Портрет на младия човек като успял

Виктор е симпатично младо момче, което кипи от енергия. Както доскоро беше прието да се казва, обещаващ млад кадър. И действително – той би бил идеалният служител във всяка компания, обявила свободни позиции за млади, интелигентни и креативни хора, които да затвори в офисите си.

Факт е, че Виктор е завършил Информатика в средно училище, а после във висшето – Бизнес администрация. Факт е също така, че той е бил точно един такъв обещаващ кадър в различни технологични компании – първо като уеб дизайнер, а след това като търговец на софтуерни продукти.

Докато днес младите хора изгарят от желание и се квалифицират масово в ай ти сферата заради огромното търсене в този сектор, един ден Виктор просто решава, стоейки на бюрото в офиса, да излезе от играта. От тази игра, в която професията поглъща времето ти изцяло и въпреки че ти е интересно, все още не можеш да преглътнеш мисълта, че това ще продължи почти до края на живота ти.

И от Виктор Николов пред монитора се превръща във Виктор Жокера. Шефът му го изпраща с усмивка, която момчето никога няма да забрави. Защото тя ще се окаже първата вярна стъпка към сбъдването на една мечта – огнените атракции.

Виктор е роден през 1987 г. в София, където живее до днес, с изключение на онази трета от годината, когато е на път – по фестивали в страната и Европа. В детството си е бил нормално дете, малко единак, но много отворен към предизвикателствата и изкушенията, които едно диво детство може да предложи. Иска ми се да го питам дали като малък си е играл с огъня, но се сещам, че там имаше една друга приказка... Случвало се е да избяга от някой час в училище или да понижи временно успеха в бележника си, но винаги е следвал доброто възпитание, което, както виждам на срещата ни, не е занемарил и до днес. Когато вече е в дванадесети клас, Виктор се запознава с едно момиче, пренесло се да живее в неговия квартал – Драз махала. Една вечер новата му приятелка го кани с нея в двора на близкото училище, където ще „върти огън”. Виктор първо се смее, най-вече от неразбиране – тогава все още няма никаква представа, че само след няколко години самият той ще върти огньове и то не само на улицата, а по различни фестивали на близки и далечни места. После обаче е силно впечатлен от огненото представление на момичето и я моли да му покаже как се прави. Ето така започва всичко.


Един ден напук на обществото реших да проверя дали артист къща храни, казва той. И се оказа, че не е невъзможно.
През първата година нещата се развиват бавно и с известни трудности. Уменията на неговата приятелка от квартала се оказват недостатъчни за Виктор. „Започнах да усещам онова прекрасно чувство, когато нещата ти харесват и искаш още, и още, и още.” Момчето попива нови неща от видеата в интернет и се събира с приятели, които имат сходни интереси. Предават един на друг наученото през деня и „подклаждат” ентусиазма си с много тренировки. Друг учител Виктор няма – никога не е бил обучаван да работи с огъня от преподавател, ментор или в школа. И тогава – в началото – родителите му са скептично настроени. „Майка ми има съвсем различно възпитание. Тя смяташе, че ако не съм учил занаята, липсата на познанства ще ми попречи.” Но въпреки, че всички казват „с това и пет лева няма да изкараш”, младият мъж не е лишен от подкрепата нито на родителите си, нито на приятелите си, които го извеждат на по биричка, за да не се депресира. Междувременно успява да създаде и форум, в който да споделя уменията си и да черпи от опита на другите запалени.

Докато си говорихме, предположих, че Виктор е роден под знака на някоя от огнените зодии. Всъщност се оказа, че е зодия Дева. Огънят изпарява водата, но пръстта и земята не може да разруши, обяснява ми той. Сигурно затова се разбираме с него.

Интуицията не го подвежда и през 2007-а година е поканен да участва във фестивал на изкуствата в Полша. Там той прекарва вълшебно време, заобиколен от други артисти и ... много огнени емоции. Запознава се с една испанска формация – „дяволите от Сан Кугат” – и след известно време ги посещава в Испания, където отново има възможността да се учи – например това как да работи в екип. Научава и доста неща за организацията на едно шоу и най-вече това, че в шоуто невинаги е най-важно да си най-добър в техническо отношение. По-важни са неща като добрата комбинация от костюми, музика и преплетени жанрове.


Винаги казвам две неща за стихията: едното е, че не трябва да има страх от нея, а другото, че трябва да има голямо уважение към нея. Защото ако те е страх, тя ще те унищожи. Но ако си прекалено безстрашен и нямаш нужното уважение, ти ще се самоунищожиш в нея. Необходима е любов, за да постигнеш баланса и да бъдете заедно, казва Виктор днес, когато вече е превърнал хобито и мечтите си в професия. А не е ли това успехът?

Участвал е във фестивали във Франция, многократно в Германия, в Черна гора, в Гренландия, в Сандански и къде ли още не. Казва, че пътуванията са му донесли много. Когато отива в друга страна, вижда, че и там има проблеми с организацията, неуредици или дори липса на някакъв ресурс. Но разликата е, че там проблемите са всъщност казус, който трябва да бъде решен. И се търсят решения, а не се вайка и мърмори.

Когато се захваща с огъня, това все още не е популярна атракция в страната и често собствениците на клубове, на които се предлага тази услуга, гледат на Виктор и неговия екип като на „хипари, които ще ми оцапат заведението”. Днес обаче Виктор е на чело на компанията Fire Soul (огнената душа, която иска да живее, да гори), в която са ангажирани повече от петнадесет артиста, с които правят различни спектакли, атракции и шоа. Междувременно Виктор е развил и други умения – освен с огъня, той вече ходи и на кокили и изпълнява въздушна акробатика. Зад гърба си имат осем издания на Boulevard – зрелищен вариететен спектакъл с миксирани стилове, мултимедия и музика, който се радва на изключителна посещаемост и верни почитатели. До Виктор стои неговият партньор – Снежи Михова, с която заедно създават големия екип и работят върху всяко представление.

Всеки път, когато излиза на сцената, макар да има стотици ангажимента зад гърба си, излиза с една вяра, че това ще се хареса и „в същото време има една лека несигурност, че нещо може да се случи, да не се получи толкова добре”, казва артистът. „Това е хубаво да не изчезва, защото ако станеш прекалено самоуверен, може би тогава нещата ще спрат да се получават. След като стъпя на сцената, всичко изчезва – нямаш право да мислиш, трябва да работиш, да покажеш емоция, да я пренесеш върху хората и да загърбиш всичко друго. Тогава оставате ти и сцената, и хората, и всичко се превръща в едно усещане.”


„Няма хора, които са без отношение към изкуството, има хора, които не са възпитани към изкуството, то не им показано. Всеки харесва или не харесва нещо, но големият проблем е във възпитанието. Както възпитаваме вкуса си към хубави храни и напитки, така трябва да възпитаваме вкуса си към изкуството. Към всяко едно направление на живота. А в България особено за този тип циркови атракции и изкуство възпитанието е унищожено.”

Не винаги нещата стават по перфектния начин, споделя Виктор. Понякога се налага да направиш компромис – един вид баланс между теб и клиента, обяснява той. Но всеки, който се занимава с каквото и да било дейност, знае това.
Любопитен е фактът, че Виктор харесва бита си, въпреки почти постоянния режим на партита и клубове. Готвенето за него вече не е битовизъм, а удоволствие.

Да, Виктор е един успешен млад човек. Макар че ми споделя, че за него истинският успех тепърва предстои. И че той не може да си позволи да се опива от успеха сега, прекалено малък е, за да се нарече успял. Ето такива хора си пожелавам наоколо.

___________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с мен на адрес diana.markova@gmail.com.