Allegro non troppo

Убийте цигуларите!!!

Те са гадни, лоши, оставят децата си на грижите на който им падне!

Убийте ги, те не са ни нужни, така, както не са ни нужни и тромпетистите, виолистите, флейтистите, контрабасистите.
Убийте цигуларите, застреляйте цигуларките.

Те са герои на оная басня, на която ви учеха в училище.

Помните ли я?

Баснята за щуреца и мравката.

Клетата мравка, която работи като чиновник на гише в общината.

И безгрижният щурец, който свири по пианобарове и кръчми, докато има сезонна работа.

Само че когато щурецът приключи сезона, той няма да има бачкане, а като отиде на гишето на мравката, тя ще каже - "А сега, лайнарче такова, я да си платиш ти данъците? Я? М? Насвири ли се?"

Май баснята не беше такава, но както и да е.

От няколко дни четем историята на една майка - цигуларка Невена и ужасният случай с детето ù.

Майката има един грях - опитала се е сама, с помощта на двете си ръце, една цигулка и един наръч с листа, съдържащи "Цигански напеви" от Сарасате или "На хубавия син Дунав" от Йохан Щраус, без да ви мрънка, без да ви изтерясва, без да разберете дори за нея, да изкарва пари, за да гледа детето си.

Да го гледа, без да ви се оплаква, за да може това дете да не тежи на вашите много важни постове във Фейсбук, касаещи съдебната реформа и очите на паметника на цар Самуил.

Убийте тази майка.

Тя е от ония, никому ненужни хора, които извършват нещо, което вие нито можете, нито някога ще разберете.
Впрочем ние постоянно убиваме всичко, което ни пречи.

Убиваме поетите си.

Убиваме писателите си.

Убиваме музикантите си.

Помните ли - Валери Петров и Йордан Радичков бяха "мръсни комунисти".

Радой Ралин - когато почина, Софийския университет прокуди паметника му, че пречел.

Христо Фотев умря, осъден от БТК за 120 лева за телефон.

Борис Годжунов си замина в очакване Министерство на културата да му отпусне милостиня.

А съвсем скоро (може би сте забравили в суматохата) министърът на културата предложи да даде на ръка 50 кинта на един певец - хорист, за да млъкне.

Убийте тези хора.

Те са и без това никому ненужни.

Убийте ги с лекотата, с която от няколко дни произнасяте присъди над цигуларката Невена, която била лоша майка.

Присъдите са нещо, с което ние сме кармично свързани.

Ние не сме страната на киселото мляко, розовото масло и високите сини планини.

Ние сме страната на народния съд.

Страната, в която всеки, който се опитва да оцелее и някак си е независим от тъпите схеми на всекидневието, пречи.

Ние сме страната, в която различното мнение не се толерира.

Ние сме страна, в която омразата се превърна в необратимата енергия на прехода.

Убийте последните хора, които могат да спрат омразата.

Те умеят да спират омразата с инструментите си в ръце.

Те умеят да ви накарат да се усмихнете, да пеете и танцувате.

Това е хубаво за вас.

И лошо за онези, които искат да ви държат в състояние на постоянно настръхнали един срещу друг изроди, които са готови да се изядат по команда.

Днес пиша този текст не защото познавам цигуларката Невена.

Никога не съм я виждал и разбрах за нея от новините преди 3 дни.

Пиша този текст, защото у нас на музикантите, поетите, писателите, режисьорите, артистите, балетистите обществото гледа като на никому ненужни остатъци от безметежно време.

Пиша този текст, за да ви кажа, че максималната заплата на музикант в оркестър у нас не надвишава 600 лева, че в провинцията 300 лева са лукс за малките оркестри.

Пиша ви за това, че без култура съвсем скоро ще започнем да се трепем взаимно, макар че се опасявам, че вече е късно.

В Музикалната академия има специалности, за които вече няма кандидати.

Съвсем скоро, само след десетина години няма да има кой да ви дразни, че е заминал да свири на кораб, осмелявайки се да прескочи малоумните ви представи за това как трябва да се грижи един родител за детето си.

Така че или убивайте хората на изкуството един по един...

Или просто изчакайте няколко години.

След няколко години всички ще сме второстепенен поддържащ персонал, а малцината схемаджии, които ще останат на върха на пирамидата, ще се смеят колко лесно са ни прецакали някога.

"Само им казахме - мразете се - и те се избиха един друг" - ще каже единият схемаджия на другия и двамата ще отпият от сингъл малц напитките си, подсмихвайки се ехидно.

С това свършвам тоя текст.

Знаете ли какво е Allegro non troppo.

Музикално темпо.

Бързо, ама не много.

Та и вие побързайте с присъдите.

Ама не много.

Преди това минете да се ръкувате с Гроздан Караджов пред парламента, щото иначе не сте демократи и не поддържате съдебната реформа...

PS. Ако в тоя текст има изобщо нещо хубаво, то е, че детето на цигуларката Невена и живо и здраво.

Не я познавам, но и изпращам всичките прегръдки, на които е способен един баща на 12-годишен син, който повече от 10 години си е изкарвал хляба по пианобарове и всякакви дупки, в които схемаджиите са му подхвърляли бакшиши, за да им изсвири за пореден път "Земля в илюминаторе".