Гнусни игрички

Даже бях забравил за тая простотия. Минава ми покрай ушите и очите, за енти път се фукам, че телевизор не притежавам и в моя дом е тихо и спокойно вечер, шумът не ни липсва, толкова години станаха, вече не мога да си представя да седя срещу нещо такова и да го зяпам в захлас с подгизнал от рекламки мозък. Затова съм и пропуснал да забележа, че наближава ежегодната езическа и дяволска бесовица, която се опитват да ни натресат ония с бизнес интересите по подобие на мерикрисмас, валънтайн и други девиации и отклонения, ако ми позволите тая тафтология. Забелязах вълнението на един приятел, свещеник, който написа нещо по въпроса и тогава се сетих, че в едни чужди вериги магазини са плъзнали всякакви артикули, свързани с бесовицата – маски, метли, шапки и какво ли още не. Спомних си, че последния път една майка разглеждаше тия предмети, явно искаше да купи нещо на детето си и се учудих вътрешно на нейната простотия, обаче свикнах да виждам какви ли не извращения, та не съм издавал външно неприязънта си към споменатите стоки.

Патриотите викат, че това не било български празник, затова не бивало да се отбелязва по никакъв начин и че когато в САЩ си турят мартеници, тогава и в България ще почнем да отбелязваме техните мизерии. Но на мен тия доводи са ми далечни, маскарадът им просто ми е тъп до вдлъбнатост и се изумявам при вида на майки с деца, които си избират от боклучаците, наредени пред тях – маски на демони, маски на призраци, костюм на магьосник, костюм на скелет, коса като атрибут на смъртта в една друга култура, най-различни разфасовки рога и копита. И, забележете, маските до една са свързани или с демоните, бесовете, княза и владетеля на нашия видим свят, или със смъртта, която е най-голямото наказание за човешкия род. Култът към сатаната и смъртта ни обгръща и поглъща неусетно, под формата на закачливи детски „празничета“, бонбонки или номерца, ужким безобидни простотийки, но в действителност много опасни.

Най-голямата трагедия на човека е, че е затъпял. Че не усеща кога какво му се случва. Че не усеща кога се отделя от своя Създател и попада под ударите на най-различни стихии. В случая тия чичаци и лелички на моя и по-млада възраст хич и не подозират в какво се въвличат, прекалено далече им е от съзнанието, ако прочетат тука, ще ме обявят за кретенидиотдебил, обаче после ще има да се чудят откъде им е дошло това в живота, защо детето им се разболява, какво го кара да е нервно, защо не му върви в училище, на какво се дължат всички тия чудни негови състояния. Познавам такива хора, но не говоря с тях по тая тема, защото всеки си знае за него си, никой на никого няма право да се бърка, те да си разбират света, както си желаят, аз също имам тая свобода, така че да си кажем здрасти и всеки по пътя си, не натяквам нищо на никого, само изразявам християнската и църковна гледна точка по тия уж незначителни въпросчета.

Викате де да ни бяха само това проблемите, а? Ама тия проблеми водят след себе си други проблеми. Малките камъчета обръщат каруцата. Нещата в нашия човешки живот са много навързани, причинно-следствените връзки се крият и в най-малката дреболия. Адам и Ева трябвало като свободни човешки същества да направят избора си по своята свободна воля. Направили го. И си носят последствията. И ние ги носим, наследили сме ги. Всичко се заплаща. Болестта и смъртта навлезли в живота ни. Предават се не по някаква линия на мистично и метафизично проклятие, а по генетичен и кръвен път. И тук стигаме до оная тънка граница, след която ще останат да четат единствено хората, които се съмняват или които смятат като мен. Човекът има враг. Враг, който завижда на човека за близостта му с Бога, за шансовете, които има и за възможността му да бъде безсмъртен и щастлив, ако пак ми позволите да използвам една светска дума за онова състояние на единение с Бога.

Сърцето на човека е бойно поле. Там воюват едни сили всеки ден и час. Мнозина ще кажат, че тая постановка им е банална или че не искат да са част от нея, но искат или не искат, те също като мен са затворени в човешките си тела и за тях важат същите нравствени закони, които са също толкова категорични, неотменими и валидни, колкото и физическите, че дори и повече. Само моля тоя, който ще дойде да спори с мен, да е прочел поне „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър, където ученият фолклорист описва видовете магии. Подразделенията са основно две – имитативна и конотативна. Имитативната е свързаната с маскирането, ония кукли, дето се пробождат с иглите, нещо, което имитира друго нещо. Конотативната се основава на някаква връзка между магьосника и омагьосвания, магьосникът трябва да има някакъв негов предмет или част от негова дреха, от косата му и т. н. Имитативната и конотативната често се смесват. Магьосничеството е сатанизъм в чист вид и демоните с парите му направиха огромна реклама през последните десетилетия с филми като „Хари Потър“... Или с празници като хелоин. Борбата е за душите на децата ни. Излагате ли ги на това влияние, гледат ли такива филми, четат ли такива книги, празнуват ли такива бесовски маскаради, в душите им постепенно навлиза тоя безмозъчно ухилен сатанизъм, заразява ги, плъзва по мислите и усещанията им, обсебва ги и в един красив миг те спират да бъдат свободни същества. И един ден, години по-късно да речем, им се стоварва с цялата си тежест. И човекът недоумява – откъде се взе това? Ами ти сам го покани у себе си. Ти му отвори вратите широко и му каза заповядай, влизай, чувствай се уютно. Ухиленият злодей това и чака. Ухиленият злодей ще ти даде и оправдания, спокойно.

Една масчица на призрак или дявол, едно костюмче на скелет покриват истинското невинно личице на детето за един ден или за няколко часа. Най-скверното върху най-чистото, смрадовете така много обичат, да цапат най-чистите неща... Сложете си маска за секунда... Само за секунда, за да си представите какво е да сте зад друго лице, не зад своето собствено. Спомнете си маските от последния филм на Стенли Кубрик... Зловещи бяха, нали. Демонът, чиято маска си сложил, прониква у теб. Обладава те във всички смисли на думата. Демонът обича външната показност. Обича имитацията. Обича и доброволно да му се предаваме в лапите. Тогава той влиза със страшна сила вътре. Тази лековата и неангажираща култура на доброволното предаване в негово владение става все по-яростна от година на година, от книга на книга и от филм на филм. Хората нехаят, не подозират, затварят си очите, не им се мисли за нищо сериозно, не смятат, че нещо толкова „детско“ може да бъде замаскирано зло. И именно тук е силата на лошите. Те са си устроили безпроблемно и весело завладяване на нови територии. На нови човешки същества. Злото съществува, магиите са нещо страшно, скверно, мръсно, а не нещо безобидно, бездната, в която можем да пропаднем, е съвсем наблизо и много реална.

А за Бога всяко човешко същество е ценно. Всяко едно. Гнусните игрички на хелоин са част от една много голяма и много сериозна игра. И е тъпо да причинявате сами това на собствените си деца, да ги сервирате на тепсия на гадовете.