Everybody ДАНС Now!

Кирил Аврамов

Уважаеми съграждани, кога за последен път ви се случи да скачате в локвите, под проливен дъжд и да викате „кой не скача е червен” под звуците на “Everybody Dance Now”, а? Ами, на мен вчера. И то не къде да е. Не на стадиона или някъде другаде, а направо под прозорците на Министерски съвет. Ако се питате защо ли гражданското парти е било точно пред МС, то веднага ще ви отговоря – изпълнението ни бе провокирано и поръчано от мъдреците от новата Тройна коалиция и солото на Пеевски & Co и така стигнахме до...Everybody ДАНС Now.

Сега малко по-сериозно, че всъщност реалността стана малко по-страшна от клубните декори на местната клубно-демократична бутафория. Става дума за следното – над 10 000 граждани от всякакви цветове, убеждения и възрасти се събраха на масов протест в проливния дъжд срещу поредното посегателство над институционалния ред в обрулената ни република. Това посегателство се състои във факта, че без широк, прозрачен и публичен дебат и за около петнадесетина минути, един възедър и много преуспял човек успя да овладее ключова служба за сигурност на страната за срок от пет години! И забележете, тук не става дума за личността и качествата на възедрия човек или неговото диспропорционално, да не кажа монополно влияние върху медиите и скоростта на въртенето му като топче в политическия „пинг-понг” между псевдо-опонентите БСП-ГЕРБ. Тук става дума за класически случай на „отвличане на държавата” (т.нар. state capture) в частна полза и за частно разчистване на сметки.

Не, не ме разбирайте погрешно – аз също толкова силно ненавиждам полицейщината и грубата сила, наложена от ГЕРБ и техните мутромилиционери и активно участвах в публичния дебат в посока нейното премахване. Обаче не мога да се съглася, че в името на борбата с монополите и връщането на институционалния ред в страната ще използваме средства добре познати от миналото. И понеже сме нация, която твърдо иска да се възползва от метода проба-грешка, нека припомня – точно преди няколко месеца още живеехме с идеята, че „един добър бабаит ще победи лошите такива”. Е, нали резултатът стана ясен на всички – получихме всеобща бедност, усещане за безизходица и в крайна сметка - „Орлов мост”. Новото в случая е, че гражданите бързо усещат кога политическият театър става пошъл и кога задкулисните уговорки и машинации прозират зад завесата, т.е. докато пушекът задимява сцената, някой бърза да замита следи. Разликата е, че способността им да се организират и протестират бързо, надхвърля скоростта на въображението на „дебелите котараци” от естаблишмънта. Честно казано, изумен съм, че едва проходил, кабинетът „Орешарски” решава да следва същата логика, като на „старите”. Явно т.нар. „политически елит” не иска или не може да си вземе поуки от ставащото в страната и при съседите в реално време. А времето е безпощадно и радикализира и без това обрулените даскали, занаятчии, служители, хора на свободните професии и на малцината, които създават и малкото добавена стойност в своите малки предприятия. Местната нагла олигархия зорлем ги тика в посока развяване на флаг, подобен на развятия от американския генерал Гадсден, на който има изобразена змия и надпис „Don’t Tread on Me*”, защото явно не иска да разбере, че тези хора вече няма какво да губят и търсят алтернатива извън казионното политическо представителство, така дискредитирано още от самия (фал)старт на парламентарния сезон.  

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*от англ. „Не ме заплашвай / не ме настъпвай”