Черно на бяло

Имаме проблем, но той не е пряко свързан с Украйна. Опитът за демократизиране на Украйна е поучителен, защото след като приеха за президент Янукович, с ясното съзнание, че той ще действа като генерал-губернатор на Русия в страната им, украинските граждани не успяха да изградят устойчиви демократични институции. Продължилата повече от десет години криза на легитимността на политическите институции позволи страната да бъде тласната в сегашната дълбока криза. По всичко изглежда, че тя ще завърши с федерализация, но преди това украинското общество ще плати тежка цена, която ще постави траен отпечатък върху бъдещето му.

Имаме проблем, но той не е пряко свързан с Руската федерация. През изминалите 13 години, в които се формира и разви Доктрината Путин, мнозина предпочитаха да възприемат руската пропаганда като опит за вътрешна консолидация около някакъв проект на демократизация чрез авторитарен режим. Изписани бяха хиляди томове с разсъждения относно „демокрацията в Русия”. Дори когато пропагандната машина на режима форсира носталгията към Съветския съюз преди пет години, почти никой не очакваше, че Путин ще стигне толкова далеч в амбициите си. Аналитичните центрове на демократичния свят се оказаха напълно неспособни да прогнозират обхвата на промените, извършващи се в Русия. След анексирането на Крим спешно трябваше да бъдат преосмисляни позиции, тъй като, обективно погледнато, Русия днес е актьор с регионално значение, но продължава да представлява глобален риск.

Имаме проблем, но той не е пряко свързан със САЩ. Американската политика страда от дълбока липса на смислен проект за лидерство, който надхвърля левичарските призиви и социалния популизъм. Администрацията на президента Обама се оказа неспособна да оцени процесите в Близкия Изток, т.нар. Арабска пролет, както и рисковете, свързани с разгръщането на Доктрината Путин. Огромните надежди, съпътствали избора на Обама през 2008 година, не бяха оправдани. САЩ не формираха нова политическа култура на лидерство в глобална перспектива. Липсата на решителност насърчи враговете на Америка. Това позволи на ислямизма да се опита да представи Исляма като морална алтернатива на глобализацията. Америка не намерили сили нито да се противопостави на войната в Сирия, нито да неутрализира амбициите на Русия да защитава собствените си геополитически интереси. Смъртта на стотици хора от химическо оръжие остана ненаказана. Най-голямата демократична страна в света не успя да разшири пространството на демокрация и сигурност. Напротив, всички наблюдения през последните години показват, че то се свива и губи терен дори и там, където политическата култура предполага по-скоро развитието на демокрация.

Имаме проблем, но той не е пряко свързан със състоянието на Европейския съюз. След най-голямото разширяване в историята си ЕС не успя да преодолее кризата на политическо доверие. Социалните групи в неравностойно положение, към които бяха насочени най-много усилия през изминалите години, се оказаха носители на анти-европейски настроения. След десетилетие на олевяване на Европа; на десетки инициативи за нови и още по-сложни регулации, онези заради които бяха правени днес ни обясняват, че Европа била нова империя. Именно тези хора – второ и третото поколение, живеещо на социални помощи, без никога в живота си да е полагало труд, днес са в ядрото на национал-популистките, крайно-леви и крайно-десни политически формации. Те не бяха научени на труд, но бързо разбраха, че трябва да мразят чужденците, особено онези, които не идват от бившите колонии на собствените им страни. Защото те щели да намалят социалните им помощи, а оттам и да ги принудят да положат някакви усилия за собствения си живот.

Имаме проблем и той е тук; той е свързан със собствения ни политически елит или по-точно с онази част от него, която днес води истинска война за оцеляването си. Днес, повече от когато и да било, бившата комунистическа номенклатура, назначавана с одобрението на КГБ и Политбюро, представлява истински проблем пред бъдещето на България. Те вече не се крият, както бяха учени десетилетия наред. Не виждат смисъл в продължилата повече от две десетилетия мимикрия на демократично говорене. Маските паднаха. Зад тях се озъбиха същите физиономии. Те се ненавиждат помежду си; продължават да се делят по партизански отряди, кланов и родствен признак, но в един глас са готови да се „борят” за „правдата на Великата съветска страна”. Нито един от тях не иска да живее при Путин. Те искат, повече от преди, да бъдат европейци; да имат достъп до европейските фондове и да пазаруват във Виена, Лондон и Париж. Но, когато става въпрос за собственото им оцеляване, не биха се поколебали да присъединят България към Евразия. Те воюват за себе си и в тази война са готови да жертват бъдещето на България. Черно на бяло.

Още в началото на мутацията на тоталитарния режим от съветски тип, който някои продължават да наричат за благозвучие „преход”, българските рубладжии знаеха, че трябва да оцелеят. Направиха го за сметка на житейските перспективи на цяло поколение българи. Превърнаха се в шампиони по оцеляване – БСП е единствената бивша комунистическа партия в Централна и Източна Европа, която оцеля толкова дълго във властта, след края на съветската окупация. Мутираха до „социалисти” с претенции за „закрила на средния и дребен бизнес”, докато се окопаваха в основите на новата българска олигархия. Но днес са готови да бранят новия Съветски съюз с цената на всичко, безогледно и нагло, както винаги са живели и властвали. Черно на бяло.

Нямаме проблем с българското общество. Доминиращите нагласи на хората у нас са срещу войната, срещу конфликтите и срещу всичко, което би могло да застраши крехкото равновесие на всекидневния ни живот.

Нямаме проблем с „русофили и русофоби”. Това е поредната измишльотина на руската пропаганда и българския й обслужващ персонал. Българските граждани не познават днешна Русия. Те не могат да си представят ужасяващите проблеми на руското общество. Мнозинството от тях не биха искали да живеят в свят, в който Президентът е едновременно образец за мъж, човек, баща и майка. Въпреки че, подобно на руснаците, търсят „силна ръка”, която да „оправи нещата”. Мнозинството от хората у нас са ужасени от необходимостта да признаят очевидното - да приемат, че днешна Русия няма нищо общо с идеологията на Съветския съюз, независимо от потресаващото сходство в нейните имперски амбиции. Българските граждани все още не са готови да казват на черното бяло.

Хората у нас не искат да плащат повече от всички други европейски граждани за природен газ, само защото той идва от териториите, завладени някога от Русия. Българските производители не искат да бъдат третирани като колониални доставчици, за чиято стока се изискват по-високи такси и мита. Българските граждани не са съгласни да компенсират чрез данъците си негативния баланс на външнотърговския ни стокообмен с Русия. Те харесват руснаците; убедени са, че руската култура е част от световното културно богатство и вярват, че сме близки по своята история, религия и език. Те просто не искат да бъдат карани да избират между Европа и Азия; между страните, в които са децата им и новата Евразийска империя; между онова, към което се стремят и онова, което смятат че познават. Затова цялата пропаганда, която днес залива българското публично пространство, има само една единствена цел – да съхрани влиянието на онази част от българския политически елит, която е пряко зависима от руското влияние в България. Черно на бяло.

Дни преди изборите за Европейски парламент имаме проблем с пропорцията. Мнозинството от представителите на днешния български политически елит светна като коледна украса на тема „Русия”. Имаме проблем с несъразмерното представителство в политическия живот на съвременна България, до което успяха да се доберат внуците, децата и роднините на някогашните радетели на „16-та република на СССР”. Те са готови да повтарят до припадък едни и същи клишета; да заплашват и да се възползват от страха на другите; да разрушат всичко по пътя към собственото си оцеляване. Мужишкото им отношение към властта в съчетание с безогледната им наглост вече създава рискове пред националната сигурност на България. Черно на бяло.

Затова е време тази част от политическия елит да не бъде възприемана като разделена на отделни политически партии, окичени с всевъзможни партийни етикети. Няма разлика между БСП, ДПС, Атака, АБВ и ББЦ. В основата на всяка от тези формации винаги е стояла различна структура на един и същи колониален съветски елит. Както знамето на про-руските сепаратисти в Украйна, където вместо бяла, първата лента е черна. Черно на бяло.