Подай ми топката, за да разбера кога ще бъда щастлив

Този път кампанията "Деца помагат на деца" ни води в Монтана. Неделната сутрин в центъра по настаняване от семеен тип (ЦНСТ) ще бъде посветена на уроци и правене на баница. В града трябваше да посрещнем и десетокласничката Ива, която е от Съвета на децата. Именно този орган даде идеята за кампанията, която тече с пълна сила в момента. 

Съветът на децата е към Държавната агенция за закрила на детето и младежи от него отиват при свои връстници от центровете (вече не е окей да се казва "домове"), за да им помагат в уроци или просто да социализират. 

Ива от Съвета не дойде сама. Още двама нейни приятели бяха решили да доброволстват и да се включат в кампанията. 

ЦНСТ-то в Монтана е дом за 10-ина деца, останали без родителска грижа. Къщичката е ниска, дори малко тясна, но напълно достатъчна за усмивките на хлапетата, които ни посрещнаха още на прозореца пред центъра. 

Както всяко начало и запознанство, това също бе сконфузно. Но хубавото при децата е, че леда може да се разчупи с топка и някоя забавна игра, а не с разговори за времето, както при скучните възрастни. Едно от хлапетата от центъра предложи да играем садже. За който не знае правилата - някой в центъра на кръг от деца подхвърля топка към избран от него играч. Когато хвърля топката му казва "Ще се ожениш на 100 години". Ако не искате да се жените на 100 години, отблъсквате топката. Ако искате - я хващате. Освен с женитба се играе и на това къде ще живееш, как ще се ожениш и колко деца ще имаш. Е, на мен ми се падна да се оженя на 30, ще имам 2 деца и най-вероятно ще живея в Германия. Добре, че са игрите, за да помечтаем. 

В хода на играта най-малкият от всички, Ерик на 4 годинки, ме дръпна и ми каза "Хайде да играем на мач". Подобна молба нямаше как да отхвърля и излязохме навън, за да поритаме в двора заедно с него и още 2 момчета. Междувременно две от момичетата в центъра ни приготвяха закуска - в ЦНСТ-то всяка неделя децата си готвеха банички, палачинки и други изкушения. На нас ни се падна неделна баница, която признавам, беше страшно вкусна и разбрах, че тайната било в лимонадата. 

Да, игрите са неотменна част от всяко щастливо детство, но има и един друг фактор - образованието. За съжаление съдбата на децата в центъра ги е лишила от демократичното им право на безплатно образование. Родителите им дълги години се нехаели за това дали децата им ще знаят и учат. Много от децата в центъра са пропуснали първите класове в училище, а това прави юношеството им трудно, особено когато трябва да наваксат няколко години смятане и четене. Хубавото е, че това не е отказало повечето от тях. Ръководителката на дома ни се похвали, че едно от момичетата, пропуснало наистина много от училище, вече носи 4-ки и 5-ци в бележника, което си е повод за радост. 

За пореден път срещнах красиви и усмихнати деца, но изоставени от своите родители. Запознах с 12-годишно момиче, което живее в центъра заедно с малкия си брат и по-голямата си сестра. Дълго време са били разделени, но сега са вече заедно и се грижат един за друг. Тя учи в спортното училище с волейбол, пък сестра ѝ обича да прави прически с преса и да къдри коса с молив. Брат ѝ е хлапето, което искаше да играем мач. 

Най-учудващото нещо от срещата ми с малката волейболистка бе реакцията, която изрази детето при въпроса ми дали си има родители. "Ами да" - в отговора нямаше тъга, нямаше неудобство от питането ми. За нея беше нормално тя и нейните брат и сестра да са в ЦНСТ, въпреки наличието на майка. И май така е по-добре. 

След игрите дойде време за същинската част - писането на уроци. Математиката се оказа най-голям проблем за децата. Ръководителката на дома също ни каза, че именно този предмет е най-труден за малчуганите. Пропускането на първите години от образованието могат да са съкрушителни. Формулите за съкратено умножение са си неприятни. Децата бяха пропуснали и уроците за умножаването на числа със знак "-" и "+". Показахме им схемата с "приятелят на моя враг е и мой враг". 

И така "приятелите на нашите приятели станаха и наши приятели". Оставихме децата от Съвета да помагат на своите нови другари от ЦНСТ-то. Дали образованието е шансът тези деца да отскочат нависоко към целите си? Възможно е. Дали българското образование ще им даде шанса? Спорно е. Няма правилна политика в тази насока и децата наваксват цял живот. В нас е топката, но не, за да разберем кога ще се оженим или къде ще живеем, а как да им помогнем.