Концентрацията на собственост е най-тежкият проблем в медиите

Проблем №1 за медиите в България е прекомерната концентрация и липсата на прозрачност в собствеността. Това заяви експертът по медийно право проф. Нели Огнянова след представянето на резултатите от анкета за свободата на словото в медиите в България.

Според тях масово журналистите са подложени на цензура и от собственици, и от редакторите си, все по-голяма част от тях си налагат автоцензура. Често сменят работното си място, за да избягат от натиска, но избирайки място, където могат да пишат и говорят свободно, избират и по-ниско заплащане.

Докладът с резултатите от допитването, направено в периода 10 май – 10 юни от Асоциацията на европейските журналисти с подкрепата на американското посолство у нас, е изключително ценен, защото показва България в предреволюционна ситуация – виждаме къде нашето общество поставя границата, за да се раздвижи, коментира резултатите блогърът Константин Павлов-Комитата.

4 дни след края на проучването, на 14 юни, избухнаха протестите заради назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Името на Пеевски се свързва с медийната империя Нова българска медийна група и с контрола над вестници, сайтове, телевизии.

Извадката

Резултатите от онлайн анкетата не са представителни.Извадката, към която авторите на проучването са се стремили, е включвала 1402-ма души. Анкетата са попълнили 169 журналисти и блогъри.

От участвалите в проучването най-многобройна е групата на 26- до 33-годишните (приблизително един от трима), следвана от възрастовата група 34-41 г.

Преобладават журналисти със стаж в професията между 11 и 20 години. На второ място са журналистите, работили в медии от 6 до 10 години.

Прави впечатление, че 34,32% са работили по-малко от 2 години в медията, където са били при попълването на анкетата. Други 31,95% са работили на същото място над 2, но до 5 години.

57% работят в интернет медия, 40% - в печатна, 12% - в телевизия, 17,2 – в радио (сборът надхвърля 100, защото при този въпрос е бил възможен повече от един отговор). Повече от половината работят на две места.

78% са от частни медии, 15,8% - в обществени, приблизително 7% - в медии, съществуващи към неправителствена органидация.

63% са от национални, 17% - от регионални медии, включени са и медии с международно покритие.

Над 70% от включилите се журналисти работят в София. Само 2,2% - в малко населено място.

¾ са заети на трудов договор.

Близо 15% получават заплата и хонорари, върху които не се плащат осигуровки. При 8,28% работодателят плаща осигуровки и върху хонорарите.

Повече от половината – 52,66% са завършили магистърска степен, 1/3 са бакалаврите. Останалите са с полувисше или по-ниско образование.

Резултатите

4 от всеки 5 анкетирани отговарят, че най-големият проблем на медиите в България е прекомерната концентрация на собствеността и липсата на прозрачност.

86,98% потвърждават, че цензурата е практика или „широко разпространена практика“ в медиите в България. Голяма част от сменилите работодателя през последните 5 г. са заявили, че на новото работно място са по-свободни, но и че доходите им са намалели.

Спад на доходите през последните 5 години има при 73,37% от попълнилите анкетата журналисти. При 18,34% няма промяна. При 8% има повишаване, само един от отговорилите е казал, че през периода е имало „чувствително увеличение на доходите“.

Големите губещи са външните автори – те до един казват, че доходите им са намалели през последните 5 години, е констатация от проучването.

Най-тежкият натиск спрямо журналистите е в телевизиите, според резултатите. 57% от анкетираните журналисти потвърждават това. Там например е немислимо да се пусне критичен материал срещу рекламодател. Противно на това е мисленето най-вече сред работещите в интернет медиите.

„Интернет е малко по-свободен от радиата. Радиата са по-свободни от печата, а в телевизиите е немислимо да се критикува рекламодател“, описа ситуацията социологът Борис Гюров при представянето на резултатите от анкетата. В страната пък е два пъти по-трудно да се прокара критика към работодател, отколкото в София.

Най-нисък е процентът на хората, които свидетелстват за натиск в радиостанциите (31%). В интернет медиите процентът е 41, а във вестниците – 47%.

2/3 заявяват, че са били свидетели на натиск спрямо колега, 1/3 – че лично са преживявали такъв. Много от отговорилите потвърждават както че техни колеги са били цензурирани, така и че самите те са били подлагани на цензура.

Нито един от журналистите не е дал отговор, че натискът е „несъществуващо явление“. 11,24% са казали, че в медиите, в които работят това са изолирани случаи, 26,63 – че в медията им това са „крайно изолирани случаи“.

15,98% са дали отговор, че цензура в медията, където работят, няма.

Най-често цензурата идва от работодателите или собствениците, от редакторите и от рекламодателите и/или рекламните отдели.

30,8% са признали, че цензура вече не им е необходима, защото се самоцензурират.

За ¾ от медиите прокарването на скрит PR е практика, при 28,4% това не може да се случи.

Политическият натиск е насочен най-вече към обществените медии, икономическият – към частните.

84% от журналистите признават, че не се чувстват защитени от работодателя и закона в работата си.

Реакцията на журналистите на натиска е, че мнозина сменят работното място след 2 до 5 години.

65,9% определят медийната среда, в която работят, като лоша, 28,99% - като задоволителна, 5,33% - като добра и само 0,59% - като отлична. Нито един от телевизионните журналисти не е дал отговор „отлична“. В печатните медии съотношението между лоша и добра е 34:1, при радиожурналистите – 9:1. Най-високо оценяват средата си журналистите в интернет издания - 8:1.

Оказването на натиск е очевидно, вече има трайни и трудно преодолими последствия от него. Медиите са институционализирали този натиск, е изводът на авторите на изследването.