Абе, евробюрократи, вие ГЛУХИ ли сте?

Гласуването 52%-48% в полза на Brexit според мен беше повече емоционално, отколкото рационално. Великобритания беше затънала в безброй дразнещи проблеми - и в икономиката, и в имиграционната политика, и в социалната сфера. Поради което с малко мнозинство, хората там решиха, че е най-лесно да хвърлят вината за всичко върху Брюксел.

И това не са празни приказки. До утре мога да ви изреждам как местните английски политики са забъркали далеч по-големи каши, отколкото кривите краставици на Брюксел. Например, балонът в недвижимите имоти през 2002-2008 бе надут целенасочено от Централната банка на Англия и централната и местна власт, а не от ЕЦБ. Пакистанките с 11 деца, получаващи по 30 000 паунда помощи и живеещи в безплатни общински жилища, идват във Великобритания, защото местното правителство е създало тези „благини“, а не Брюксел. И така нататък, и така нататък - нито един от наистина големите проблеми на Великобритания няма да се разреши с излизането от ЕС.

Но това не означава, че ЕС е цъфнал и вързал. През последните десетилетия значима част от политиците в Брюксел взеха, та си повярваха, че наистина са някакви богоподобни същества, които знаят повече и могат повече от всички нас, че даже сме им и длъжни. Оттам се определят колко да са криви бананите и краставиците, дали децата под осем години могат да пукат балони без родителско наблюдение, дали на бутилките вода да пише, че хидратират хората, колко разголени могат да са сервитьорките, за да не изгорят прекалено от слънцето, как най-коректно да се обозначава ряпата в различните държави, дали диабетиците да могат или да не могат да карат кола, дали яйцата да се продават на бройка или на дузина, дали олиото и оцета в ресторантите да бъде наливно или бутилирано, дали можеш да изядеш коня, който притежаваш, макар да можеш да изядеш коня, който не притежаваш, какво да вкарваме в автомобилите си през капачката, какво да изкарват автомобилите ни през ауспуха, колко глухарчета можем да оберем на година от близкия баир, как и къде да хвърчат птиците, че да не се разстроят, колко да са щастливи кокошките и още хиляди глупости.

За цялото това бълване на закони и регулации има три основни причини. Първата е корупция, втората е недостатъчна компетентност, третата е глупост.

Корумпирани еврочиновници и евробюрократи приемаха регулации, които са в полза на техните приятели и спонсори от частния сектор. Глупави или недостатъчно компетентни еврочиновници и евробюрократи приемаха регулации, които им звучат добре, но имат силно негативен ефект върху бизнеса и/или гражданите. Във втората група са и доста евродепутати, които са попаднали в Европейския Парламент по чиста случайност или поради партийната си лоялност. Доста такива хора почват да коват глупави европейски регулации за да осмислят собственото си пребиваване в Брюксел.

Разбира се, не по-малко дразнещо е и високомерието на някои еврочиновници, че те знаят по-добре от европейските граждани за какво да си изхарчим парите. Например, научни открития, според Брюксел, се правят по проект – брюкселският чиновник решава кой проект е научно откритие и го финансира. Да се чуди човек, какъв е смисълът да се финансира изобщо научното откритие, след като чиновникът вече го е открил? Или пък, ако не го е открил, как тогава ще знае, че то ще бъде открито? Или я си представете, че чиновникът е открил кой учен ще направи научно откритие, без да знае какво е самото научно откритие? За казуса, в който чиновникът открива откритието, без да открие учена, който ще открие същото откритие, дори не ми се мисли.

Трябва да споменем и отровната комбинация между доста щедри политики за приемане на дори, меко казано, съмнителни имигранти и обсесия с политическа коректност. По улиците на Швеция арабин без документи може да се държи неприлично с шведка и хората ще ги е страх да му забият един тупаник, да не би да бъдат обвинени, че са расисти. Даже и полицията ще се чуди дали да го арестува – сакън някой полицай после бъде обвинен в дискриминация. И макар Германия да знае как се приемат и интегрират имигранти (второто поколение мъже имигранти в Германия са с по-ниска безработица, отколкото самите немци), то това не означава, че останалите народи също знаят, могат и желаят да направят същото. А веднъж влязъл в някоя европейска държава, имигрантът, дори и без документи, може да митарства навсякъде. Е, не всеки е ОК с това – каква изненада?

И така стигаме до момента, в който на бая народ му е дошло до гуша от евробюрократи с тяхното надменно отношение и куха самоувереност, подплатена с доволно количество глупост.

Стигаме и до момента, в който на британците им преля чашата и с малко мнозинство гласуваха да се изнесат от Европейския съюз, биейки шута (или поне мислейки си, че са го направили*) на евро-бюрократите и прекомерната регулация. И какво се случи? Евробюрократи и министри от страни носещи основната вина за растящата бумащина в ЕС (Франция, Италия, Испания) започват да се изказват за Brexit-а и какво щели да направят, за да не допуснат друга държава също да излезе.

Та какво щели да направят?

Още от същото.

Трябвало повече интеграция. Тоест Брюксел да налага още повече глупави правила върху европейския гражданин.

Трябвало по-голям европейски бюджет. Тоест Брюксел да излапва още повече от парите на същия европейски гражданин.

Трябвало повече общи институции. Тоест контролът върху взимащите решения хора да се измести още по-далече от този европейски гражданин.

Тоест европейските бюрократи щели да правят още повече от същите глупости, които вбесиха поне 1/3 от гражданите на ЕС и над 50% от британците.

Абе, евробюрократи, вие ГЛУХИ ли сте?

* От икономическа гледна точка, ЕС е много по-важен за Великобритания, отколкото Великобритания е важна за ЕС. Затова и обединеното кралство ще трябва да се съобразява с много от правилата на ЕС, за да получи достъп до неговия огромен пазар. Но като външна държава, вече няма да има никакво влияние върху изготвянето на тези правила.