Авгий, проницателен както винаги

Продължава от стр. 5

Част шеста

Херакъл крачи бодро нагоре по течението на река Алфий. Зад него Йолай и Фил с мъка влачат три талпи от свещен аркадски дъб по стръмната пътека. Момчетата изнемогват.

- Какво става, слабаци? – смее се Героят и издърпва талпите от раменете им като перца.

- Чичо, бъдете милостив. Не можем повече.

- Ставайте женчовци, още малко остана. Взехте ли рендетата?

- Да, господин Херакъл. – отвръща Фил, който мъкне чантата с дърводелските инструменти.

Малко след пладне тримата мъже стигат до изворите на река Алфий. По тях долината се вижда като на длан. Героят не може да се начуди как е възможно да превърнеш такава райска градина в зловонна миазма.

- Какво се маете, новобранци? Почвайте да рендосвате! Нямаме много време – обръща се Херакъл към момчетата, които подхващат чевръсто първата талпа. Героят влиза навътре в пещерата на бога и присяда край скалата, от която блика изворът.

Пред очите му минават сенки от миналото. Мащехата, която го ненавижда и преследва, двете змии в люлката, които той не уби, а погали и те го научиха езика на животните. Съпругата, която се закле повече никога да не му проговори, жената-хидра, която отказваше да умре, дългокраката кошута, която се опита да го надбяга… Героят смирено се моли ужасът на покаянието най-сетне да свърши, за да се прибере вкъщи и да открие школа по астрономия. Ще направи обсерватория и ще дава безплатни уроци на всеки, който иска да погледне нагоре.

- В бързоструйния ручей се появява ликът на речния бог.

- Какво искаш, копеле? – бълбука Алфий като наргиле.

- Искам да съм хидроинженер и да спася света чрез прочистващата сила на водата. Искам хората ми да сърфират на воля!

- Нима този грозен свят заслужава да бъде спасяван. Може би единствено заслужава да бъде потопен. – ромоли Речният бог.

- Алфий, моля те! Позволи ми да отклоня водите ти! В името на цялото човечество. Заради племенника ми, заради сина на онзи разплут скараджия! Заради цивилизацията и мъдрото теократично бъдеще на този смрадлив полис.

- Нима смяташ, че синовете ще са по-разумни от бащите си?

- Поне една десета.

- Значи, не умееш да смяташ.

- Ако ми помогнеш да измия свещената долина от нечистотията, ще основа Олимпийските игри. Ще донеса вечния Огън от Олимп и ще възпея името ти като вечен пазител на Долината.

- Защо да ти помагам? Аз съм просто ветеран от Сблъсъка на титаните. Докато Олимпийците си живеят безгрижно на небето, ние титаните стоим затворени в своите подземни каторги, за да стане светът по-обитаем за вас човеците. Скучно е да си безсмъртен, за това Олимпийците се гаврят с вас групово и по отделно. Вие сте просто пионки в тяхната извратена настолна игра.

- А не е ли още по-скучно да си безсмъртен и да седиш затворен? – контрира го хитро Героят.

- Имаш право, скучно е. Пък и авгиевата администрация не спира да изхвърля лайна в моя басейн. За това ще ти помогна. Освободи мен и брат ми Пелей от тези скали и се наслади на шоуто.

Херакъл подпъхва боздугана си под скалите, напъва мишци и освобождава изворите. Водата бързо се надига и Героят хуква към изхода. Елементът изпълва пещерата и препуска напред със страшен грохот. Алфий излиза на свобода и се превръща в колос-водопад.

- Готови ли сте момчета? – подвиква Героят на Йолай и Фил и грабва една от трите дъски за сърф, които момчетата са изработили от талпите. Херакъл полита на гребена на вълната на буйния бретон на Речния бог. Зад него момчетата с вик също скачат и се понасят на сърфовете.

Следва на стр. 7