Юрий, Елвис и другите – разкази от Централата

- Елвис, ты не знаеш дали ония копилета от Централата ще ни одобрят молбата да ни преместят на друг остров вече? Хваща ме депресия, честное слово ти казвам, братле. - Юрий измънка това отегчено и се протегна от шезлонга си към масичката, за да вземе чашата си с мохито. Насреща му под палмите слънцето отиваше към залез. В тия далечни ширини насред Тихия океан то беше също толкова мързеливо, колкото малкото обитатели на острова.

Елвис лежеше на съседния шезлонг и си тактуваше нещо с поклащане на глава. Джейл рок или нещо от сорта... От едното му ухо висеше кабелче на слушалка, другото му бе свободно и можеше да се предположи, че е чул думите на събеседника си. Но не побърза да му отговори. Най-накрая с рязък жест се обърна към него, наведе глава, за да го погледне над тъмните си очила, поседя така минута. И накрая продума:

- Юрий, да не би да ми казваш, че вече ти омръзна да живееш? Виж, лежим си тука вече аз от седемдесет и седма, ти от малко по-рано, пиенето ни е пиене, плажът ни е плаж, заслужихме си пенсиите съвсем честно. Не остаряваме, напротив, все такива младоци сме си като някога. Доставките на амброзия са редовни. И искаш да ми кажеш, че ще изпаднеш в депресия?! В Съветския съюз ли те повредиха така? Нещо май – тук Елвис направи жест с пръст край слепоочието си, който всички се досещаме какво означава

- Елвис, брат, ты не знаеш какво е да обичаш страданието. Нас учили да обичаме страдание. Да не можем без болка. И на мене вече не понася такова безгрижие. На мене нужен адреналин, скандали с жена, полети до луна, но ти не разбираш, ти си гнил продукт на вашия капитализъм. Вас надолу все ви тегли, а мене нагоре... Душите ваши са загнили, разбираш ли? Докато нашето страдание ни даваше сили за борба, вдъхновяваше ни. Аз като летял в космос, бил щастлив. Но сега вече съм нещастен, не мога повече, ще напиша молба до Централата да ми спрат доставките на амброзия и да си умра поживо поздраво. Вот так.

- Уффф... - Елвис направи кисела физиономия и демонстративно тръсна глава с познат жест. Силуетът му се очертаваше върху зачервеното небе, някъде горе само птиците бяха свидетели на историческия им разговор.

Този исторически разговор го водеха почти всеки месец около пълнолуние. Явно тогава психическите проблеми на космонавта се обостряха. Не помогна дори размяната на партньорките им. В момента на разговора между двамата мъже техните половинки Валентина и Мерилин разхождаха стройните си гладки тела по пясъка и си говореха някакви женски неща. Мерилин разказваше за пореден път как от Централата разпоредили да се ликвидира нейният любим Джон, наистина го убили, а нея я изключили от обществото с преместването й на Острова. Обсъждаха експеримента, който провеждаха от Централата с тях вече няколко десетилетия. После Валентина се опита да разясни на Мерилин какви са особеностите на космическия секс и как се отразява върху усещанията безтегловната среда... Валентина и Юрий живееха в луксозна къща в единия край на Острова, Елвис и Мерилин на другия в също такава постройка. Срещаха се няколко пъти седмично, за да разнообразят битието си, от Централата бяха избрали за тях този остров и ги бяха накарали да подпишат договор, че няма да го напускат по никакъв начин. Една от съставките на амброзията беше препарат, потискащ депресивните състояния и стимулиращ либидото.

По време на срещите мъжете обикновено обсъждаха новините, които получаваха по филтрираната интернет линия всяка седмица. От нея бяха научили избрани факти за Ирак, Либия, Сирия, Украйна, за демонстрациите и стрелбите в САЩ, за гей парадите и гръцката криза. От всичко това те си съставяха общата картина и после го предъвкваха.

- Знаеш ли, Юрий... не съм сигурен, но имам известни съмнения... Мисля си, че нашата задача тук е не само да изпробваме нови техники в половите си отношения. Според мен, май френд, от Централата се опитват да разберат докъде ще стигне нашето търпение. Разбираш ли ме ти, путиноид мръсен? Схващаш ли, че още съвсем мъничко да погледам твоята тъпа изтръпнала съветска муцуна, още хееей толкова малко да послушам мазното ти комсомолско гласченце и ще откача, ай суеър! Ще изперкам и ще те направя на салата. Ти си всичко, което не съм искал да виждам. Ти си въплъщение на злото в този свят. Главата ти е така квадратна, че ми се повръща само при вида ти!

- Ну, Елвис, друг мой, пачему така? Ти никога не си ми говорил по този начин... Аз толкова години се опитвам да те разбера, слушам твоята странна музика, наистина, трудно ми е, но съм възпитан и никога няма да те нарека долен соросоид, какъвто ти всъщност си! Ще подам молба в Централата да ме преместят... По-добре при Хитлер и Менгеле, отколкото при теб! Долни хора сте били вие в Америка, знаех си го. Не стига, че основахте Централата, не стига, че обсебихте целия свят, а сега и на Родината ми око сте хвърлили, гадове такива. Но няма да я бъде тая. Ей сега ще те делна с топора у тиквата рокаджийска и ще се свърши с теб. Започвам ви един по един. Поне тук на това парче суша да няма глупаци като теб. С Валентина ще спрем амброзията, ще си създадем малко космонавтче, ще си го отгледаме, ще си направим градинка с лозички и доматки, ще си остареем заедно... А може и вярващ да стана някой ден, кой знае... Омръзнаха ми тия ваши коктейли! Във вашия живот просто няма смисъл! И по-добре да умрете, правду гаварю! Ти си разложен и гнусен, а моето сърце още тупа с 60 удара в минута! Защото аз имам ценности! Защото в Родината ми гейове и либерали няма!

- Ах ти, мадафака, сега ще ти кажа аз на теб...

Караницата между двамата беше прецедент. Никога досега не бяха се нагрубявали. И ако в този момент към тях не бяха приближили двете техни кръшни дами, не се знае докъде щяха да стигнат. Валентина и Мерилин дойдоха усмихнати, усетиха напрежението между мъжете и като добри жени се гушнаха в тях и ги успокоиха. А после си ги завлякоха по къщите, където продължиха да експериментират с тях в интимно отношение. Бихейвиористичният научен опит на Централата продължаваше. Над тихоокеанския остров падна здрач, както казват ония великите писатели. Туп. Здрач падна и на други места. Туп, туп, туп.

След седмица от Централата заселиха при тях и Пол Уолкър, и Кърт Кобейн. От България им докараха и И. Павлов. След месец разтовариха и две цигански семейства. Островът се разрастваше. Чакаше го гражданска война.