Авгий, проницателен както винаги
Част Първа
- Представете си, царю, хора от всички знайни царства, които се стичат към вашите владения.
- Оп, оп, стоп! Господин архитект, ние не желаем всички. Бихме искали да ни гостуват само знатните - отвръща Авгий и точи лига над цветния макет.
- Разбира се, Господарю! Проектът е насочен изключително към царски особи, корумпирани жреци, хора от кариерата и, разбира се, към гилдиите на гей тореадорите и алчните хетери. Висшата лига на Елада. Хайлайфът на Пеласгийския полуостров.
- Превъзходно!
- Очакваме федерациите от над сто царства да изпратят своите шампиони на Първата Авгиада в човешката история. С тях ще пристигнат хиляди артисти - хронисти, поети, певци и музиканти, режисьори и актьори, хореографи и танцьори. Целокупният гръцки хор ще се събере да възпее вашето аграрно чудо!
- Точно така! Искаме музи, искаме нимфи, искаме флейтистки.
- …но най-вече, Господарю, в момента водим преговори с Олимпийския комитет, вероятно ще ни бъде оказана височайша чест да ни гостува част от Олимпийското семейство. Самите Атина Палада, Феб Аполон и Необузданият Посейдон са потвърдили присъствие на церемонията по откриването.
- Браво! Не бива да се излагаме пред чужденците, камо ли пред боговете. Как стои въпросът с настаняването?
- Федерациите на страните-участнички ще могат да резервират своя хотел чрез новата ни апликация.
Авгий удря мощна глътка от златния си ритон и се отплесва в блянове за богатство и престиж. Търси с поглед съзвездието на свое име и се чуди какво ли е менюто в олимпийския кънтри клуб? Може би боговете ще го назначат за младши бог на барбекюто? Няма по-голям майстор на телешкия стек от Негово величество. Славата на неговия шедьовър – стек "Авгий Medium Rare" се носи от Египет до Хиперборея и от Колхида до Херакловите стълбове.
- Ако позволите, Царю… - прошепва Архитектът и деликатно връща Царя на земята - Вижте този купол! Tова инженерно чудо ще огрява цял Пелопонес! Покривът ще бъде изработен от чисто злато. Златен ще бъде и обковът на портите. А, точно пред тях сме предвидили да изградим свръхмодерен стадион с места за трийсет хиляди зрители. Интересът на спонсорите е огромен. Корпоративните клиенти вече наддават за места в ложите. Като първожрец на Игрите, на Вас се пада честта да запалите Свещеното Барбекю и да дадете начало на историческото време за човечеството. Тези Игри ще осветят като маяк началото на Историята, която ще потегли, засмукана от притегателната сила на бъдещето. Нека пребъде телешкият стек.
- Много правилно, разсъждавате в стекове! – Авгий се подсмихва на собствените си щури идеи. Сам бе предложил да пуснат в обръщение нова емисия златни монети от един Авгий, чиято стойност да бъде вързана с пазарната цена на телешкото.
- Монетният двор е в готовност. Веднага щом наредите.
- Ще наредим, ще наредим! Но нали на гърба на монетата искаме да присъства новото лого. Само че от рекламната агенция още се бавят! – внезапно избухва Авгий и рязко се вкиселява, но след миг се окопитва и възвръща своята царска надменност – И кога се очаква да срежем лентата?
- Проектът ще бъде реализиран за три години и трийсет и три дни. Точно триста трийсет и три дни до началото на Игрите.
- Хекатомба! Искаме най-голямото барбекю, което светът някога е виждал!
- Разбира се, царю! Всички ще запомнят Вашия "Фестивал на скарата". Над триста шатри ще бъдат разпръснати в околностите на стадиона. По време на церемонията по откриването на Игрите, триста трийсет и трима бикоборци ще принесат в жертва триста трийсет и три белоноги бика.
- Оп, оп, стоп! Господин Архитект, нека бъдем по-милостиви към животните. Да не затриваме стоката с лека ръка! Заменете половината бичета с хора от опозицията.
- Разбира се, Господарю, проницателен както винаги. Имаме за вас и нововъведения при извършването на човешките жертвоприношения. Всички общаци, работили на обекта, ще бъдат изпечени на бавен огън в кухите тела на Вашите медни телци. От воплите на жертвите ще се роди и химнът на Игрите.
- Ха! Симфония well-done.
- Вижте тези колони от пароски мрамор, вижте и оградите от свещен аркадски дъб! Ще създадем един истински рай за безценните ви телци.
- Точно така, нека всички се дивят на нашето могъщество – тържествува Авгий и поглажда доволно брада - А, как стои въпросът със сигурността?
- Вашата свещена стока, царю, ще бъде охранявана от триста пъдари и техните верни кучета-пазачи. Никой няма да смее да припари до вашите свещени бикове. Кухорогите ще се чифтосват на воля в луксозните си телешки квартири. Може да се каже, че вашите говеда ще живеят по-добре от вашите поданици.
- Превъзходно! - Царят потрива ръце, предвкусвайки печалби. В зенита на своя живот Авгий най-сетне бе ударил джакпота. Получил, между впрочем поради някаква административна грешка в наследство свещените бикове на Хелиос. Сърцето му ликува над роднини и врагове, вече няма кой да го победи на "Бикове и крави". Сега бе времето да планира добре своите стъпки към безсмъртието.
Още приживе е добре да подпише договор с Parаmount Pictures за филмовия сценарий, разказващ земния му път. Фантазията му полита над жанрове и заглавия - "Авгиада", "Божественият Авгий и слънчевият телец", "Той, Авгий" - в главната роля правнукът на лъчезарния Хелиос… Както и някои публицистични творби като "Авгий – богат, но справедлив" и "От Rare до Well-done - библия на телешкия стек" с подкрепата на издателство "Хермес"…
- Останете с нас още малко, Господарю! – нежно гука Архитектът – А сега ето и тайният ключ към този шедьовър. Сградата ще бъде реплика на легендарния лабиринт на Минотавъра. Едно намигане на нашите дизайнери към Минойското изкуство.
- Ха-ха! Браво! Проявили сте ирония.
- Благодарим ви, царю! Обърнете внимание на сложната система от врати и коридори! Всяко отделение ще има автономен излаз към пасбищата и арената на стадиона. За паша, сношение или жертвоприношение, стоката ви ще се движи безпроблемно по уникалната инфраструктура. А вие, Господарю, ще имате пълен контрол върху процеса на хибридизация.
- Страхотно! Защо още се бавите! - настъпва неловко мълчание.
- Остава да предплатите материалите, царю!
- Оп, оп, стоп, г-н Архитект! Ние сме в бюджетен дефицит. – роптае Авгий.
- Но, Господарю, нали сам казахте да отпуснем юздите?
- Така ли сме казали?! Ами, недейте, господа ги отпуска повече! Това е положението. Таланти няма - действайте! Все пак, ние уредихме всички разрешителни. Сега е ваш ред.
- Така е, Господарю, но… – заеква предприемачът, докато перспирира обилно.
- Господин Архитект, в договора, който подписахме, е упоменато, че вие инвестирате една трета от сумата. Ето, сега пред вас се разкрива възможност да го направите. Нали вече сте част от Фирмата?
- Но, Царю…
- Няма "но"! Ако нямате налични средства, платете с някой и друг от вашите талантливи синове и дъщери.
- Чува се тихо покашляне. В тронната зала, сякаш от нищото, е изникнал Менедем, дворцовият управител - главен юрисконсулт, ковчежник, иконом, шамбелан, майордом и старша царска бавачка. Човекът, без когото Авгий не може и задника да си избърше.
- Простете, Господарю! – пристъпвайки на пръсти, казва Менедем – зографите от рекламната агенция са тук. Дошли са да представят новата визуална идентичност.
- Най-сетне! Да влязат! Благодаря ви, господа! Чудесна работа сте свършили – Царят делово се тръшва на трона от фина телешка кожа. Строителните предприемачи се изнизват с посърнали лица.
Следва на стр. 2