Източният фронт на информационната война

В България се води тежка информационна война за налагане на руските интереси. През последните дни тя навлезе в нова фаза, съчетавайки дебата за промяната в средата за сигурност на Черноморския регион, с реанимирането на темата за АЕЦ „Белене” след решението на Арбитражния съд по делото, заведено от руска страна.

Руската пропаганда в България разполага с мощен и дълбоко мотивиран апарат. Това няма нищо общо с емоциите. Не става дума за някаква митична „русофилия”. Става дума за интереси и достъп до сфери на влияние, за съществени финансови ресурси и власт. Става дума за яростна борба за оцеляване и блокиране на всяка възможност за промяна.

Балансът на силите в региона на Черно море бе нарушен след инвазията на Руската федерация в Украйна. През изминалите повече от две години, Крим бе превърнат в огромна военна база на руската армия. Амбицията на Русия е да установи контрол върху Черноморския регион и да увеличи натиска си върху т.нар. Източен фланг на НАТО. В условията на остро и агресивно съперничество между Република Турция и Руската федерация в Сирия, пренасянето на това противопоставяне в Черно море представлява реален риск за българската национална сигурност.

Предложението на румънския президент за активно военно сътрудничество в региона на Черно море бе използвано като повод за нова фаза на информационната война. Румъния, както и Полша, Литва, Латвия и Естония, нееднократно са изразявали опасения от стратегията на Руската федерация. Румъния има допълнителни аргументи, свързани с увеличаването на натиска върху Молдова и търсенето на възможност за повторение на украинския сценарий. По всичко личи, че това ще бъде водеща тема и на предстоящата в началото на месец юли среща на високо равнище на НАТО.

Българската позиция бе представена като резултат от вътрешно противопоставяне между про- и анти-руска позиция. В традициите на информационно-психологическата война, целта за демотивиране на гражданите и всяване на страх, изглежда че отново ще бъде постигната. Средносрочната цел на тази информационна война е разколебаването на евро-атлантическата солидарност и компрометиране на образа на Европейския съюз и на НАТО в страните, които представляват част от геостратегическите амбиции на Руската федерация.

Истинският проблем не е в руските амбиции. Проблемът е в неспособността на ООН да наложи спазването на международното право. Руската инвазия в Украйна не можеше да бъде ефективно възпряна от Европейския съюз или от НАТО. Липсата на механизми за налагане на международното право и за гарантиране на мира в съвременните условия е глобален проблем и безнаказаната руска инвазия доказа това по безспорен начин. Фактът, че Руската федерация денонсира собствения си подпис под споразумението за ядрено разоръжаване на Украйна от преди повече от двадесет години, е проблем на самата Русия, но това че повече от две години няма адекватен отговор на руската окупация, е всеобщ проблем.

България има свой кандидат за Председател на ООН, но нейните позиции по отношение на необходимите реформи в организацията, така и не бяха представени. Няма как постоянен член на Съвета за сигурност да допусне приемането на каквито и да било мерки, които биха ощетили собствената му позиция. Без промяна в правилата на Съвета за сигурност, които да ограничават правото на глас на страна, която е пряко заинтересувана от действията или бездействието на организацията, няма да бъде постигнато нищо съществено. Друг въпрос е доколко българската кандидатура съответства на подобна позиция за реформа в ООН.

Амбициите на Турция в региона на Черно море са очевидни. Въпросът е те да не бъдат приемани като обща позиция на НАТО. Тази обща позиция трябва да бъде резултат на политическо решение, което да не допусне превръщането на Черноморския регион в поле за открито противопоставяне и съперничество между Русия и Турция. Политиката за сдържане и възпиране на руската стратегия трябва да бъде продължена, но чрез цялостен ангажимент на Алианса, а не като инициатива на отделна страна.

Икономическият форум в Санкт Петербург се опита да излъчи позитивни новини, но няма съмнение, че санкциите на Европейския съюз срещу Русия водят до тежки загуби. Това е една от причините за рязкото увеличаване на външнополитическия натиск и радикализиране на руската пропагандна война. Решения от типа на акта на Френския сенат, който препоръча отпадането на санкциите, без това решение да има задължителен характер, очевидно не удовлетворяват режима в Кремъл. Международните усилия за предотвратяване на фалит на Руската федерация, поне засега, дават глътка въздух на режима, но не могат да бъдат гаранция за постигането на трайни споразумения.

В тази ситуация, обявяването на решението на Арбитражния съд по делото, заведено от руска страна срещу България по повод на строежа на „Белене” бе пропагандно съчетано с темата за нарушените военни баланси в региона на Черно море. Това позволи на съществена част от българските говорители на руските интереси да отправят нови обвинения и дори да предложат възобновяване на строежа. БСП, АБВ и Атака отново влязоха в остра конкуренция за „привилегията” да защитават интересите на Русия в България, независимо от цената, която продължава да плаща за това собствената ни страна. Цинизмът е задължителен елемент на подобна пропаганда, а неговата агресия е единственото препятствие пред възможността гражданите наистина да се ориентират в ситуацията.

Няма и не може да има универсално решение на проблемите, пред които сме изправени. Българският национален интерес изисква да бъде постигнато единно решение на НАТО по отношение на ситуацията в Черно море, така че да не бъде допуснато прехвърляне на противопоставянето между Русия и Турция в региона. Модернизирането на Българската армия трябва да бъде гарантирано като елемент на националната сигурност. Страната ни трябва да продължи политиката за увеличаване на енергийната си независимост спрямо Руската федерация и задълбочаване на интеграцията ни в рамките на Европейския съюз.
Рисковете, свързани с политиката на Турция в процеса на преговори с Европейския съюз по миграционния проблем, са реални, но страната ни има известно предимство заради прагматичния си подход, който доведе до подписването на споразумение за реадмисия на незаконно преминалите границата ни. Опитът на пропагандната кампания срещу България да свърже отказа за приемане на двеста нелегални имигранти от страна на Турция с позицията ни по отношение на ситуацията в Черно море, показва само срещу колко агресивен опит за налагане на чужд дневен ред сме изправени.

Позицията на България във външнополитически план продължава да бъде балансирана и стабилна, но увеличаването на вътрешнополитическото противопоставяне по линията на руския дневен ред, представлява реален риск. Независимо от факта, че на последните европейски, парламентарни и местни избори, про-руските политически партии претърпяха тежки електорални загуби, те ще продължат да търсят възможност за разширяване на влиянието си. Изглежда очевидно, че тази кампания все повече ще се концентрира върху позициите и личността на президента Плевнелиев, включително и като част от прикритието на пълната липса на смислена политическа алтернатива.

Както във всяка война, първата жертва вече е истината, а заедно с нея и правото на българските граждани на информиран избор – отвъд клишетата на пропагандната и маневрите на информационната война.