Калин Терзийски: Моята борба
Чета статия за това, че гърците отново получават най-високи заплати и най-дебелички пенсии от всички балкански хора. Ох да.
Че как иначе, припомням си веднага, та нали и преди, когато бях малко момче, студент по медицина с бакенбарди и вталено сако, те седяха и пиеха двойно подсладено капучино и пушеха най-скъпи и ароматични цигарки! Все едно са някакви балкански князе или набаби?!
И тогава си бяха богатички, самодоволнички, надутички и носонавирени едни такива.
Пък жените им – с дупета като санстефански Българии, пък самите те – на изпитите – мън мън мън – и бъкел не знаят, а и за какво им е да знаят точно пък бъкел интересно, щом татковците им имат парички; драхми валят като златен дъжд, и все пак Зевс е грък, мамка му божествена, и въобще – малака малаки, мазна работа си е гръцката, доволна и предоволна, няма две мнения по въпроса!
От край време гърците са си добре, а ние ги гледаме като прецицало маче – майкя си. И няма две мнения по въпроса.
Криза, криза – и пак 586 евро минимална работна заплата!
А те, клетите наследници на Софокъл, изкараха една от най-сериозните кризи в цяла Европа. И действително – от предишното ниво -751 евро - минималната заплата е паднала доста. Но според сериозни статистики всъщност действителната минимална заплата на гърците в момента е малко под 700 евро – просто защото получават и тринайста и четиринайста заплата.
Пак ще има узо пломари, пак ще има дзадзики, рибица и ахтаподец! Но гърците, видите ли...
Нека скоча около две хиляди километра на северозапад. Колко арестувани имаше при протестите в Париж? Само до края на ноември – около 4500 по данни на правителството. Задържани.
Какво ще рече „задържани”? Това ще рече, струва ми се: хора, които протестирайки, са стигнали до такива крайни действия, които са принудили органите на реда да вземат също най-сериозни, крайни ответни мерки.
Четири хиляди и петстотин - само задържаните! И то не за целия период на протестите.
Това, бих си позволил да твърдя, показва, че когато протестират, французите никак не се шегуват. Въпреки прочутото си чувство за хумор (извънредно нелепо, според мен).
А сега мога да се върна на гърците и да кажа, че те протестираха много по-усилено и от французите. Естествено – имаха и много по-сериозни основания. Но тук става въпрос за друго!
И то е: Тези хора, тези наши събратя – бедни и работещи и очакващи заплатите си като всички трудови хора по света – не чакат ножът да опре о кокала!
Не чакат преклонената главица да бъде отсечена от някоя отплеснала се сабя на господар, който не знае поговорката за преклонената главица и сабята. Не чакат дупките на джоба да станат по-големи от целия джоб. Не чакат върхушката да си разиграе коня по целия мегдан. Та да се плеснат по челата и да си кажат: Бре, сега какво ще правим?!
Те действат. И са готови на всичко.
Сещате ли се картината на Дьолакроа „Свободата води народа” на Йожен Дьолакроа? Да, сещате се. Тя е френска.
Сещате ли се друга негова картина, предхождаща „Свободата...” – а именно картината „Клането на остров Хиос”? Тя е пак френска, но в нея е изобразена сцена от гръцката борба. Клане на героични, разбунтували се гърци от турци (разбирай – потисници, поробители, властващи).
И на двете картини са изобразени хора от тия народи, които умират. Драматични образи на нещо, което може би ние не разбираме съвсем ясно. А именно:Умиращи за правата си хора. Умиращи за Справедливостта хора.
И така: Гърците взимат отново най-много пари на Балканите. Най-добре живеят. Недоволни са, естествено – преди са били и по-добре.
А ние ги гледаме и както обикновено казваме: Тия мръсници, тия нагли византийци, тия нахални копелета! Как не ги е срам бе!
Не стига че имат, ами искат и още! А мързеливи, мързелили!
Нищо не правят, а само пари искат! Не са като нас – по цял ден да пушат цигари пред кварталните магазинчета и по офисите и да се тюхкат от тежкия си живот! Е – виж ни нас! Скъсваме се, скапваме се, погубваме се...от тюхкане и гъгнене и недоволстване и черногледстване! Сили не ни остават от одумване и злословене, от гаднодумие и мърморене! Влезем във фейсбук и – направо ад! Мъка мъка мъка!
Ужас е нашият живот, а гърците си гледат кефа, пара грабят като невиждали – на – пада им се че ги съсипа кризата, те се оляха от взимане на пари – пък сега и недоволни, мамка им мръсна, що сте недоволни вие бе, как не ви е срам да сте и недоволни, как не ви е малко свян, че даже и да ми мрънкате и да искате да ви се подобри положението!
Ще се гърчите, гърци с гърци, мамка ви византийска, щото да видите как ни е на нас!
Е така казваме ние, българите. За нас всеки, който си позволи...
Чуйте сега: за нас, българите, всеки, който дори си помисли да вдигне глас за правата си е жалък мрънкалник, нещастник, безсрамен наглец и лигльо!
Защото...
Робът ужасно мрази някой да се бунтува покрай него. И още повече – тоя, който защитава правата си и иска да получи това, което е изкарал с труда си!
Робът мрази себе си – заради жалката си страхливост и заради недостойното си положение – и затова прехвърля тая омраза върху всеки, тръгнал да вдига глава!
Затова българинът – чуе ли някой да вдига глас за правата си – вместо да се вдигне заедно с него, вместо поне да е солидарен с него и да го подкрепи – той се нахвърля най-злостно връз него. И го нарича най-малкото „окайваща се мърша” или „мрънкалник”.
Какво е това? – питам се и веднага си отговарям: Крадецът винаги вика „Дръжте крадеца!”. Робът, който никога не се бори за правата си, а само свежда глава...робът, който таи страшна злоба, но никога и сила за борба – той проецира върху другите своите душевни съдържания. И за него тия, които се борят за правата си, които се борят въобще – са окайващи се нищожества, мрънкащи самосъжалителници. Защото самият той е такъв и вижда себе си в тях.
Така де. Гърците ще продължат да пият своите свръхподсладени кофеинови напитъци, да пушат ароматичните си самодоволни цигарки и да ни се подсмихват: Даже като сме най-зле, пак сме по-добре от вас (казват усмивчиците под тъмния мъх на горните устни на сладките им женички-дунди).
Даже като сме най-зле, пак ще си вземем 14-тата заплата и ще идем да измарцуцаме по едно пломари за ваше здраве, малака.
Така казват гърците, представям си ги.
И ми се прищява да съм малко българин и да цвръкна двайсетина драма злоба – като гной от раната на моето българско самочувствие. Но – по-добре – не.
Защото аз, видите ли, знам картината „Клнето на Хиос” и знам колко са били арестуваните по време на протестите в Атина и цяла Гърция при последните протести...и знам въобще какво правят хората в големите и достойни страни, когато правата им са нарушени...И се сещам за образите на загиналите за тия права. И си замълчавам.
„Преклонена главица сабя не я сече” е българска поговорка. Гнусна, като много други български неща. Надеждата ми е в това, че аз - като българин – мога да се променям. И да хвърля на боклука тая поговорка и да създам нови. Примерно: Нито ден без жестока борба с мръсните машинации на богатите и властващите...
Хм, това все пак не съм го измислил аз, а Йозеф Пулицър – бащата на съвременната журналистика. Но като ловък българин, аз ще го взема назаем – поне докато измисля своя такава - крилата и смела мисъл.
А преклонените главици... какво да ви кажа...