Бежанците

Норвегия става независима през 1905-та. Три години по-късно своята независимост спечелва и България. Има ли нещо общо между нашите страни? Нещо общо между нас и норвежците?

Трудно е да се каже. Норвегия е обърната към своето студено море. Хиляди години норвежците са извличали от морето почти всичко, от което имат нужда. Риба и сол. Приключения – за младите мъже с гореща кръв. Викингите стигнали първи Америка. Естествено – десет хиляди години по-късно от индианците. Които били чисто и просто източноазиатски ловци. Пешеходци. Викингите атакували Америка от североизток. Но, в края на краищата, тяхната американска сага няма особено значение за историята. Но норвежците колонизирали и Гренландия, и Исландия и създали Дъблин и Корк, и заселили цяла Източна Англия. Една малка и фриволна вметка: Един от най-добрите преводачи от български на английски, Дейвид Мосъп, понастоящем жител на Банкя, но произхождащ някъде от тая викингска Източна Англия, твърди, че името на фамилията му има еднакъв корен с името на руската столица. Москва. Мос на стар викингски означавало блато. А кой, ако не викингите варяги-руси е създал старата Рус и град Москва? Та така. Сега викингите черпят от морето и петрола си. Огромните си количества петрол. Народ с късмет. Но казват: Късметът идва при тези, които са го заслужили.

А пък ние – с нашето топло море – сме обърнати към вътрешността. Откак има България, българите се катерят по хълмовете. Там пасат овце и садят люти чушки. Приличат на глупака на хълма на Бийтълс. Морето в нашия край от край време е стихията на хитрите и коварни гърци.

Какво им е хитрото и коварното? - ще попита някой незапознат с балканските специфики. Е как! – ще отговорим ние – ами сигурно това, че работят повече! Само хитър и най-вече коварен човек може да работи ей така! Той, казва си подозрителният българин от своя хълм, така работи, защото ни крОи нещо. На Нас! Нек`ва коварна мисъл крои тоя грък, щом така коварно работи!

Да. Ние не сме морски народ. Чак в началото на 21 век овладяхме наистина своето крайбрежие. И половината продадохме на руснаци. Другата половина направихме да прилича на родните ни жилищни комплекси. Люлин в Свети Влас и Младост в Слънчев бряг. Жилищни комплекси, които, сами по себе си, са нещо като колибарски балкански селища, но в разположени в блокове. Катериш се не по пътеки, а по стълбища и псуваш върлия, нанагорен живот.

Нямаме много общо с норвежците. Само това, че сме се пръкнали като независими държави съвсем скоро. В исторически план сто и десет години са наистина малко. Въпреки вековните ни пред-истории. Които всъщност са се и преплитали. Викинги са обсаждали морската крепост Карвуна. Там, където сегашни техни наследници, от матушка Рус, си купуват тристайни апартаменти и ги оставят празни за следващото лято. Или за след пенсия. Странен свят.

Всички хора имат общи неща. Та и ние с норвежците със сигурност имаме много.

Ще кажа само за едно, което всъщност е и поводът за моето писане. През 1922 година един норвежец – полярният изследовател и биолог Фритьоф Нансен - получава Нобеловата награда за мир. За работата му по спасяването на бежанците, които е родила Гръцко-турската война от 1919-22 год. Войните винаги раждат вълни от бежанци. Тогава бежанците са били арменци, гърци, турци и българи. Хиляди българи от егейските острови са били депортирани и е трябвало да бъдат подкрепени, за да достигнат до свободните български земи. Нансен става инициатор за създаване на т.нар. Нансенов паспорт, с който бежанците са можели да се придвижват през чуждите държави без пречки от властите.

Това помогнало на стотици хиляди, а може би и милиони руснаци, арменци, гърци и българи да спасят живота си – по време на Гражданската война в Русия, по време на Гръцко-турската война и при други конфликти.

Ето я и връзката. Приликата. Малко преди това България приема и спасява една голяма вълна от бежанци. Арменците. Те бягат от произволите в Османската империя. За които и досега се спори – геноцид ли са били или просто не особено учтиво отношение (от което са загинали милион и половина човека). Ето тук се открива връзката между нас и норвежците. Спасяването на човешки животи. На хора, загубили родината си, дома си и опората си в този Свят.

Малко по-късно с едни други скандинавци и бивши викинги правим също подобни неща. Датчаните и ние единствени в Европа успяваме да запазим едни вечни бежанци и скиталци - евреите - от Холокоста.

И последен щрих. Преди няколко години норвежецът Андреш Брайвик изби с двете си човешки ръце почти стотина свои сънародници. Това беше неговият протест срещу политиката на приемане на емигранти и бежанци. Темата на неговият зловещ протест беше ксенофобията. Той не искаше в русата му и богата страна да влизат хора от тъмния Изток и Юг.

В момента в България тече обществена дискусия на тема: Да приемаме ли сирийски и всякакви други бежанци? И не са ли те опасни и вредни за страната ни? Няма ли да подядат бедната клисава каша от паницата ни?

Чуват се много гласове на негодуващи: Само това ни трябва! Не се виждаме колко сме бедни и непрокопсани, ами и някакви араби ще приемаме! Някакви бедуини! Камили ли сега да вкараме тука? Да ни изпоядат пипера! И джанките! Та тия сирийци…те седят, спят и ядат по земята! Диваци! Сега и тях ли ще хрантутиме!? – такива воеве се издигат тук и там из гостоприемната българска земя.

Изконното българско гостоприемство.

Съвсем ни в клин ни в ръкав ще отбележа, че в ужасно бедната ни България има повече луксозни леки автомобили от марките Мерседес и БМВ отколкото в Норвегия. Повече.

Само ме е страх. Да не се появи и у нас някой наш мустакат… запасан със зловещ, червен, балкански, байганьовски, натъпкан с мускалчета розово масло пояс Андреш Брайвик.

Да не се появи такъв и у нас.