с Киро. Портиерът ме изгледа с поглед - сякаш не съм достоен за неговото внимание - но като му казах, че имам уговорена среща с господин Ангелов (Киро Аспирина, демек) омекна като памук, стана един любезен, та чак мазен и ме заведе до едно сепаре.

Вечерята беше прекрасна, а Кирчо от леко странен младеж се беше превърнал в интересен събеседник. Не че имаше какво толкова интересно да каже, но беше овладял до съвършенство изкуството да поддържа разговора и да предразполага събеседника си. А Моам твърдеше, че това изкуство си било отишло с викторианската епоха. Но Киро явно се беше научил също така да не споделя наляво и надясно с какво точно се занимава, защото упорито отказваше да даде конкретен отговор и всячески отбиваше подобни въпроси. Въпреки огромното количество водка, което беше поел, за да дайджестира (френски лаф - храносмилам значи) кралските скариди, с които ни гощаваше, г-н Ангелов си остана загадъчен и непоклатим - нищо не пожела да каже, как точно е забогатял и с какво се занимава. Към края вече се бях отказал да разкривам тайните на кировото богатство, победен от вкусната храна и добрия алкохол, който се лееше в изобилие.

Е, всяко хубаво нещо си има и негативната страна. Чудесната вечеря с Киро освен махмурлук ми доведе и призовка за разпит в шесто районно. Честно да ви кажа, не знаех, че съм толкова нефотогеничен. Много трагично подпухнал изглеждах на фотосите, които ми показа майор Деянов (аз също съм гледал филма – съвпадение).

Симпатичен господин се оказа и се държа доста любезно. Предимно го интересуваше от къде познавам Киро и защо сме се били прегръщали братски. Доста време мина ,докато му обясня, че всъщност не се познавам с Киро, но накрая успях. Но покрай целия разпит успях и да разбера това-онова за забогатяването на Киро.

Историята започва със случайно попадане на Киро в панделата - хванали го 1997-а, след събитията около парламента, за нарушаване на обществения ред. Сигурно е бил единственият задържан тогава, ама Кирчо винаги си е бил малко карък. Та, както е казал поетът, в затвора попаднал на хора и станал човек.

Притеснен как ще изкара в ареста без насъщния си аспирин, на Киро му хрумва гениалната идея да го стрие на прах и така успял да го вкара. Съкафезникът му го забелязал как шмърка бял прах и, почти разплакан, се примолил да си шмръкне и той. Киро, като добра душа, разбира се, се притекъл на помощ и дал от ценната стока. Слухът, че се разпространява бял прах в затвора, по всяка вероятност хероин, стигнал до управата и те привикали Киро да дава обяснения.

Той казал самата истина - да, прах има, но е аспирин - демек, нищо незаконно. Направената проверка в няколко специализирани лаборатории потвърдила факта, че субстанцията съдържа 99% аспирин и 1% прах и прочее примеси. След като си излязъл от затвора, Киро решил да продължи този явно хем доходоносен, хем на практика легален бизнес и започнал да продава пакетчета бял прах пред френската гимназия. Бизнесът процъфтявал - всички полицейски проверки показвали, че въпросното вещество, продавано от Киро, е практически изцяло салицилова киселина.

Е, явно медицината още не е открила всички свойства на аспирина, особено приеман перорално на прах, защото Киро имал все повече и повече клиенти за ужас на блюстителите на реда, които така и не успели да го уличат в нищо противозаконно.