Избор на управление
Новият политически сезон ще бъде белязан от позиционни игри. Местните избори са най-голямото изпитание през тази година и усилията на всички ще бъдат насочени към тяхната подготовка. Противопоставянето в парламента ще има по-скоро тактически характер. Партиите нямат илюзии относно онова, което гражданите си мислят за тях. Затова ще се опитат да се подготвят добре, да позиционират по подходящ начин кадрите си в управлението и ще продължат да очакват подходящ шанс за изява.
Външният контекст ще определя съществена част от темите на българския дневен ред. Заплахите и възможностите в него могат да бъдат използвани по подходящ начин. Макар и с огромно закъснение, както Европейският съюз, така и САЩ започнаха да разбират пред какво сме изправени. Все още не са готови да формулират ясен план на действие, но когато това се случи, България ще има съществено място в него. По специфичен начин, ние сме в епицентъра на две вълни от разгръщащи се рискове, идващи от руските геостратегически амбиции и ислямския фундаментализъм.
Българският политически елит не е готов да участва активно в процеса на формулиране на политики, които биха могли да неутрализират тези рискове. Доверието в страната ни остава ниско, както и оценките за потенциала ни да се справим в тази ситуация. Затова през следващите месеци ще бъдем свидетели на поредица от политически жестове като посещението на Държавния секретар на САЩ. Европейските лидери се опитват да окуражат страната ни да заеме ясна позиция и в същото време да преодолее поне част от системните си проблеми. Затова разговорите все така ще включват необходимостта от ефективна съдебна система и противодействие на корупцията. Но този външен прочит на проблемите ни не може да бъде пренесен директно във вътрешнополитически план.
През последните две години изследванията показват устойчиво нарастване на обхвата и обема на корупционните практики. Политическата криза насърчи всички форми на злоупотреба и задълбочи усещането за това, че страната ни е превзета от корупция. Но противодействието на корупцията изисква цялостна стратегия. Корупцията генерира бедност, но повишаването на доходите няма да спре корупционните мрежи. Намаляването на корупционния натиск преминава през редица конкретни мерки, част от които, на пръв поглед, нямат връзка с нея. Гарантирането на върховенство на закона и равенство на всички граждани пред него също не може да бъде постигнато директно. В този смисъл, външните очаквания към България не могат да бъдат пренесени механично като част от един цялостен управленски дневен ред.
Управляващите трябва да формулират този дневен ред в условията на сравнително ниско обществено доверие и краткосрочни очаквания, доминирани от нарастващо усещане за несигурност. Това е трудна задача, доколкото предполага системни и последователни усилия в условията на скъсена времева перспектива. Шансовете на правителството да завърши успешно тази година са добри. Освен в резултат на извънредни обстоятелства, вероятността за провеждане на предсрочни парламентарни избори, остава ниска. В същото време, декларираният при откриването на новата парламентарна сесия хоризонт от четири години, все още изглежда трудно постижим. Сложната структура на управлението и външната среда предполагат по-скоро краткосрочно планиране, търсещо бързи и видими резултати. Но всъщност, гаранции за успешен мандат могат да бъдат постигнати само при залагането на стратегически реформи, които трайно биха могли да неутрализират съществуващите рискове.
Административната реформа е един от най-важните елементи на подобна стратегическа перспектива. Тя не би могла да даде бързи и видими положителни резултати. Напротив – най-вероятно, ако бъде стартирана незабавно, първите реакции ще са по-скоро негативни. Администрацията не е подредена така, че да гарантира ефективно справяне с проблемите пред страната. Необходимостта от реформи е очевидна, но те не могат да бъдат сведени единствено и само до процедури.
Тази реформа няма да предизвика повишаване на рейтинга на министрите, но без нея всички временни успехи, могат да се окажат недостатъчни. Ако не започне цялостна оценка на адекватността на административните структури, критериите за подбор и кариерно развитие, качеството на административните услуги и капацитета за управление, реформата може да бъде подменена с партийни назначения. Този риск е реален и може да компрометира самото говорене за административна реформа.
Втората базисна реформа, която може да осигури предвидимост и устойчивост на управлението през следващите години, без съмнение е в сферата на образованието. Не става въпрос само за законодателните инициативи в училищното и предучилищно образование, нито само за висшето образование и науката. Преди всичко, реформите могат да бъдат ориентирани правилно само ако бъде изградена ясна представа за актуалното състояние на човешкия капитал. Всички публични сфери имат нужда от подобна оценка. Проблемите са най-видими там, където има най-съществен образователен и квалификационен дефицит. Необходимостта от цялостно повишаване на равнището на квалификация и образованост е очевидна, но тя не може автоматично да бъде превърната в партиен лозунг. Имаме тежък проблем с неадекватната подготовка на кадрите, а той няма да бъде решен с политически декларации.
Третата базисна реформа, която може да осигури устойчивостта на останалите две, е в сферата на информацията. Управлението е информационен процес. Докато не бъде изградена информационната инфраструктура на едно добро управление, всички останали усилия могат да не постигнат целите си. Съществуващата публична информация е частична, набирана кампанийно, спрямо различни критерии и преди всичко – разпръсната и несистемна. Не само планирането, но дори и всекидневните действия на институциите не могат да бъдат информационно осигурени. Освен това, дори и там където все пак съществува някаква система в набирането на информация, тя остава относително неподвижна. Информацията, както енергията, водата и парите, придобива стойност само когато се движи. Ниският интензитет на информационен обмен е един от най-видимите измерители за качеството на публичното управление.
Нито една от публично разпознаваемите реформи не може да бъде реализирана без полагането на системни усилия за промяна чрез действия в тези три стратегически насоки. Този базисен стратегически дневен ред е неизбежен. Въпросът е дали управлението днес е готово да предприеме конкретни действия по него. Отлагането на тези реформи струва все по-скъпо и във все по-голяма степен поставя под въпрос постигането на всички останали резултати.
Най-тежките загуби на България през последното десетилетие са резултат от отказ от стратегическо управление. Постигането на временни резултати, изпълнението на външни изисквания и популизмът подмениха приоритетите и увеличиха несигурността. Държавата продължава да харчи все повече без да успее да покрие разходите по отказа от ефективно управление. Всяко следващо правителство се изправяше пред този избор, но в крайна сметка предпочиташе да работи в краткосрочна перспектива, съсредоточавайки все повече внимание върху собственото си оцеляване.
В началото на третия месец от управлението си правителството Борисов трябва на свой ред да направи този избор. Все още е рано за оценки, но изглежда, че коалицията не е готова да определи еднозначно посоката на управлението си. Първата възможност за приемането на управленска програма бе пропусната. Натискът на всекидневния дневен ред ще се увеличава през следващите месеци и все по-малко ще има време за стратегически избор. „Прозорецът” от време се затваря все по-бързо. През следващите седмици управляващите ще трябва да дадат своя ясен отговор – дали са готови да направят избор в полза на стратегически приоритети или ще се опитат да следват релефа на терена, движейки се с малки стъпки в неопределена посока.