OffNews.bg

Артистът

 

Деян Енев

Той беше артист. Беше имал своите звездни мигове, но сега вече почти не го канеха за роли.

Играеше само в една постановка, която присъстваше в афиша веднъж месечно. Парите бяха малко, а свободното време - много. И за да не притуря сол в раната на окаяния семеен бит, артистът се хвана на половин ден като клисар в една черква. Научи бързо задълженията си, чистеше свещниците, миеше с парцал пода. Тази работа не му тежеше, а и стотината лева, които изкарваше, бяха от помощ. Искаше да оправи и дворчето на черквата, но тази пролет се случи дъждовна, целият май валя безспир. И в края на месеца по улиците потекоха буйни кафяви реки, които влачеха клони и листа. Пороят не стихна и в петък, а по обед така притъмня, че когато артистът се прибра вкъщи, му се наложи да светне лампите и тогава видя, че вратата на балкончето е отворена, а бурята е вкарала в хола листа, кал, някакво чуждо пране и дузина тухли от близкия строеж, но по-неприятното бе, че в ъгъла, под телевизора нещо мърдаше и пъшкаше и на артиста му отне доста време, докато разбере какво е то. Беше един възрастен човек, на години почти колкото него, паднал по очи в тинята, довеяна от стихията, който се мъчеше да се изправи, но не можеше, защото му пречеха крилете.

Артистът веднага се обади на жена си, която беше гардеробиерка в театъра, и когато тя пристигна, двамата с мълчалив ужас разгледаха падналия от небето гостенин. Беше плешив и облечен като вехтошар и щеше да изглежда поносимо, ако не бяха големите му разпердушинени от бурята криле. Кой знае как, новината вече се беше разнесла като пожар и в жилището им започнаха да пристигат съседи, а и съвсем непознати хора, за да разгледат пришълеца. „Това е ангел! – отсече съседката от горния етаж, която беше пенсионирана учителка по литература и знаеше всичко. После се обърна към артиста: "Знаеш ли, че малко прилича на теб?”

Артистът вдигна смутено рамене.

Върволицата от хора не престана и през следващите дни. Ангелът сега живееше на балкончето и въпреки настойчивите съвети на съседката, която твърдеше, че ангелите ядат само камфор на кристали и дори довтаса с една книжка в ръце, за да прочете къде го пише това, ангелът прояде едва когато му поднесоха пюре от патладжани. Желаещите да разгледат ангела, да го докоснат и даже да си отскубнат перо от крилете му не секваха, хората идваха специално от провинцията и пред входа на блока се бе извила опашка. Артистът се видя принуден да купи една скара за печене на кебапчета и една центрофуга за айран, защото тези хора отвън трябваше да ядат и да пият нещо.

Един ден призори артистът чу в просъница, че на балкона се надига страшен вятър, но беше толкова изтощен от всекидневното бдение, че не излезе да види какво става. Чак на сутринта разбра, че ангелът е отлетял. Пред блока вече се бе струпала обичайната навалица от хора, които търпеливо чакаха да ги пуснат при ангела. Артистът нямаше много време за размисъл. Той се уви в завесата на прозореца и легна на мястото на ангела в ъгъла на балкончето. Едва успя да промълви на жена си да донесе от театъра чифт криле, защото иначе рано или късно измамата щеше да се усети.

---------------------------------

Наричат Деян Енев „живият класик на българската литература“. Макар той самият да не обича този етикет, изглежда има доста истина в него. Деян Енев е единственият наш съвременник, чийто разказ се е падал на изпита по литература за езиковите гимназии.

Деян Енев има издадени единайсет сборника с разкази, сред които „Всички на носа на гемията”, „Градче на име Мендосино” и „Българчето от Аляска”. Сборникът му с избрани разкази на английски език „CircusBulgaria” бе номиниран за най-престижния конкурс в света за сборник с разкази на английски език „Франк О’Конър“.

За нас е чест, че той е постоянен автор на OFFNews.bg. Всяка седмица имаме удоволствието да публикуваме негови текстове, написани специално за нас.  

--------------------------------

Този разказ е включен в новия сборник на Деян Енев "Внукът на Хемингуей". Книгата можете да поръчате от Ciela, Helikon, Hermesbooks и Bookpoint.